Човек достига Реалност (Брахман) чрез преданост към Себето. Всички съмнения са разсеяни и всички проблеми отнасящи се до ежедневния живот са разрешени чрез Себепознание. Това е моят опит. Отговорът на „Кой съм Аз?” ще разкрие истинската същност на човека. Този който има желание за неговото благосъстояние, да бъде свободен от робството на ума, рано или късно придобива знание за Себето и избягва раждането и смъртта. Човек има способността да мисли и да разбере своята истинска природа. Да постигне Себереализация е да изпълни неговия дълг, който е да живее като Реалността, докато е в човешка форма. Единствения, който обитава във всяко сърце е Реалността и Той самия е Истина. Този който търси убежище във видяното загива, а този, който търси подслон в Реалността, постига вечен мир.
Всяко проявление е илюзия, а свидетелят е Реалност. Видяното е фалшиво, защото е видимо. Отделният наблюдател остава толкова дълго, колкото обектите са смятани за наистина съществуващи. Няма нищо отделно от наблюдателя и наблюдаваното в света. Каквото е видяно е илюзия сътворена от очите. В огледалото се вижда лице, но факт е, че има само един - „ти”. Този, който почита Себето ще стане Себето, защото ти ставаш това, което почиташ. Смъртния свят е само прах, защо да го почиташ?
Когато обикновеното съзнание свърши, наблюдателят не оцелява като наблюдател. В този момент, гордостта на „Аз-а” просто се стопява. Както отделното същество е концептуално, такъв също е и наблюдателят. Ако наричаш този град Бомбай, той се появява като Бомбай; ако го наричаш земя, той се появява като земя. Всичко зависи от концепцията на виждащия. Ако наречеш даден предмет стол, той е стол; ако го наречеш дърво, той е дърво. Ако наречеш всичко Реалност, тогава цялото е Реалност. Ако го наречеш свят, тогава то е светът. Възприемането на обектите зависи от концепцията на наблюдателя. Но Реалността е отвъд концепцията и няма такава, която може да я улови.
Жена, която един мъж нарича своя ‘съпруга’, друг я нарича своя ‘сестра’, а трети я нарича своя ‘дъщеря’. Всъщност, тя не е нищо повече от парче плът и кости. На каквото дадеш име, това идва в съществуване. Всичко е концептуално и зависи от концепцията на наблюдателя. Светът и съществата в него са концептуални. „Наблюдателят”, който взема света за истински е егото. Това его трябва да бъде изкоренено. Ако егото изчезне, остава само Реалността.
Крал Дхрутаращра от „Махабхарата” бил сляп. Той дал живот на стотина синове наречени Кауравас и бил горд с тях. Този, който прегръща тялото като себе си е слепият Дхрутаращра. Той също е и този, който е наречен Равана, демон в митологичната книга „Рамаяна”. Човек трябва да има усещането, че всички обекти са неистинни и единствено Реалността съществува. Всички обекти са демони и понеже им даваш статус на демони, ти си крал Равана. Равана не е законният крал. Той не е Бог. Тъй като ти считаш обектите за истински, ти ставаш Равана. Трябва да се отървеш от този Равана „Аз”. „Аз” не съществува. Премахването на „Аз-а” може да се нарече смърт по желание.
В „Рамаяна” се разказва, че Равана бил велик поклонник на Лорд Шива и по молба на Равана, Шива му дал дар за желана смърт. Равана управлява над 14 регентства (т.е. четиринадесетте сетива: пет общо с познание и действие, ум, интелект, съзнание и его). Когато Бог властва над земята, демоните отиват в по-ниските региони, а когато демоните властват над земята, Бог се оттегля и извършва покаяние. Ако се вземат обектите за истински, това значи че демоните управляват и Бог не е там. Няма и следа от Него. Но когато Бог стане победител отново (т.е. когато дойде решимостта или чувството, че всички тези обекти са неистинни,) тогава демонът „Аз” също изчезва. Когато егото е унищожено, тогава всичко е Реалност. Човек трябва да практикува, че „Аз-а” и всички обекти не са истински. Себереализиралото се същество чувства, че всичко е Реалност. Храната, дървената дъска на която седи докато се храни, за него или нея, съпругата и водата са всички изражения на Реалността. Всичко е Реалността. Ти трябва да учиш и упражняваш това. Тогава това ще бъде Божието управление.
Реалността е без атрибути: не е цвят, не е музика, не е жълта или черна, и т.н. Топеното масло (пречистеното масло), което е течно и маслото, което е твърдо са същите, точно както водата и леда са едно и също нещо. Когато семе (форма от земята), срещне земята, се ражда съзнание. Всичко, което виждаш и възприемаш не е нищо друго освен Реалността. Това, което виждаш е квалифицираното съзнание, точно както виждаш, че гривните и ръкавелите са направени от злато.
