АДВАЙТА БЪЛГАРИЯ / Advaita.bg


ШРИ САДГУРУ СИДДХАРАМЕШВАР МАХАРАДЖ

АБСОЛЮТНАТА РЕАЛНОСТ Извадки от беседи.

< 12 / 13 >

Върховният Аз - Върховната Същност - Върховното Себе


Този, който беше без качества, беше разпознат в Неговото естествено състояние. Този, който беше със съдържание, схвана Своето собствено значение. След много дни, той срещна себе си. Той беше Върховната Същност, без качества. Той беше взел тялото за себе си и беше станал нещастен. Той бе освободен от раждане и смърт след като достигна Него в Неговото естествено място, състояние. Той бе разпознат така, както Той бе в самото начало. Всички форми в света са в неговата собствена Същност. Той е предстоящ във всичко, затова Той няма идея за различие. Завесата на различието бе премахната. За миг той стана слуга в нозете на Господаря. За честта на тази Върховна Същност, за която всички тези усилия, писания и цели бяха практикувани, всички тези методи станаха пълни със смисъл. Раждането в човешки вид бе придобито чрез Божията Милост. Ако човек действа, той може да стане Бог.

Това дойде, за да даде плод днес. Природата на човека бе постигната. Златен ден изгря. Той бе заситен с напитката от нектара на безсмъртието. Днес достигнах моя собствен Дом. Целият този труд беше успешен. Ние се срещнахме след толкова много години. Липсвахме си един на друг. Служех на някой друг, вземайки го за Себе си. В милиони раждания ние сме си липсвали. Бяхме заблудени. Тази заблуда изчезна и Той се превърна във Върховното Същество.

Той служеше и се държеше като магаре във формата на тяло. Вземайки тялото за Себето, той го кърмеше. По този начин опропасти цялото си раждане. Това е нощ във формата на невежество – което е, да работиш за магарето във формата на тяло през целия си живот и после да се родиш в други различни видове. Това невежество е отговорно за това, че не ни позволява да бъдем осъзнати за нашата истинска природа. Това човешко раждане е тук, за да разсее невежеството. Горкият човек, той няма идея за някакво време през нощта. Това само по себе си е забравянето на неговата истинска природа. Наречете го нощ или невежество, това е началото на нашето нещастие.

Например, няколко приятели на бавноразвиващ се човек го накарали да изпие много алкохол, и виждайки го напълно пиян, другите приятели, според това, което решили преди, започнали да крещят силно и да говорят на пияния така: „Какво можем да направим, когато виждаме твоето състояние. Чувстваме се толкова тъжни. Само преди минути ние отидохме в твоята къща и видяхме, че жена ти е станала вдовица.” Чувайки тези думи, пияният човек започнал да вие и да плаче, и когато хората наоколо го попитали защо го прави, той им казал, че жена му е станала вдовица. ” Планина от нещастие падна върху мен и ме смазва.” Тогава те му обяснили: „Как може жена ти да стане вдовица, когато ти все още си жив? Ти жив и жена ти вдовица, не са ли две противоречащи си неща?” Пияният обаче им казал: Не, не, вие хора не разбирате нищо. Моите приятели отишли в къщата ми и видели с очите си, че жена ми е станала вдовица.”

Тогава всички негови приятели се смели на неговата глупост. Тази нелепа ситуация не се случва само при пияницата, но такава крещяща грешка се прави от всяко човешко същество. Без да използват мозъка си, те гледат света през очите на другите хора. Нека другите да говорят каквото и да е. Моята Същност е чиста и непроменима. Тя е светлината на всички светлини. Невъзможно е да изтлее някога. Той е от природата на Съществуване-Съзнание-Блаженство и е свидетелят на всичко. Все пак, дори това да е така, ние все още питаме по този жалък начин: „ Как можем да постигнем щастие?” И се молим за Божията милост, мислейки, че сме хванати в голяма беда. Потриваме носа си пред Бог и шамаросваме собственото си лице. Дори изричаме думите: „Ние сме жалки насекоми”

И все пак този тип ситуация изобщо не е правилна. Намери целта на живота си и се опитай да преживееш Себето. Премахни това грешно чувство, че си смъртен. Ти създаде тази грешна концепция за себе си, защото бе отровен от напитката наречена „невежество”. Изправи се с вяра в Себе си. Обърни се навътре. Не изпитвай никакъв страх за нищо. Изкорени напълно менталното ограничение, което излиза навън. Всъщност, ако мислиш за истинската си природа, като се питаш: "Кой съм аз?" или "Какво съм аз?", ще осъзнаеш, че няма никой, толкова велик, колкото теб. Имай самочувствие. Направи мисълта: "Аз съм върховната Същност", стабилна вътре в теб. Със сигурност няма да се провалиш да пресечеш океана на това земно съществуване. Гледай единствено през погледа на Себето. Не гледай през очите на другите хора. Всички отношения са склонни да те заблудят.

Няма значение за тялото, докато практикуваш това, дори да иде на бесилката. „Аз съм свидетел на това тяло. Нека тялото да остане или да си отиде, но сърцето ми е в нозете на Пандуранга (Учител).” Продължавай да съзерцаваш това и интуитивното възприятие със сигурност ще дойде. Когато някой практикува това, много пречки се появяват по пътя. Например: има хиляда и седемстотин затруднения за момиче с плосък нос, което трябва да се омъжи.


  < Реалността
Цитати от беседи >  

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между текстовете в книгата.