“Изкуството” на слушането
Въпреки че са дошли на тази беседа, много слушатели забравят да донесат със себе си ушите и главите си или преди да седнат да слушат беседа, те ги свалят и ги оставят настрана. Ето защо те не могат да слушат или разбират правилно!
Каква награда трябва да даде Гуруто на ученика, който не обръща внимание на инструкциите в беседата на Садгуру и не действа съответно? Вместо това, ученикът просто рецитира " Гуру Брахма, Гуру Вишну ..."* и прави пуджа ** с тамян, маслена лампа и предложения от храна. Да предположим, че господарят нарежда на слугата си "Донеси малко вода", но слугата пренебрегва да направи това и вместо това започва да танцува около господаря, казвайки: "О, господарю, колко си красив, какво хубаво тяло имаш. Господарю, ти си прекрасен." Ако слугата постъпи така, каква награда ще получи от господаря си? По същия начин, ако ученикът прави пуджата на Садгуру само със сладки думи, как може да бъде обвиняван Садгуру ?
* Почитания на Гуру
** Пуджа - Ритуалът на поклонение на идоли и изображения на богове и гуру , изпълняван с много предмети. Но Шри Сиддхарамешвар Махарадж е обяснил по-рано в гл. 2, че истинското обожание/ пуджа е намирането на подслон в тази Сваруп .
Когато ядете банана, вие не ядете буквите ба, на и на, а приемате нещото, което е обозначено с думата банан. По същия начин, оставяйки настрана думите на беседата, трябва да се приеме вътрешното значение, което думите предават.
Да знаеш е едно, а да разбереш е друго. Знаенето е появата на нещо, след като е било видяно. Разбирането идва след задълбочено изследване на познатото. Например, една къща става позната веднага, но само чрез съзерцание се разбира, че къщата е просто прах. И това е, което се има предвид под разбиране.
Говори се, че Шанкасура е откраднал Ведите . Ако разчлените името Шанкасура и ще видите, че означава "демонът на съмнението". Това означава, че съмненията открадват това знание "Аз съм", което е предадено от Ведите .* И се казва, че Бог се въплъщава във формата на Гуру и след това убива Шанкасура . Това означава, че Гуруто е единственият, който е разсеял съмнението: "Как мога да бъда Бог?" и Той е единственият способен да покаже на Своите ученици това несъмнено Себе.
* Накрая писанията можеха да кажат само нети, нети . т.е. когато нищо не остане, тогава знанието е там.
Изследване на грубото и финото тяло
Състоянието на всички е като на глупаците в историята за десетте пътници. Един пътник забравил да се преброи след прекосяването на реката и преброил само другите девет пътници. Тогава всички започнали да плачат, защото били сигурни, че един от тях се е удавил. По същия начин казваме: "Това е умът, това е интелектът/ буддхи и това е жизнената енергия/ прана ." Но този, който брои всичко това, е Себето и той пренебрегва да брои своето Себе. "Аз се изгубих", казва той, "Къде и как мога да се намеря?" С тази надежда той тръгва на различни поклонения, спазва много обети и стриктно изпълнява много религиозни задължения и продължава цикъла от 8,4 милиона форми на раждане. И все пак, след цялото това търсене, той не можа да намери това "Аз" и отново дойде в човешко тяло. Тук, за негово щастие, той среща Гуруто и Той му казва: "Ти си Себето, което си търсил." Само това разбиране успокоява тази вечно неспокойна джива .
Един грънчар, който яздеше към дома си на магарето си, пиеше и започна да чувства, че самият той е магарето. По същия начин джива , пил от виното на невежеството и поради компанията на тялото, започва да казва "Аз съм тялото".
Ахи-равана означава "Аз съм егото Равана и моите лица са десетте сетива", а Махи-Равана означава "Аз съм великото его Равана и дори това знание е мое". Говори се, че Ахи-Равана и Махи-равана * отвлекли Рама и брат му Лакшман **, за да могат да ги принесат в жертва на богинята. Значението е много дълбоко. "Аз и моето" взема знаещото Себе и този внимаващ ум и ги принася в жертва пред богинята Мая .
* Те са двамата пазачи на двореца на Равана
** Лакшман : лакша - концентриране, внимание, мана - ум; внимателен ум
Садесати означава седем и половина. Според хиндуистката астрология това е период на нещастие или завръщане на Сатурн, който продължава седем години и половина. Но истинското нещастие е човешкото тяло, което измерва седем и половина вита (разстоянието от върха на палеца до върха на малкия пръст, когато ръката е напълно изпъната).
