До този момент в текста, обяснението беше фокусирано върху определението на четирите тела. Сега ние ще видим как “знанието” възниква в тези четири тела. За да се придобие знанието за обектите чрез погледа на грубото тяло, задължително се подразбира, че всички четири тела са инструмент за това. Ако вземем предвид чифта очи, които са нарисувани в картина, е очевидно за нас, че тези очи не могат да видят обект. По същия начин, само физическите очи не могат да видят обект без помощта на финото око на интелекта. Например, ние виждаме манго или имаме знанието, че “това е манго,” но какво би се случило, ако просто бяхме видели това, което физическите очи сами виждат? Разбира се, физическото око също трябва да вижда обекта като манго. Обаче, това не се случва така. Зад физическото око е финото око на интелекта, чиято помощ е търсена да познае “мангото.”
Обаче, дори тази комбинация от физическото око и финия интелект не е достатъчна. Ако тези двете нямат подкрепата на причинното тяло, интелектът е мъртъв. Причинното тяло функционира по различни начини, като пространство, небе, празнота, дистанция и т.н. Интелектът се нуждае от фона на пространството, за да функционира. Така че сега там са окото, интелектът и пространството под формата на причинното тяло, но ако няма свидетел под формата на великото причинно тяло (Съзнание; “Аз съм”), за да свърже тези трите, няма знание за нищо.
Така, за да се придобие знанието за обектите, е необходимо всички тези четири тела да присъстват. Обаче, ако гледаме прогресивно от едно тяло към следващото, трябва да бъде посочено, че за да знаем дейността или промените във финото тяло, физическото тяло не е необходимо. Освен това, дейността или промените, които настъпват във финото тяло, като привличане и отблъскване, жажда и глад, както и удоволствие и болка, могат да бъдат познати само с помощта на причинното и великото причинно тяло. Обаче, поглеждайки в другата посока, за да възникне знанието в причинното тяло, помощта на грубото и финото тяло не се изисква. На този етап от обяснението, трябва да стане ясно, че знанието на всяко ниво винаги зависи от великото причинно тяло.
За придобиване на знание в причинното тяло, елементите на финото тяло (ум, интелект, мислене, прана и сетивата) не са от абсолютно никаква полза. Елементите на финото тяло имат влияние само върху грубото и финото тяло. Полето на причинното тяло е напълно различно от грубото и финото тяло и нищо от тях никога не може да влезе в него. Въпросът естествено възниква на този етап: “Ако това е така, как тогава човек може да влезе във великото причинно тяло?” Факт е, че обхватът на ума и интелекта е ограничен само до финото тяло и те нямат капацитета да влязат в другите две тела, причинното тяло и великото причинно тяло.
На този етап, трябва да се посочи, че “Знанието” на великото причинно тяло (Турия) е абсолютно “Самодостатъчно.” То има себе си за основа и няма зависимост или очакване за помощ от предишните три тела, споменати по-рано. Това Знание е “Самосияйно.” По аналогия, въпреки че окото вижда всички обекти, никой обект не може да види окото. Никой не чувства необходимостта от светлината на лампата, за да види слънцето. Подобно, никой не е способен да види този “цар на Знанието,” който е окото на окото. Това “Знание” доказва собственото си съществуване, чрез собствената си сияйност. Въпреки че окото не може да види себе си, всеки, който има очи, никога не се съмнява дали има очи или не. Той може да вижда, тъй като има очи. Този вид сигурност естествено пребивава в него. Подобно, човек има знание за себе си, докато свидетелства някой или нещо различно от себе си. За да видим нашите очи ние се нуждаем от огледало, за да видим отражението на очите. Това обективно знание е единствено “отразеното знание” на очите. Обаче, “Знанието” на великото причинно тяло доказва собственото си съществуване, като свидетелства всичко друго, освен себе си. За неговото доказване на съществуване, не се изискват други доказателства.
