Имало едно време човек (персона нон грата), който живеел в селище, наречено Андхери (Тъмнина). Той създал обичай в съда, никаква заповед или документ да не бъдат приети като юридически законни, ако не носят печат „Гомаджи Ганеш“(Месинговата Врата). След това всички служители приемали документите като законни, но само ако носели този печат. Тази процедура продължила дълго време и по този начин печатът станал здраво вкоренен в Андхери. Никой не попитал дори, кой е този „Гомаджи Ганеш“.
С течение на времето се случило така, че важен документ, който не носел печат „Гомаджи Ганеш“ бил цитиран като доказателство в случай, подаден в съда и въпреки, че както показвала обикновената процедура, че е законен, не бил приет като доказателство. В този момент един смел човек, който бил страна по делото представил пред съдията аргумент, че документът е напълно валиден, тъй като носи всички подписи на съответните държавни служители. Той твърдял „Защо този документ да не е приемлив при положение, че е напълно законен? Защо трябва да има допълнително този печат „Гомаджи Ганеш“? По този начин той поставил под въпрос законността на самия печат и в резултат на това законността му станала спорна. До този ден никой не се бил осмелил да постави този въпрос пред съда. Тъй като бил поставен за първи път, било решено, че този въпрос трябва да бъде разрешен и да се види за какво е цялата тази бъркотия.
Съдията от любопитство взел нещата в свои ръце за разследване относно процедурата за печата „Гомаджи Ганеш“. Когато проверката приключила, показала че някакъв човек без никакъв ранг и правно положение се възползвал от лошо ръководеното правителство, пробутал собствения си печат и правителствените служители сляпо започнали да следват традицията. В интерес на истината този Гомаджи Ганеш не бил важен човек и нямал никаква власт. Не е необходимо да се описва как от този ден печатът се гледал с насмешка, след като решението било взето в съда.
По същия начин ние трябва да разследваме кой е този „Аз“ и как упражнява контрол върху всичко като „аз“ и „мое“, точно както в историята за печата „Гомаджи Ганеш“. Общо правило е, че когато двама души се карат, това обикновено води до предимство за трета страна или ако две неща се смесят, трето е произведено. Например при контакта на парче конец и цветя е произведена гирлянда, която не е била там в началото. Дори имената на родителите (конец и цветя), чийто контакт е отговорен за производството на гирляндата се затъмнява веднага след като гирляндата идва в съществуване. Гирляндата сама по себе си е приведена в известност и е позната със своя собствен етикет. Имената „цветя“ и „конец“ са изчезнали, защото се е появило ново име „гирлянда“ и с това ново име се извършват нови действия. Чрез контакта на земя и вода, двете земя и вода изчезват и кал изниква като „Аз“. Така също камъни, тухли, кал и зидар идват заедно и трето нещо, наречено „стена“ застава пред очите. Камъните, тухлите, калта и зидарят просто изчезват от погледа ни.
Чрез предаване на знание и невежество, ето как странно нещо, наречено „интелект“ идва в съществуване и с този контакт се появява „света“. Златар и злато произвеждат определен обект с определена форма и това нещо започва да изкушава очите ни като „украшение“. Златото и златарят са забравени. В интерес на истината, ако някой е любопитен да разбере дали има нещо като украшение във вътрешността на златото, той няма да види нищо друго, освен злато. Ако кажем на златаря да произведе украшение без да докосва никакво злато, какво ще направи той? Всъщност това нещо, наречено „украшение“ просто ще изчезне в нищото.
По същия начин, в резултат на срещата на Брахма(Създателят) и Мая(Илюзията) се е появил този крадец „Аз“ и гордо бучи „Аз“ докато надига главата си. Това „Аз“ е изкоренило и двете – Брахма и Мая. Този („Аз“), син на безплодна жена(Мая) всъщност никога не е съществувал и въпреки това се опитва да установи неговата неограничена върховна власт постоянно в света. Ако наблюдаваме родителите на този „Аз“ ще бъде ясно, че е невъзможно за тях да се получи такъв проблем. Майката на детето е Мая и не съществува. От утробата на тази Мая се е появил „Аз“ и претендира, че се ражда от чистото съществуване. Но съществуването няма пол и дори не твърди, че притежава изкуството на извършител. Така че, читателите могат да си представят какъв вид „Аз“ е това.
Както е описано по-горе съществуването на „Аз“ е само в името и както Гомаджи Гамеш, той обявява своето име, докато се движи навсякъде и казва, „Аз съм мъдър и велик“. Този човек е забравил от къде е дошъл. Вместо това той започва да се прославя като „Аз“ и дори, ако тази слава е заслужена, той е като котка, която обгръща млякото със затворени очи, без да знае за пръчката, която е готова да я удари по гърба. Веднага след като приеме правото или привилегията, той също трябва да поеме отговорността, която върви заедно с нея. Веднага след като кажа, че „Аз“ съм извършителят на дадено действие, трябва да се радвам на плодовете на това действие. Удоволствието или страданието от плода или резултата от действието е впрегнато в самото действие.