Детството, младостта и т.н. са състояния на тялото. Тези състояния се появяват поради жизнената сила или прана ,* но тази жизнена сила/ прана не е нито млада, нито стара. Тогава ми кажете как може това Себе, силата на цялата жизнена сила/ прана , да бъде тези състояния?
* Праната е жизнена енергия и кара тялото да се движи и е причината за дишането. Извън тялото е известен като вятърен елемент/ ваю .
Умът е този, който прави. Всичко, което е направено с ума, може да се каже, че е извършено. Това, което се прави само от тялото, все едно не е направено. Например, ако някой се спъне в килима и падне пред бога, направен ли е поклон пред този бог? Не, защото не е направено от ума.
Преди света е Брахман . Това означава, че преди мисълта за света да дойде в ума ни, ние сме в това немислимо естествено състояние. Следователно светът и Брахман не трябва да се търсят никъде навън; защото те са във вас самите. Мисълта в нас е светът и преди нашата мисъл или след нашата мисъл е Брахман .
Интелектът* е семето на света. От това семе се е разпространило дърво във формата на света. Това, което не е в интелекта, не е в света и всичко, което е в интелекта, се превръща в убеждение и само толкова е светът. Ако интелектът има убеждението, че Брахман е този груб свят, тогава изглежда така.**
* Интелектът/ буддхи е умът, когато има убеждение. Веднъж направена, работата на интелекта е завършена и умът поддържа това убеждение, докато интелектът не се промени.
** Ако интелектът каже "Това е това и това е онова", тогава се появява един груб свят от имена и форми. И ако интелектът разбере, че това е Себето и мълчи, тогава той е Себето.
За да убият ума, авторите на писанията използват много оръжия под формата на различни духовни практики. Но въпреки това те са казали неща като: "Умът е ужасен демон" или "Вятърът може да бъде вързан или небето може да бъде сгънато, но работата по убиването на ума е невъзможна задача". По този начин те са нарисували страховит образ на ума и са изкарали акъла на търсача. Но умът означава просто да кажеш нещо. Този, който разбира значението на тази точка, няма да се страхува от ума, нито ще полага усилия да го убие. Тъй като той разбира, убиването на ума означава просто да останеш неподвижен и тих.
Вритти * означава да се появиш. И след като се появите от състоянието на равновесие, тогава тази възникнала мисъл приема формата или на удоволствие, или на болка. Но и двете са циреи, които са се появили върху безформената ти Сваруп . "Аз не съм формата на удоволствието, нито съм формата на болката. Аз съм тази форма на блаженство/ ананда и опора на мисълта за щастие или страдание."
* Знаене; първоначалното намерение. От Брахман възникна желание да знаеш.
Очите, носът и ушите са инструментите на това знаене. И чрез това знаене Пуруш знае (т.е. триадата на Знаещ, знание и познато). И подобно на тези сетивни органи, интелектът също е инструмент на това знаене и следователно, подобно на вътрешните сетивни органи, интелектът също трябва да се разглежда като груб и неодушевен.
Отхвърлянето на това Причинно тяло, т.е. Невежество
Цялата дейност се извършва върху опората на това блаженство на "Аз съм" и несъзнателно всички дживи се хранят с подхранващата храна на това блаженство по време на дълбок сън. Ето защо на сутринта те са освежени и отново са в състояние да извършват дейността си с нова сила.
Казвайки "Аз не съм", вие не доказвате своето несъществуване. Напротив, като казваме "Аз не съм", се предава значението "Аз съм". Един крадец се криел в тъмното и когато домакинът дошъл да го търси, крадецът казал: "Тук няма никой. Защо ненужно си правиш труда да търсиш?" Но точно тези думи на крадеца "Няма никой" дават да се разбере, че "Някой има" и крадецът веднага е заловен. Да кажеш "Аз не съм" е все едно някой да каже "Нямам език, не мога да говоря" или като ученик, който е написал бележка "Детето ни е болно и лежи" и след това сам е отишъл в училището да достави бележката.
