След като придобие знание, човек не става неподвижен като пън. Напротив, сега цялата дейност се осъществява с подкрепата на това Брахман състояние. Някои може да кажат: "Тази санкалпа * не трябва да възниква в теб", но това е разбирането на един безжизнен камък. Какво знае той? Садгуру Шри Хансараджа Свами** го обобщи, като каза: "Докато умът е там, тази санкалпа ще бъде там."
* Сан - с, калпа - мисъл: Първоначалното вдъхновение/мисъл "Аз съм".
** Той е автор на коментара на маратхи върху санскритската творба от Шри Ади Шанкарачаря, Садачара
Светците искат тази санкалпа да възникне и дживата да пребъдва в това удоволствие от знанието и затова те отправят само това изискване към Бог: "Нека тази санкалпа да не бъде възпрепятствана по всяко време и от нищо. В тази възникнала санкалпа нека има стотици бедни и глупави мисли, но те не трябва да възпрепятстват тази санкалпа ." Сега тази санкалпа е първоначалното вдъхновение и е формата или проявлението на това Себе. Тя е Себето, което помни Себе си, свободна от пречки. Както вълните върху водата могат да бъдат само вода, така и върху това знание са се появили възникващите вълни на въображението, но те са само знание.
Когато човек не може да види златото, без да разтопи орнаментите в калъп и да ги направи на буца или когато не приеме разбирането на това немислимо състояние, без да убие тези мисли, които се появяват от знанието, тогава това Себе е ослепяло. Този един, който може да види златото в орнаментите и немислимото в мисълта, има божественото видение на Пуруш . Това е обяснено в този диалог.
Знаещ - Без да противопоставям сетивата, праната , ума и речта, аз съм в немислимото състояние в продължение на двадесет и четири часа от денонощието.
Питащ, който упорито утвърждава самадхито , подобно на дънер - Ако тогава сетивните преживявания са се появили върху тази мисъл "Аз съм", как можете да бъдете немислим?
Знаещ - Нека си представим, че златото е мястото на това безмислие и орнаментите са мислите и върху това безмислие се появи украшението на една мисъл. А сега ми кажете колко време златото остава злато в орнаментите?
Питащ - Какво му е трудното на това? Златото остава непрекъснато в орнаментите, тъй като е злато.
Знаещ - Тогава ми кажете колко време бездейното остава в действието и това безмислие остава в мисълта? Това трябва да разберете, без да се налага да ви се казва.
Дейността на Знаещия е без чувството за джива
Това е истинска, отровна змия, но змиеукротителят, след като е отстранил отровните ѝ зъби, използва тази смъртоносна змия като средство за препитание. Този светски живот също е такъв. Въпреки че носи болка, все пак след като отровните зъби на "аз" и "моето" са премахнати от него, този живот става радостен.
Вие предприемате всички тези светски дейности, за да получите удовлетворение. Вие сте направили всичко това доброволно и сега казвате, че тези действия, които сте предприели, са обезпокоителни и развалят собственото ви задоволство. Така че трябва да намерите някакво лекарство. Като се придържате към тази ограничаваща концепция, че сте джива , този светски живот става разрушителен и като се придържате към ограничаващата концепция, че сте Брахман , светският живот става радостен. Затова се придържайте към концепцията, която е свободна от чувството за джива .
"Аз съм някой" е твоят инат, а "Няма да направя това" е само твоето упорство. Когато мислите: "Това конкретно нещо е добро, но това конкретно нещо не е приемливо" или "Ако е така, тогава ще бъда щастлив, но ако не е така, тогава ще бъда нещастен", тогава вие живеете и се държите с инат и упорство и това Върховно Себе се е превърнало в разбирането на някой в робство. Но ако се откажете от този инат и упорство, тогава вашите действия стават действие на Себето и ако тогава останете в това естествено състояние, го има разбирането на Сиддха (Осъществения).
Знаещият функционира с нереално его
От време на време гостите идват и си отиват от дома ви. Като гости не е възможно те да станат господари на къщата ви, но за да покажете уважение към тях, сърдечно казвате на гостите: "Тази къща е ваша." Вашето вътрешно разбиране обаче е съвсем различно. По същия начин, от вътрешността на това естествено състояние има идване и отиване на тази мисъл "Аз съм" и въпреки че се държите, като се идентифицирате с това, все пак няма прекъсване в това естествено състояние. Това е преживяването на вечно освободените.
Актьорът, който е в образа на жена, със сигурност знае: "Аз не съм жена". Въпреки това по време на драмата, ако той не се държи подходящо за ролята на жената, тогава драмата ще бъде безинтересна. По същия начин Знаещият има съвършеното разбиране, че "Аз, като не съм тяло, съм това Себе", но въпреки това ръководи светските дейности с преструвка за привързаност към тялото. И все пак, докато извършвате тези действия, връзката със Себето никога не се узурпира.
“Напуснал тук, човек не може да се върне. Това е моята Върховна Обител.”
След като е отишъл в тази Крайна Обител, човек не трябва да предполага, че Знаещият не се връща отново към мисълта "Аз съм" или не се ражда отново. След като едно момиче се омъжи и отиде в къщата на свекъра си, тогава нейният дом вече е къщата на нейния свекър. Все пак не, че тя не посещава къщата на родителите си. След брака тя отива в къщата им, но отива с различно поведение. Мястото, където тя сега има право да живее, е в къщата на нейния тъст. След като е разбрала напълно, с всяка фибра от своето същество, къде е нейното място, момичето идва в къщата на родителя с твърдението, че нейното място е къщата на свекъра. Следователно това отиване от мястото на свекъра към мястото на нейните родители вече не е връщане. По същия начин Знаещият разбира "Аз съм неостаряващото, безсмъртно Върховно Себе." Ако започне да се занимава със светски живот или ако след края на тялото си, То се ражда в друго по собствена воля, въпреки това всяко Негово действие и също Неговото раждане носи печата на безсмъртието. Неговото действие никога не е действие и Неговото раждане никога не е раждане.
Тогава Познаващият Брахман , чийто ум има абсолютното убеждение "Аз съм вечно свободното Себе", може по време на смъртта, поради трескав делириум, да бърбори какво ли не; но все пак Той винаги е свободен. Каквото и да е било Неговото разбиране през живота Му, ще бъде Неговото разбиране в края и следователно Той ще остане в Своето царско състояние. Тогава в момента на смъртта, единствено това знание е, което бърбори.