Реалността е Една и само Една, без никаква дуалност. Реалността е само Една, отвъд нея, нищо друго не съществува. Тогава защо се появява като вселена? Има само злато в различни орнаменти, нищо друго. По-късно, те са наречени гривни, верижки, накити, и т.н. Всички те са различни, но тяхната основа е само злато и нищо друго. Каквото се появява след това е лъжливо.. Дори, ако много форми са направени от злато чрез неговото огъване и усукване, то си остава пак злато. Името и формата са нищо и не са истински. Защо наричаме някого Харалал (диамант)? Само, за да го забележим. Той не отделя диаманти. Светът на името и формата е неистинен, но съзнанието само по себе си е истина.
Ако е злато, цветът и проявлението му са също злато. Дори камила да е направена от злато, то си е злато. Дори Лорд Вишну да е направен от него, то все още е злато. Във всичко това само златото съществува. Съществуването е всепроникващо, дори в неодушевени предмети, като столовете. В стола, само дървото е това, което съществува. По същият начин в този свят всичко останало е концептуално. Няма нищо друго освен Реалността. Човек трябва да вижда без да категоризира, тогава „наблюдателят“ ще изчезне. „Аз” трябва да бъде изкоренен. Това е целта на цялото страдание във Веданта. Защото „Аз-ът” е като Раху и Кехи, двата демона, които поглъщат цялото слънце. (В Индия, когато има слънчево затъмнение, хората казват, че слънцето е погълнато от тези два демона). Огънят сам по себе си, никога не казва, че идва от къщата на „недосегаемия”. Дори, когато си сияещ като слънцето, „Аз-ът” Раху е дошъл да те възпрепятства. Себето е винаги сияещо, но е погълнато от „Аз-ът“.
Когато егоцентричната същност изчезне, това е знак за крайното преживяване. Егото не е Реалност, но се проявява като такова. Всичко е съзнание. Не е необходимо да казваш „Аз съм Реалност”. Раждането и смъртта принадлежат на това „Аз”. Петте елемента, както и съзнанието, са такива каквито са, но финото тяло, което нарича себе си „Аз” и което е пълно с желания, в крайна сметка е победено от смъртта. Когато някой ни каже „Уаманроа е свършил”, това означава, че името е мъртво. Той е дошъл, следователно е умрял. Изкорени от ума си, че ти си някакъв отделен „Аз”. Това е знакът на знанието. Този, който казва „Аз съм този, който преживява” е погълнат от Раху и все още остава вътре в илюзията.
Ръката е тази, която се повдига, но ти казваш „Аз я вдигам”. Очите виждат, но ти казваш „Аз виждам”. Носът помирисва, но ти казваш „Аз помирисвам”. Всичко това е силата на Себето и въпреки това ти казваш „Аз го направих. Тази сила принадлежи на Бог. Кое е това его арогантно „Аз”. То няма място в двореца, но веднъж влязло вътре, отхвърля краля и заявява своето собствено съществуване. След известно разследване обаче, съществуването на това его е лесно опровергано. Тогава кралят отново утвърждава „Аз съм Реалността”. Има едно нещо свързано с това състояние – има блаженство. Ако има две, тогава има болка. Там, където е Един, има блаженство.
Аспирантът винаги се изправя пред въпроса: ”Да продължим ли да се грижим за нашето семейство или да го изоставим напълно?” Дали някой се грижи за семейството или го оставя, не се смята за нищо. Няма смисъл да носиш гирлянда със свещено цвете около врата и все още да имаш приливи на гняв в сърцето. Ако човек не е внимателен към собственото си вътрешно Същество, от каква полза му е робата с цвят на шафран? Дърветата, тигрите, зверовете и птиците не въртят домакинство, но това означава ли, че те са станали светци? Каква е ползата, ако човек не е внимателен към собствената си вътрешна Същност? Човек трябва да е внимателен. Обективното познание би трябвало да се докаже като неистинно. Всички неща които вършим в света би трябвало да се докажат като неистинни, а тези които са били взети за неистинни би трябвало да се преживеят като Истина.