Жена пита съпруга си "Има ли някой в стаята?" Съпругът отговаря: "Тук няма никой. Влез." Някой вътре казва: "Няма никой". Причината, поради която той каза това, е, че нашата собствена същност е самодоказана и няма нужда отново да казваме на тази същност "Аз съм".
Всички разлики между удоволствието и болката и т.н. са само в грубото и финото тяло. Състоянията на каузалното и надкаузалното тяло са без такива различия и разделения. Така че, ако няма следа от място, време и обект в каузалното тяло, тогава как е възможно те да бъдат намерени в надкаузалното тяло и в тази безформена Сварупа , отвъд знанието?
Отхвърляне на Надкаузалното тяло: Разбирането на тази Сваруп , отвъд тези четири тела.
Значението на аум е това "Аз". Когато някой се обърне към вас, това първоначално вдъхновение аум се появява като "О". В тялото на всяко създание тази прокламация "Аз съм" продължава ден и нощ и когато всеки момент човек осъзнава това "Аз съм", тогава тази Реалност може да бъде разбрана. Във всяка джива има онзи вечно възникващ Аз и тази "песен на битието" се изпълнява. Първо беше джива , след това тя стана Шива и след това, когато усещането да си джива и да си Шива изчезне, остава това първоначално състояние. Но преживяването да не си никога не може да бъде там, когато и да било.
В това първоначално вдъхновение или над-каузално тяло има непроявените пет основни елемента (пространство, вятър, огън, вода и земя) и три гуни . Това се нарича осемкратно сътворение или пракрути и тъй като е непроявен потенциал, то е точно като семе. На него са дадени имена като първоначалната илюзия/ муламая или илюзията на знанието/ видя-мая . В това състояние трите гуни са в равновесие и затова то се нарича пракрути с гуните в баланс (т.е. в потенциал). Благодарение на възбудата на тези гуни , кълнът избуява* от това състояние на семе и петте елемента и трите гуни стават ясно проявени. След това се създават трите тела на джива (т.е. причинно,** фино, грубо). Това се нарича между другото илюзията за невежество/ авидя-мая и "възбуждането на гуните ".
* Шри Ранджит Махарадж - В покълването на знанието, целият свят е там
** Причинното тяло е забравянето на надпричинното тяло или знанието и е причината за обективизирането, т.е. света и джива и т.н.
Говори се, че докато възхвалявал Парабрахман , дори Господ Шеша * онемял. Господ Шеша е този, който остава скрит в надпричинното тяло на знанието, когато грубото, финото и причинното тяло са изоставени. Той е този, когото наричаме Бог. Там Бог Шеша познава Себе Си, но Неговото знаене не работи в сферата на Парабрахман . Там дори разбирането на Шеша изчезва (т.е. триадата на Свидетел, свидетелстване и свидетелствано не остава) и в тази безформена Сваруп не съществуват както знание, така и невежество.
* Шеша означава това, което остава. Той е символизиран като змия с хиляда глави и Той е диванът и балдахинът, върху които Вишну т.е. знанието лежи. За него се казва, че поддържа този груб свят, който седи на една от главите му. Шеша е свидетелстващия Пуруш и върху него знанието протяга краката си и с малка част от това знание е създаден обективният свят.
Наблюдавайте как има четири тела в един фъстък. Външната обвивка е еквивалент на грубото тяло. Тънката червена кожа на ядката е като финото тяло. Ядката на фъстъците е като каузалното тяло, а между разделената ядка е малкия кълн, който е еквивалент на над-каузалното тяло. Докато кълнът е там, дори ако черупката, кожата и ядрото са унищожени, фъстъкът със сигурност ще расте. По същия начин, докато семето, тоест първоначалното слово "Аз съм Брахман " в над-каузалното тяло, е там, прераждането не може да бъде избегнато!