Трябва да спреш да настояваш, че само добро трябва да се случва на това тяло. Ти си се превърнал в грубото тяло, защото само едно тяло е обект на твоята концепция. Слугите и присъстващите би трябвало да бъдат определяни като Бог. Няма друга Реалност със или без качество. Всичко е Говинда (Бог). Тъй като категоризираме всички обекти, има его. Ти възприемаш жената като жена, дъщерята като дъщеря, конят като кон и кучето като куче. Те всички са само Реалността. Няма нужда от промяна на формата на обектите. Само отношението на наблюдателя трябва да се промени.
Реалността е същата, дори когато е в състояние с атрибути. Трябва да видиш Реалността в каквото й състояние Той да съществува. Дори атомите и молекулите на стола, всички са Лорд Кришна (Реалността). Веднъж възприел това отношение, тогава ти сам си Реалност. Макар че човек спи, събужда се или прави нещо, той не е спал, не се е събуждал, не е отивал никъде или не се е хранил. Когато всичко е Реалност, кой се храни и кой спи? Този, който е без качество и този с качество, който говори и двамата са Бог. Когато кралят седи на трона или ловува, той винаги е крал. Този, който върви и говори е идола на съзнанието. Човек е поклонник когато дава имена на различни обекти също както на себе си или на нея, и е светец, или върховното Същество (Параматман), когато човек вижда сътворението като върховна Реалност (Парабрахман). Да забравиш за върховното Същество докато се храниш е като да превърнеш храната в изпражнения. Копринените буби са по-добри, тъй като коприната дреха направена от техните пашкули се използва от свещениците докато почитат Бог.
Онези, които желаят ад, могат да възприемат ада. Боговете и демоните са точно тук. Боговете и демоните заедно разпениха океана на света, който произведе нектар и вино. Лорд Вишну даде нектара на боговете, а виното на демоните. Да кажеш „Вишну направи това”, значи че вътрешното усещане-съзнание го е направило. И нектарът и виното са точно тук. В нашите ръце е изборът да пием нектар и да станем безсмъртни. Този, който се „събужда”, ще постигне Реалността. Всички са Бог. Нека всички са щастливи. Ако упражняваш това и го възприемеш със сърцето, тогава реализацията ще бъде в това че „Всичко е Реалност”. Човек трябва да полива растението докато пусне корени и след това то ще расте само. Трябва да си постоянен в своята практика докато достигнеш Реалността.
Когато една тема се обяснява на човек, който има амбиция да постигне нещо, първо се дава описание на темата, за да се покаже голямата ѝ важност, а след това се казва, че при разбирането на темата, той ще получи голяма награда. Щом аспирантът разбере темата напълно, преди да му се обясни следващата тема, той първо трябва да разбере безполезността на тази, която вече е научил. Само след това трябва да му се предаде огромната важност на темата, която следва да бъде научена. Причината да се използва този метод е, че изобщо няма никаква тенденция да се започва една тема, ако не се знае предварително каква е нейната важност, а също така, ако не бъде предложена награда за изкушение. По същия начин, безполезността й се обяснява, след което темата автоматично се отрича и аспирантът става нетърпелив за научаването на следващата .
Mother Shruti [„Ведите“], взема под внимание психологичната среда на един аспирант, първо го вдъхновява да работи за храна, като му казва, че храната е Реалността. След това тя му дава известно време да се възхити на физическото тяло, като му казва, че физическото тяло е Реалността. Каквото и преживяване на радост да изпита физическото тяло, то всъщност се изпитва от финото тяло. Физическото тяло е просто един труп, а един труп не може по никакъв начин да се наслади на каквото и да е, ако не съдържа финото тяло. По този начин се вижда безполезността на грубото тяло.
След това, тя му казва, че умът, интелектът, сетивата и обвивката, която е направена от прана (жизнения дъх) са Реалността. Така, то е по-голямо. По този начин Шрути (свещеното писание) придава важност на финото тяло. След това идва причинното тяло, което е стабилно и още по-голямо. То поглъща финото тяло. Така причинното тяло сега е възхвалено като Реалността и на кандидата е даден съвет: „ Ти сам се превърна в причинното тяло.” Въпреки това, обаче, докато това тяло е определено да бъде в невежество и тотална тъмнина, такова твърдение, не може да бъде направено тук. Аспирантът след това е принуден да търси напред в надпричинното тяло, откъдето се излъчва глас, който казва : „Аз съм свидетелят”. След това, над-причинното тяло на Себе-познанието е изучавано старателно. Майка Шрути, след като отхвърли всяко тяло, твърди че Това, което остава е Реалността. Когато тя бе изправена пред проблема да обясни стабилната Реалност, тя започва да изповядва невежество и повтаря изречението,"Не това, не това!" Това, което не е докоснато нито от невежество, нито от знание е Реалността. По такъв негативен начин, Шрути описва Реалността като "Това, което е отвъд всички четири тела."