Това Знание за великото причинно тяло е “всепроникващо” и все пак, сякаш е било невидимо от гледната точка на невежото същество. Вместо да вижда “Знанието” за великото причинно тяло, за него грубото тяло, което пропорционално е като маково семе в океана, е станало най-голямото нещо от всички. Пътищата на този свят са наистина извратени. Станало е наш навик, че когато гледаме към по-малко нещо, това, което е обективно, ние забравяме по-голямото нещо, това, което е субективно. Ние изоставяме това, което е “Себе-доказващо” и “Себе-достатъчно,” и възхваляваме изкуствени неща. Това е като когато думите на възхвала са дадени на красиви електрически светлини, и все пак ние не успяваме да дадем същата възхвала на светлината на слънцето, или когато гледаме към нарисуваните картини на стената и забравяме самата стена. Процесът е такъв, че дори когато гледаме към стената, ние забравяме самата къща, и когато открием обекти в светлината, забравяме за светлината, и когато четем писма, написани върху лист хартия, ние изобщо не сме съзнателни за хартията.
Това, което всъщност се случва в този процес е, че въпреки факта, че проникващата субстанция е безкрайно по-голяма, когато обръщаме внимание на проникнатия обект, ние забравяме проникващата субстанция. (Примерите за златото и орнаментите, или земята и стената, обикновено се използват, за да илюстрират тази точка.) Грубото е проникнато от финото, финото е проникнато от причинното, а причинното е проникнато от великото причинно (Съзнание или Знание). Обаче, дори и в този случай, “Знанието” на великото причинно тяло не може да бъде видяно, тъй като вниманието на всеки е фокусирано върху грубото и това, което е обективно. Когато тесният фокус на стремящия се, се разшири, ставайки това, което е всепроникващо, тогава той ще има зрението на Истината, “Безкрайното Знание”, което покрива и обхваща необятността на пространството.
Въпреки че Знанието, което пребивава във великото причинно тяло, е унищожителя на причинното тяло (невежество), то не може да унищожи грубото и финото тяло. Обикновеното и повърхностно обективно знание, което е придобито чрез грубото и финото тяло, не е унищожителя на невежеството. Единствено това изключително уникално “Знание” за великото причинно тяло е опонента на невежеството. Невежеството всъщност се поддържа от обикновеното обективно знание. Именно само след постигането на това Знание, което е изначално, невежеството изчезва. Обаче, в същото време, функционирането на грубото и финото тяло не спира.
Точно както присъщи дейности на грубото и финото тяло функционират за невежия човек, тези дейности също продължават да функционират за Джнани, след като е придобил “Себе-Познание.” Това е подобно на аналогията за това как обектите, които са невидими в тъмнината, са видени, когато тъмнината е унищожена от светлината на лампата. Светлината унищожава тъмнината, но не и самите обекти. Именно чрез силата на светлината, обектите стават познати. Единствено тъмнината е това, което е унищожено, докато обектите са осветени. По същия начин, когато човек придобие Себе-Познание, тъмнината на невежеството е напълно изкоренена, и все пак грубото и финото тяло продължават да функционират.
В естествената прогресия на това изложение, възниква въпросът, “В светлината на Знанието за великото причинно тяло и с унищожаването на невежеството, причинното тяло ще престане ли да функционира?” Нека да помислим за това. Невежеството има много форми като небе, пространство, точка на допир, дистанция и т.н. След придобиване на Себе-Познание е вярно, че невежеството е унищожено. В това Себе-Познание, всички импулси и дейности (движения) се появяват в пространството като фини или груби желания. Тези импулси изобщо няма да възникнат, освен ако пространството първо не е създадено.
Така че това, което се случва, е следното: когато човек погледне към тези тела след придобиване на Себе-Познание, четирите тела се появяват или са видени в обратен ред в последователността, която е била използвана, когато всяко тяло е било трансцендирано в процеса на постигане на “Себе-Познание.” Първо Себе-Познание (“Аз съм”), след това причинното тяло под формата на пространство, после финото тяло и след това грубото тяло, всички с готовност се появяват и приемат форма. Обаче, преди дейностите и функционирането на грубото и финото тяло да станат очевидни, въпреки че невежеството в причинното тяло е било унищожено, по необходимост причинното тяло установява “стъпало на пространство” между финото тяло и великото причинно тяло.