Разберете смисъла, който е скрит в тази история за Гопичанда * - За да разбере целта на живота, майката на Цар Гопичанда го изпрати в огнището на леярната. Майка му беше много мъдра и затова тя имаше направени четири статуи на Гопичанда и ги постави над огнището: първата от желязо, след това една от мед, след това от сребро и последната от злато. Всеки път, когато статуя бъде поставена в огнището, възникваше въпросът: "Кой си ти?" И всеки път, когато Гопичанда отговаряше "Аз съм Гопичанда ", идваше отговорът "Ще бъдеш изпепелен". Една по една четирите статуи изгоряха, докато накрая самият Цар Гопичанда не застана на върха на огнището. Този път, когато неговият Садгуру попита "Кой си ти?" той отговори "Аз съм Гопичанда " и този път от огъня дойде благословия "Сине, ти ще бъдеш безсмъртен". Какъв е смисълът на тази история? Четирите статуи от желязо до злато представляват грубото, финото, каузалното и над-каузалното тяло и имат нарастващо значение, подобно на четирите статуи. В тези тела Цар Гопичанда каза "Аз съм Гопичанда ". Това означава, че той се е гордял с всяко от телата и по това време неговият Садгуру го смъмри, казвайки: "Нека гордостта ви за това тяло бъде изпепелена." След като и четирите тела бяха унищожени, Гопичанда разбра своето истинско Себе и по това време получи благословия от своя Гуру : "Сине, ти си отвъд четирите тела и си безсмъртното Себе!"
* Според историята, един астролог предупредил, че ако Гопичанда някога срещне своя Гуру , тогава той ще умре. Страхувайки се от това, майка му накарала неговия Гуру да бъде погребан в яма в продължение на много години. Но синът ѝ настоя да се срещне с него и затова тя първо направи четири статуи наподобяващи Гопичанда.
Надкаузалното тяло е чистата саттва гуна . Това също е известно като силата, свидетелстването, жизненият принцип/ чайтаня , първоначалното вдъхновение и знаене и т.н. След това в него идва смесването на трите гуни и това носи много очертания и форми. Това надпричинно тяло е от естеството на знание и е известно също като Сагуна Брахман . А където няма дори йота от някоя от тези гуни , това е Ниргуна Параматма , отвъд всички тези четири тела.
Когато това знание за обектите свърши, остава знанието "Аз съм". В тази първоначална мисъл "Аз съм" има чувството "Нищо няма там" и по това време само вие сте. Но тъй като не можете да имате познание за собствената си форма/ Сваруп , вие казвате на своя Сваруп "Нищо няма там" и така, по това време, когато познавате това чувство "нищо няма", вие сте станали знание. Но когато няма нито знанието за "нищо няма" или "нещо има", тогава остава тази неподвижна и тиха Сваруп . Това е отвъд знанието и невежеството и този немислим Господ е вашето истинско Себе.
За да се убие чувството "Аз съм тяло", усещането "Аз съм Брахман ", макар и полезно, все пак е усещане. В царството на Парабрахман , отвъд всички усещания, то също е нечистота.
Това преживяване на сатчидананда (съществуване, знание, блаженство) се дължи на първоначалната мисъл. Това сатчидананда е преживяването на знанието в над-каузалното тяло. Немислимият Господ обаче няма нито съществуване, нито блаженство.
Може да има кавга между един брат и друг брат, но някой знае ли за кавга между бащите? Не! Защото има само един баща и не може да има кавга. Думата на маратхи бхава означава брат, но също така означава състояние. По този начин в четвъртото тяло (т.е. чиста саттва ) има състояние на невежество (тама) , състояние на фалшиво знание (раджа) , състояние на знание (саттва) и тези състояния носят толкова много различни имена и форми. Тези състояния са точно като братя, които се карат помежду си и стигат толкова далеч, докато един брат не се покатери върху гърдите на друг брат и го убие. Но в това Върховно Себе, бащата на тези четири тела, няма кавги, защото Той е отвъд състоянията и Той е обителта на пълната почивка.
Скулптор, работещ върху квадратен каменен блок с длетото си, лесно го оформя в идол на бог. Това е така, защото парчетата, отстранени чрез длето, не се връщат и не залепват отново за камъка. Но в този човешки "блок" има четири тела и камъкът наистина се обработва по-лесно от тях. Скулпторът, под формата на Садгуру , използва своето длето от инструкции и премахва една по една отломките от тези четири тела. Но тези отстранени парчета се връщат и се залепват отново към този "блок" и тъй като това продължава да се случва, този "човешки камък" изобщо не става Бог много лесно.
Пространството не е петият елемент, той е знанието. Надпричинното и каузалното тяло също не са тела, но те са това знание. Така всъщност ги има само четирите елемента земя, вода, огън и вятър и двете тела, грубото и финото. Концепцията за пространство се отнася към другите четири елемента, а концепциите за причинни и надпричинни тела се отнасят към другите две тела. Тези понятия са предназначени само за по-лесно разбиране.