Изкачването на дървото е лесно, но слизането е трудно. По същия начин да бъдеш Знаещ означава да вървиш нагоре и е лесно, но разтварянето на това его на знанието и да станеш това, което е отвъд знанието,* е много трудно. Но както призоваването, така и изпращането на бога** прави поклонението/ пуджата завършено. По същия начин, без отказа от знанието в отвъд знанието, няма Пълно Удовлетворение.
* Когато знанието/ гняна се разтвори, тогава там е това отвъд знанието/ вигнян.
** Традиционно, в началото на поклонението/ пуджата , свещеникът ще поиска или призове бога в идола и след поклонението богът е помолен да напусне.
Този, който е бил в затвора, има радостта от освобождаването. Обаче човек, който не познава затвора, за него как може да има някаква мисъл за освобождаване или някаква радост от освобождаването?* Ето защо робството и освобождението са близнаци, които се раждат заедно и умират заедно.
* Шри Ранджит Махарадж - когато облакът се отдалечи и вече не засенчва слънцето, тогава вие се чувствате щастливи. Но защо слънцето трябва да изпитва щастие. То никога не е напускало Себе Си.
Където има единство, има разделение; където има ниргуна , тогава има и сагуна ; където има недвойственост, тогава има двойственост; и когато има неактивност, тогава има активност. Такива взаимни двойки се събират, когато я има тази сила (т.е. знание/ пракрути ) и този пуруш . И когато този пуруш винаги помни тази сила, тогава ще има разтваряне и на това знание; защото такова припомняне може да стане само чрез забравяне на всичко.
Този въображаем Пуруш трябва да бъде унищожен
"Аз съм" е разбиране и този Пуруш трябва да напусне това разбиране. След това бъдете това, което сте и стойте. Не изпадайте в никакви съмнения. "Напуснах ли моята Сваруп или не?"* Оставете тази заблуда. Върховното Себе никога не е било узурпирано и чрез усилия не става ново. Когато този въображаем Пуруш ** изчезне, тогава в основата остава само онова Единно Върховно Себе.
* Шри Ранджит Махарадж - ... умът ще попита: "Там ли съм или не?" Забрави го това!
** Въображаемият Пуруш е Познаващият това "Аз съм" разбиране. Когато свидетелстваното го няма, тогава каква е нуждата от свидетел?
Вие сте (вие съществувате); това е вашето преживяване. Как друг може да ви даде увереността, че вие сте? И така, когато има само битие, каква практика е необходима? А ако се опитате да се срещнете с Това, тогава се създава разделение. И ако Себето се опитва да постигне своето Себе, то никога няма да бъде постигнато или ако от друга страна се опитвате да го загубите, то не може да бъде загубено. Това не може да бъде изоставено и дори да бъде изхвърлено, Това все още не е изхвърлено. Само Това е и винаги е било.
"Знанието е Брахман ." Това е последното от четирите велики твърдения на Веданта . Това означава, че това "знаене" на този свидетелстващ Пуруш е наистина само немислимият Брахман . Но това знаене в това място на Брахман е довело един притежател на това "Аз" (въобразено его) и тогава това Себе изглежда, че не е там. Но след като това "Аз съм" изчезне, работата по свидетелстване не е необходима и остава само това Върховно Себе.
Ако егото е напълно унищожено, тогава джива става Брахман . Въпреки това, тъй като самата природа на стремящия се е да се разширява ("Аз съм всичко, навсякъде"), това его не е унищожено. Но ако човек служи на Садгуру с убеждението, че "няма друго", тогава това его ще бъде унищожено.* Тогава вие сте този Парабрахман . Затова винаги дръжте егото си на нула (аз не съществувам)!
* Шри Ранджит Махарадж - За да отидеш отвъд знанието, се изисква Учителят... Не можеш да се самоубиеш!
Преживяването на “Аз съм Брахман ” също е непълно
Когато стремящият се започне практиката "Аз съм Брахман ", тогава "Аз"-ът, който е бил върху тялото, толкова много става и сяда върху Брахмана . Малкото "Аз" се превърна в голямо "Аз". Само това е промяната. Точно както котаракът, след като изяде малките котенца, се надува от дързост, по същия начин дживата поглъща котенцата под формата на груби, фини и причинни тела и напуска "Аз"- ността, която е била върху тях, и започва да казва "Аз съм " на над-каузалното тяло. Затова, това его не само, че не умира, но започва да реве: "Аз съм Брахман ". Без убиването на това "Аз", егото не се унищожава. Въпреки че можем да убием всичко останало, убийството на своето себе все още остава да бъде извършено и тази задача е много трудна без Садгуру .