Каква е ползата ако човек не е заангажиран вътрешно. Отношението трябва да се промени. Да знаеш, че всичко това (движещо се, проявено банално светско съществуване) е лъжливо, е акт на голяма смелост. Човек трябва да се оттегли в себе си. Веднъж след като се научи да не се намесва или как да се отрича, тогава получава опита. В каквито и обстоятелства или състояние да попадне, човек трябва да е непривързан. Живей както искаш, но се отказвай вътрешно.
Обектите не са истински. Човек трябва да обърне отношението на ума си далеч от тях и да развие отношение, че Себето е Реалността. Дори, ако считаме съществуващото тяло на петте елемента като доброкачествено, все още ще знаем, че те са опасни. Дори, когато човек мисли, че само Себето може да му донесе щастие, великата илюзия (мая) го изкушава и го връща обратно към предишното състояние.. Само когато някой стане стабилен в Себето с тяло, говор и ум, може да достигне до това познание. Човек може да направи всичко, да се окичи със злато, да носи скъпи накити, но милостта на Гуру идва при него само тогава, когато той счита всички тези неща за неистинни. Ако човек не се е отрекъл напълно, всички усилия са безсмислени.
Човек може да носи злато, сребро, плетеница от месинг или много скъпи накити, и все пак да няма надежда да изпита радост в този живот. Човешкото същество никога не може да постигне мир от тези неща. Себето говори единствено за Истината и се държи по този начин с тялото си, говора и ума. Ако човек мисли „Аз съм тялото” тогава той ще говори само на тялото. Каквото е цветето, такъв е и неговият аромат. Дори когато си в този свят, ти трябва да се държиш сякаш не си. За Реалността, всички са равни, независимо дали е светско съществуване или гора. Когато не си, как може да има земно съществуване? Живей както желаеш, но промени отношението си. Тогава всичко е свършено. Един истински поклонник на Лорд Кришна на име Чокамела бил касапин и живял с кокал в ръката си. Ти можеш да се храниш с добра, пречистена храна, но какво ще правиш с твоите умствени ограничения? Ти трябва да станеш Реалност и да почувстваш, че всички обекти са неистинни. Твоето его не трябва да е там. Тогава наистина си станал Реалността.
Няма нищо друго освен Реалността. Само отношението на човек трябва да се промени. Това е показател за отричане. В съня, когато няма свят, крал и просяк са равни. Когато напускаш света през нощта докато спиш, колко си щастлив. От тази страна, ти не се нуждаеш от свят, от къща, от работа или жена. Когато си сам, всичко е блаженство. Когато мислиш, че имаш много неща правене, ставаш нещастен. Когато нямаме нищо да правим, за какво има да се тревожим? Затова, бъди щастлив. Човек, който има да изпълнява дълг е работник. Дори да е крал или бог, той трябва да работи.
Светците трябва да покажат състрадание. Този, който няма желания е Бог на всички богове. Бъди без желания поне веднъж. Това може да стане когато се подиграеш на този свят и почустваш, че той не е истински. Отдръпни вниманието си от този свят и го насочи към Себето. Обектите не са истина, Реалността е Истината. Когато направиш това отношение твое собствено, ти си преминал. Тогава си в свободата да живееш според както желаеш. Този, който не може да танцува, намира земята неравна, но този, който иска познанието за Себето, все някак ще го получи.
Бащата на Прахлада, голям последовател на Лорд Нараяна му наредил да не взема името на Бога. Прахлада му казал: „Ти може да си собственик на тялото ми, но вече нямаш контрол над ума ми.” Ако си много зает, идентифицирай ума си с Реалността и изпълни дълга. Тогава дълга също става Реалност. Интелектът трябва да се преобрази. Умствено кажи: „Аз съм Рам (съзнание).” След това, каквото и да правиш става съзнание. Отхвърли идеята „Аз съм това и това” и стани Проникващият цялата Вселена.