Да предположим, че сме изгубили чувството за притежание над грубото и финото тяло, и признаваме факта, че този вързоп принадлежи на странник, но ние все още трябва да намерим отговор на въпроса, „Кой съм аз?” или „Къде съм аз?”. И тъй, нека преминем към причинното тяло. Но какво е това? В мига, в който влезнем в него, има само пълен мрак навсякъде! Възможно ли е това невежество да е градът на обитание на този „Аз”? Изглежда това е главното му седалище. Изглежда това е столицата, която принадлежи на него. Има надежда този „Аз” да бъде намерен тук. Нека поне опитаме и да видим. Но ако се придвижваме като със завързани очи, в търсенето му, този „Аз” също не се намира никъде тук. Тук, „Аз” сякаш е изоставил чувството си за „мое”. Сякаш нищо в това пространство, което може да бъде наречено „мое”, не е останало. Всичко изглежда абсолютно тихо. Този „Аз”, който пронизващо викаше на всеослушание „Аз”, „Аз” и в грубото, и във финото тяло, тук сякаш е напълно тих. Струва ни се, че тук си играе на криеница, за да не бъде хванат от човека, който е дошъл да търси „Аз”. Този „Аз”, изглежда тук е изкопал ров за всеки, който го търси да падне в него и да изостави търсенето си.
Драги кандидати, не се страхувайте. Садгуру стои зад вас както и пред вас, и той ще ви преведе сигурно през окопите скрити в тъмнината. Много учени и тренирани хора обърнаха гърбовете си от страх точно в този момент, и изоставиха своето търсене на Истината. Що се отнася до теб, няма причина да се страхуваш като тях. Ти имаш водач тук, който е Самарт Садгуру, много способен Учител.
След като се ориентираш в тази тъмнина и стъпиш сигурно с краката си за по-дълго време, мек глас се чува да казва: „Аз съм свидетелят на тази тъмнина.” Внезапно бликва кураж, който изговаря надежда за хващане на крадеца. Тя се засилва с мисълта:” О! Този крадец е някъде наблизо и става свидетел на невежеството.” Тук човек трябва да наблюдава упорито, а как се прави това ще бъде дискутирано в следващия урок. Това свидетелство, той го прави отвъд окопа на причинното тяло, заемайки позиция в над-причинното тяло (Махакаруна). Това се разбира бързо, и тогава „Аз” се преизпълва с радост, че е намерил себе си! Кой може да опише тази радост? В тази радост, „Аз” крещи „Праяджнянам Брахма” (Знанието че Абсолютната Реалност е Върховното Познание) както и „Ахам Брахмасми” („Кой съм аз“ е тази абсолютна Реалност”).