Принципите й са както следва – когато казва, че едното е по-голямо от другото, това не значи, че едното е по-върховно от другото. За сравнение с иглата, игла използвана за шиене на юта торбички е голяма, но не може да се сравни с железния прът използван за копаене. Следователно, качества като „голямо” и „малко” не са присъщи на предмета, но са наложени върху него като се отнасят или сравняват към друг предмет. Същото правило важи и тук. След отчетливото произнасяне в последователност - храната като Реалност, грубото тяло като Реалност, финото тяло като Реалност, причинното тяло като Реалност, и най-накрая над-причинното тяло като Реалност [последното е по-голямо от другите] - целта е да се даде тази инструкция и да се изложи принципа, че от всичко това, няма нищо, за което да може да се каже, че е Реалност. Въпреки, че последното състояние е относително по-високо от предишните, то все още не е Реалността, която е абсолютно уникална.
Когато се припомним гореспоменатия метод на обяснение, е необходимо да се разбере ясно като какво може да бъде описана Реалността. Защо изобщо трябва да се описва Реалността ? Колко далеч може да отиде някой да я опише като такава? И защо първо да я описва и след това да я отрича, на един дъх? Много е важно да се разбере всичко това правилно. На човек, който не е добър готвач, му е дадена инструкцията за това как да сготви ориз - "Запали огън под тенджерата" След известно време, отново се дава инструкция на същото лице - "Сега загаси огъня." Лицето може да се чуди за противоречивите инструкции, но неговият Гуру му обяснява, "Уважаеми, необходимо да се поддържа огъня под тенджерата, докато оризът се свари, и след като се приготви, огънят трябва да се изгаси, иначе ще се храниш с изгорял ориз. "
Това е причината защо всеки метод, който се упражнява, трябва да се упражнява докато се постигне целта, иначе ако не спреш в края, ще се изтощиш и може да не ти донесе нищо! Така, когато финото тяло се нарече Реалност, веднъж след като е разбрано къде е неговата заслуга, то губи ценността си като Реалност и става необходимо за аспиранта да търси за следващото нещо. Това значи, че когато определяме цена на предмет, за да постигнем резултати, то може да се случи така, че цената да не отразява истинската стойност на предмета. „Ако възникне ситуация, ти трябва да се обърнеш дори към магарето, като „чичо”. В този пример, честта е дадена на магарето заради същото бедствие, което се е случило на теб. По същия начин, човек се сблъсква с голямо бедствие поради факта, че е забравил истинската си природа. Следователно е необходимо да се освободи от бедствието или пречката, в която е хванат. Ако ви хване крокодил и ако можете да се измъкнете от хватката му, като го ласкаете, и кажете на крокодила, че гърба му е много гладък и мек, това наистина ли означава, че гърбът му е мек като пухен матрак? Този въпрос трябва да бъде задаван на човек, който по този начин се е освободил от крокодила. По същия начин, за да се измъкнете от хватката на четирите тела, те биват наричани Реалност за известно време , докато истинското разбиране за Реалността изгрее в аспиранта.
По време на търсенето на „Аз“, обърнахме и четирите тела наопаки, но не успяхме да го намерим там. Истина е, че „Аз“ замина без думи отвъд четирите тела, където няма дори и идея за „Аз“ или „Ти“. Въпреки това, няма да бъде достатъчно само да си държим устата затворена и да потънем в дълбока тишина.
В това обяснение, което се прави досега, физическото, финото, причинното и надпричинното тела са описани повърхностно и е важно да се изследват детайлно всички аспекти на четирите тела. Още повече, ако не се разберат много добре и четирите понятия и ако това разбиране не стане част от човешката природа, кандидатът няма да успее да достигне дълбока тишина. Затова ще разгледаме детайлно аспектите на тези четири тела.
Тук е важно да се запомни, че тези четири тела са четирите стъпки, които водят до петият и последен кръг на Тишината [Nihshabda], където думите се превръщат в тишина. Ако човек започне този процес стъпка по стъпка, той със сигурност ще успее да стигне края на пътуването, но ако се пропусне една стъпка като се прескочи директно на следващата, има голям шанс да се загуби баланса и да се падне назад. Затова, когато едно тяло е разбрано напълно, тогава и само тогава кандидатът може да види какво е в следващото тяло. Ако не се направи това и ако човек започне да стъпва бързо по стъпките, това ще доведе до много хаос. В целия този хаос, като се има предвид, че състоянието на обуславяне е същото както при невежеството, така и при Самадхи, действителната разлика ще бъде загубена и кандидатът може да обърка сънят със Самадхи и да вземе невежеството за знание.
Един пумпал, когато е в покой и когато изглежда, че е в покой заради високата скорост с която се върти, е подобен на абсолютната тъмнина и затъмнението предизвикано от много силна светлина. По този начин, въпреки че отвън тези неща изглеждат подобни, има огромна разлика между тези две състояния. Тяхното единство също е различно. Следователно, ако човек върви стъпка по стъпка няма да има хаос.
Тук също ще е благоразумно да се спомене още нещо на вниманието на кандидата. Това е да се убеди кандидата във факта, че няма основание за съмнение, което може да възникне в него, относно противоречията в метода, възприет за тълкуването на точка в свещените книги – затова първо ще разгледаме метода, възприет в свещените книги.