Всъщност не съществува никой като „Аз“ и цялото правене се съдържа в Реалността. Крайната Реалност е толкова умна, че в момента в който Той установи, че някаква гордост или правене се появи като „Аз го направих“, Той оставя цялата отговорност на действието върху главата на този „Аз“ и остава отделен. Той оставя този жалък „Аз“ на неговата съдба на въртящото се колело на раждане и смърт.
Както в споменатия по-горе пример за гирляндата, произведена от контакта на парче конец и цветя, когато тя изсъхне, никой не казва, че цветята са изсъхнали. Всеки казва, че гирляндата е тази, която изсъхва. Когато конеца се скъса, всеки казва, че гирляндата се е скъсала. Това означава, че направата на оригиналните обекти е използвана от трета страна, поради гордостта на обекта. По същия начин поредица от нещастия се стоварват върху този несъществуващ „Аз“. Ако човек иска да се освободи от това страдание, той трябва да изостави този „Аз“, но преди да го е изоставил, ние ще открием къде точно пребивава този „Аз“. И след като го открием, тогава ще говорим за неговото изоставяне.
Всеки трябва да започне търсенето на този "Аз" в собствения си център, ако иска да го намери. Този „Аз“ никога няма да бъде намерен извън нас. Във всяко човешко същество това „Аз“ или его-чувството за „мое“ и притежание е пълно до горе. Всички действия в света се извършват по силата на това его-чувство за „мое“. Тази теорема на „моето действие“ се приема за даденост от всички човешки същества, но в действителност съвкупността от всички действия може лесно да се извърши без това его-чувство. Ние ще разберем как това може да бъде направено по-късно, но в момента трябва да разследваме това чувство за „Аз“ и „мое“. С цел да направим търсенето на „Аз“ успешно, ние трябва да погледнем първо в нашето грубо физическо тяло, което ни е станало много скъпо. След като го анализираме, нека да видим дали има някакво „Аз“, намерено да пребивава в това тяло.
Някога имаше човек, „Аз“, който беше въображаем. Сега чрез слушането на ученията на Веданта, този въображаем човек го няма. Той беше само продукт на въображението, но въпреки това беше подложен на тормоз твърде много. Тази джива(душа), която нарича себе си като „Аз“, изчезна чрез инструкциите на Гуру. „Аз“ и „ти“ изчезнаха и двете, превърнаха се в нула. Всичко това, без никакво съмнение е единствено Брахман. Всички действия, каквито и да са, са само Брахман. Ако премахнем единицата от числото един милион, каква цифра остава? Колко трябва да преброим? Ако едно се брои, много ще трябва да бъдат преброени. Кой се гордее с това, което е нищо? „Това“, което е нищо е Шива(Бог).
Когато кандидатът обърка Себе-Познанието или „Аз Съм“(Джнана) за Виджняна(Върховната Реалност) неговият прогрес спира там. Самарт Рамдас сравнява този тип на неразвит Джнани с човек, който се събужда в съня си и си мисли, че е буден. Въпреки това, той все още хърка. Ти си мислиш, че това е будност, но твоята илюзия все още не си е отишла, е предупреждението дадено от Шри Самарт за такъв тип Джнани. Великото-Причинно Тяло или Турия състоянието, в което Грубото и Фините Тела са като сън е самото то като сън във Виджняна. Има робство в невежеството и освобождение в Знанието, но когато двете, Невежество и Знание не са там, как може идеята за робство или освобождение да съществува?
Веднъж след като е направено ново изобретение, същото е широко рекламирано и всякакви тактики са използвани за създаване на търсенето му, само за правене на пари от него, чрез експлоатиране на невежеството. Много често Правителствата също се възползват от правомощията си и прибягват до потисничество, интриги или политика. Понякога Правителствата започват да водят войни с други държави, за да им наложат тези изобретения. По този начин с напредъка на изобретенията, желанията на хората са увеличени и различни тактики са в прогрес за изнудване на пари. При такива обстоятелства как може да се очаква реално братство или единство? Това не е нищо друго, освен отворена вражда. Въпреки това, такъв грабеж и изнудване са описвани като велик прогрес на цивилизацията и повишаване на братството между народите.
Формата означава това, което е видяно. Във видяното главния обект е космоса или универсалното поле. В това поле индивидът има тяло, каквото е желано от него с цел да има удоволствията, желани от него. Той възприема всичко това според неговото силно желание. Той има фиксирана концепция, че се наслаждава на всичко от този свят и съответно получава плодовете от неговата практика. Въпреки това, тази форма и тези качества, които са продукт на въображение са длъжни в крайна сметка да изчезнат и тогава загрижеността за печалба и загуба се увеличава. След това отново въображение, идеи, силно желание, което той нарича „решителност“ или „характер“ и такива повторения на индивида, който е прикрепен към действията(карма) продължават отново и отново, без край. Той не се отказва от своята привързаност към страстта, която дава мимолетно удоволствие. Въпреки това, като цяло никой индивид не е готов да се откаже от привързаността си към желанията.