Илюзията за света (самсара) е сън в съня. След като си разбрал това, ти виждаш кое е действителната Истина и кое не е. Единствения, който никога не се е раждал е потънал в сън. Той няма възраст. Той е безсмъртен. Как става така, че съня е видян по време на сън? Това „заспа и сънува“ означава, че Той е заблуден. „Той спеше“ означава, че той е станал невеж и мисли: „Аз съм тялото, аз съм това и това.“
Реалността беше покрита с невежество и в тази заблуда има отново заблуда, която е този земен живот, това светско съществуване. Това е сън по време на сън. Илюзията за света изглежда истинска. Той беше всепроникващ, Той стана малък. След това сметна земното съществуване за вярно. В самия този сън, той разграничава между Гуру и ученик, заслуги и грях, вярно и невярно. Други хора умират в този сън. Голям късмет е да мислиш за това кое е истина и кое не е по време на този продължителен сън.
„Дори куче не яде нищо, което принадлежи на грешник.“ Отказът от богатство, чувството на безпристрастие и уважение към светец е резултат от бивши заслуги и добър късмет. Той сам започва да мисли за аскетизъм. Изключително е да имаш такъв интелект по време на сън в съня. Да бъдеш съзнателен, изцяло върху сетивата, независимо че си пил алкохол, показва, че макар парите да носят демонична гордост, той все още е със здрав разум. Това е неговият добър късмет. Той сънува сън в съня, но за сметка на добродетелния си интелект, Той отиде при Гуру и направи разлика между Истина и лъжа. Той преживя, че всичко друго е фалшиво и „Аз съм Реалността.“ Това означава, че се е събудил от един сън. Когато в този сън той премисли отново, достигна до заключението, че дори казвайки „Аз съм Реалността“ е грешно. Целият свят и думите са илюзия. В резултат на това той стана спокоен, пребивавайки в неговото собствено блажено състояние. Истината бе разкрита.
Той напълно осъзна „Аз съм Реалността“. Това състояние означава „Аз съм напълно буден.“ Не само заблудата, но също така „Аз преживях“ изчезна. Защото, ако някой каже, че е преживял Себето, това означава, че е взел себе си за различен от Себето. Истинският тест е, когато няма чувство за „Аз“. Ако мангото каже „Намерих себе си сладко“, тогава то не е манго. Ако кажеш, че „ти си имал преживяване“, това означава, че твоят „Аз“, егото е все още там. Идеята, че „Аз имах преживяване“ е заблуда. „Азът“ в „Аз станах знаещ“ или „Аз станах Реалността“ е его. Предишният „Аз“ трябва да изчезне. Каквото е било преди, по природа е Реалност. Трънът „Аз“ трябва да бъде изваден, тогава си сам, ти. Когато станеш всепроникващ, ти ставаш Реалността. Чувството за „Аз“ изчезва. Той е само Един и няма нищо друго, освен Това. Да отидеш отвъд нищото е да бъдеш в безмълвната, без мисли Реалност.
Невежи трупове се движат в целия свят. Живот в невежество е като смърт. Кой се храни? За кого е цялото това слугуване? Ти не знаеш. Той служи на 6 призрака ( петте елемента и егото). Това тяло трябва да изпълни много служби до смъртта си и целият живот е изгубен. След смъртта, според хиндуистките обичаи, тялото и костите горят като събрани дърва, а косата изгаря като сноп трева. Тези, които са гледали започват да плачат. Мъртвецът пита: Свободен ли си от тази съдба, понеже постъпи точно както и аз?” Дори, ако тоалетната е почистена старателно, тя все още е тоалетна. Светът означава „живи мъртъвци”, където никой няма идея за неговата истинска, собствена природа. Те служат на това тяло и вземат със себе си вързопа от грехове и добродетели. Това е земното съществуване на невежия човек. Но когато знае Себе си и отхвърли цялата гордост, че е тялото, тогава на мига среща Себе си. Тогава всичките му действия са дали плод.
Според индусите, предците продължават да чакат. Последните от 72 поколения са постигнали, така че те са щастливи. Това означава 36 потомствени поколения на майката и 36 на бащата. Този, който ги е изкупил е роден да бъде този, който знае Себе си. Това е причината, поради която, когато се роди син, те раздават лакомства. Невъзможно е да се опише славата на Себе-Познанието. Човешкият живот е изпълнен със смисъл, тъй като е даден с цел да се постигне Себе-Познание. Когато то е постигнато, тогава животът е станал напълно смислен. Неговата цел е изпълнена. Например: има деветстотин хиляди звезди, но само луната грее ярко. Слънцето изгрява, дъждът вали, защото има само Един, който познава Реалността. Това е поради знаещия – следователно, няма граница за неговата заслуга. Заедно с мястото на Безсмъртния, той също получава трона на Всемогъщия.
Сега, нека каквото се случва, просто да се случва. Нека каквото идва, да идва, последното съмнение е изкоренено. Трябва да живеем няколко дни. Нека преминем дните игриво в радост, после да оставим това тяло да умре в леглото или на земята. Където и да е поставен диамантът, той със сигурност ще блести. Може да е в нечия ръка, или на нечия шия. Това Върховно Същество във формата на Реалността ще остане по същия начин щастливо, каквато и да е ситуацията. Убеждението не трябва да бъде разклатено. Ако убеждението е непоколебимо за Истината, тогава дори и по пътя на знанието, силата може да бъде придобита.
Това тяло, което има знанието за Себето в него, неизбежно ще излъчва светлина. Но трябва да го има това силно убеждение: „Аз съм Бог, който съществува, аз съм Бог, който прониква.” Всичко, което е трябвало да бъде постигнато, Той го е постигнал.
Светът е такъв какъвто човек го вижда. Човек, който се идентифицира с Божествената Същност вижда всичко като Реалност. Ако той стане его ( грубо тяло), той вижда света според: „За този, който е добър, светът също е добър.” Невежият вижда света изпълнен с различни същества. За реализираната личност, „Всичко е Едно и няма дуалност.”
Появата на физическите очи се случва заради двама души. Следователно, дуалността е видима. Единството се проявява при учениците на Учителя, защото те са родени от Едно. Учителят дава третото око, Окото на Познанието. Дуалността е премахната. Булото на илюзията е отдръпнато на една страна. Нищо не се появява, освен като Едно. Откровението не може да види разликата. Състоянието на съществуване е станало без различия. Всичко, което влиза отвън навътре създава разлика. Но Истината е без различия. Петте призрака (елемента) се разбягват. Призракът беше прогонен. Лошият период от седем и половина години ( заради лошата позиция на Сатурн) е преминал. Деветте планети също са си отишли. Всички са си отишли по домовете. Егото се е изпарило. Воал от мръсотия Го беше покрил поради заблудата: „Аз съм тялото”, „Аз съм брахмин.” - тези идеи го заблудиха. Тогава Той осъзна себе си като Върховното Същество.
Тази маймуна, която се държеше според ума си, ядеше плодове и цветя в джунглата. Но когато срещна своя Учител, той стана Бог. Той получи това, което му принадлежеше поради съвета на своя Учител. Всичко е Божественото Себе. Този, който е видял Себе си, е без раждане и смърт. Да виждаш Бог във всички същества е песента за поклонение към Бог. Този, който е в сърцето на всички е Бог. От друга страна някои хора са хванати в обичаи и вярвания за чистота и нечистота, или с броеница, или повтаряйки мантра. Светецът Кабир казва така: „Почитай винаги съществуващия Бог, тогава 8.4 милиона раждания са избегнати."