По милостта на Садгуру стремящият се пуска всичките си четири тела и когато дори "Аз съм Брахман " е изоставено, това остава естественото състояние. Там няма никакво разбиране, защото е отвъд разбирането. Казано е: "Бог е гладен за разбиране." Но такова разбиране е в рамките на тази първоначална мисъл "Аз съм". В естественото състояние няма нито Бог, нито човек, нито нищо.
След като Садгуру даде разбирането за този "скрит" Пуруш , вие искате да медитирате върху това естествено състояние. Но когато тогава разберете Истината, няма каквото и да било за правене. Все пак трябва да използваме думата правя/ кара , но това правене произлиза от думата кахара и означава причиняване на страдание. В това естествено състояние да не изричаш дори това "Аз съм" е Неговата възхвала и да не правиш нищо е Неговото обожание/ пуджа !
Гордостта на един невеж джива е към външните обекти, докато гордостта на Знаещия/ гняни е вътре. Но и двете са гордости и двамата са "изпаднали" от естественото си състояние, защото дейността не е престанала. Бездействието е отвъд тях и там не може да има дори нотка гордост. Едва тогава благословението на Светеца е дало своя плод.
Гуруто казва на стремящия се: "Скъпи, не гледай вътре и не гледай навън също." Като гледаме навън, тази първоначална мисъл "Аз съм" става като многото обекти и като гледаме вътре, тази мисъл е Себето, което вижда Себе си като свой собствен обект. Докато гледате навън, обектите са видяното и вие сте виждащият, а докато гледате вътре, вие виждате себе си и това също носи двойственост. Следователно актът на виждане е този, който създава тази дуалност и така, ако гледането се откаже, тогава остава това естествено състояние на недвойственост.
Отвъд Знанието е тази Върховна Обител
Ластикът се разтяга чрез разтягане. Но когато разтягането се спре, тогава ластикът естествено се връща в предишното си състояние. Не е необходимо да се прави нищо, за да се върне в предишното му състояние. Напротив, правейки нещо, неговото предишно състояние се променя. Състоянието на пълно бездействие е естествено по своята същност и следователно не е необходимо да се прави нищо, за да се стигне до това състояние. Ако човек се опита да направи нещо, тогава ще възникне тази първоначална мисъл и естественото състояние ще бъде узурпирано.
"Аз съм някой" или "Аз не съм някой". Ограничението на думите и преживяването е само до това "съм" и "не съм". Когато "съм" и "не съм" изчезнат, тогава каквото и да остане няма нито думи, нито преживяване.
Значението на преживяването* е това, което се е появило след това. Сега, каквото и да се появи след това, ще бъде по-малко и от това следва, че без да стане малко, преживяването не може да се случи. Тогава трябва ясно да се разбере, че докато има преживяване, този, който прониква преживяването, не е разбран.
* Анубхава : ану -след това или много малък, бхава -да бъдеш. Това е мисълта "Аз съм".
Самадхи означава адхи - в началото и сама - да бъдеш същият. Да станеш същият, какъвто си бил в началото, е самадхи .
"Аз съм" е това осезаемо преживяване на сагуна . Все пак от самото начало вие сте това необвързано, съществуващо от само себе си Върховно Себе/ Параматма . Вие сте вечно присъстващият, вечно сияещ Шива . Вие сте древният и изначален Брахман ; следователно какви практики трябва да правите? Да станеш Брахман чрез практикуване! Как е възможно? Затова не печете отново изпечения хляб и не гответе повече сварения ориз.
Невежество и знание, робство и освобождение, гуните на джива (раджа, тама, саттва) и гуната на Шива (чиста саттва ), удоволствие и болка; всички тези двойки ще бъдат там, докато умът е там. Тези двойки могат да се разбират като дясната и лявата страна на ума. Ако умът е отклонен от Себето, тогава има невежество, робство, да си джива , трите гуни и нещастие. Това е лявата страна на ума. Когато същият ум е обърнат към Себето, тогава в това има знание, освобождение, да си Шива , гуната на чистата саттва и щастие. Това е дясната страна на ума. Това място, където ги няма и двете страни, е Върховната Обител.