Глава пета - Убеждението, че Брахман е във Всичко

"Само вие, Джанардана,* сте в тялото ми. Еканатх избяга и сега вие функционирате чрез това тяло. Вие, Шри Гуру Джанардана, сте този, който пребъдва тук сега. Каквито и действия да се извършват, те се дължат на вас. Каквито и обекти да вижда зрението, се разбират от вашите очи. Вие сте окото на очите. Благодарение на вашия слух, ушите чуват. Езикът има вкус поради единението си с вас. Интелектът знае чрез съюза си с вас. Каквото и да каже умът, се казва благодарение на вашата сила. В будността, аз съм буден поради единението си с вас. Сънищата са заради вас и дълбокият сън е заради вас. Каквито и сетивни удоволствия да изпитвам, са само ваши. Благодарение на вас хората ме разпознават като Еканатх. Те не казват Джанардана, те казват Еканатх. Но, приемайки името Еканатх, само вие съществувате."

* Шри Джанардхана е името на гуруто на Шри Еканатх.

Параматма е във всяко тяло, Той е това "Аз съм" тяло и Той е този, който прави и се наслаждава, и Той също е този, който не прави и не се наслаждава. Той е този, който казва "Аз", но всъщност този, който има отделно име, не съществува. Тази Истина е осъзната от Шри Еканатх Махарадж.

Докато синът приема авторитета на баща си, той може да харчи парите на баща си както си иска и въпреки това баща му казва: "Всичко това е само негово. Нека прави с него каквото си иска. Ако обаче същият син се противопостави на авторитета на баща си и с напомпаното си его обяви: "Аз съм собственикът", тогава, поради недоволството на бащата, синът ще загуби имуществото, което естествено би придобил като негово наследство. По същия начин, стига да уважавате авторитета на Бог/ Вишну * тогава, можете да се държите по какъвто желаете начин в този свят. Защото този, който обича Бога, е обичан от Бога. Но незачитането на Божия авторитет води до егото и тогава джива казва "Аз правя всичко". Това кара Бог да се ядоса и тогава това Себе ще трябва да претърпи много нещастия и да бъде лишено от собственото си естествено Блаженство.

* Вишну означава да знаеш. Следователно този, който има уважение към това знание, има уважение към Бог. Следователно само онзи, който забравя всичко и остава в това безусилно знаене, проявява уважение към Бога.

Всички огромни усилия, положени в този светски живот, дори тези, които са завършили с провал, трябва да бъдат посветени на Кришна (Вишну). По време на фестивала Холи *, без значение как може човек да играе, това също трябва да се предложи на Кришна. Имало едно време, един човек изтичал в гората, за да се скрие от банда разбойници и неволно открил заровено съкровище. Вашето предлагане на всичко на Кришна е така; тъй като въпреки че вашите действия са били неправилни (т.е. "Аз правя всичко"), все пак, когато ги предлагате с това знаене, тогава Той ги върши. Ако вашият съпруг ви бие, предложете го на Кришна . Ако вашата жена ви удари в лицето, предложете го на Кришна . Като облечете палто и риза или се облечете в традиционно дхоти , предложете всичко това на Кришна. Дори ястие, приготвено от горчива кратуна (което може да бъде много неприятно) също трябва да бъде предложено на Кришна . Ако брашното се разсипе, предложете го на Кришна . Да предложиш всичко на Кришна означава да предложиш всичко на това знание. Такова предложение не носи страдание на ума ви. Това безусилно действие на простото знаене е същото като този жизнен принцип** и това се е появило върху това Върховно Себе. И това знание също ще се разтвори в тази безформена Сваруп , когато с твърдо убеждение предложите всичко на Кришна .

* Холи фестивалът е ден на невъздържано детско забавление.

** Чайтаня : Тогава човек "вижда" този единен жив движещ се принцип.

Ако бъдат взети от джоба ви пет рупии, тогава кажете: "Беше взето от Себето" и не казвайте "Бях ограбен". Ако разберете, че всеки е Себето, тогава ще бъдете изпълнени с радост и ще има постигане на непостижимото. Разберете, каквото трябва да си отиде, ще си отиде. Сега трябва да помислите дали трябва да се откажете доброволно или да се откажете болезнено. Каквото има да се случи, ще се случи, но вие без причина поемате това върху себе си отново и отново. Затова практикувайте вивек * и с убеждението, че всичко е Себето, живейте в Блаженство.

* Вивек - Да прави разлика между истинския Брахман и лъжовната мая .

Един преданоотдаден на Бог триумфира, като губи. Но в природата на джива е да мисли: "Винаги трябва да побеждавам и в нито един момент не трябва да се изправям пред позор. Каквото и да кажа, трябва да се случи и нищо като отстъпление или поражение, по какъвто и да е въпрос, никога не трябва да ми се случва. И поради това упорито настояване, джива губи Съвършеното Удовлетворение. От друга страна, ако човек се научи да приема поражението и да се откаже от настояването, че "Трябва да се случи както аз казвам", тогава няма да има смущения в това Съвършено Удовлетворение.

Този, който отказва да загуби, мисли, че е победител. Това обаче означава, че той няма да се откаже от това да бъде джива . Само благословените са се научили да приемат поражението и са имали щастието да станат Шива и само те са истинските поклонници на Бог/ Вишну .

Ако тогава имате чувство на враждебност към някого, направете го ваш приятел, като гледате на него с убеждението, че той е Себето. Казваме, че някой е лош, но има хора, които казват, че този човек е добър. Така че те не са лоши и такава враждебност всъщност просто означава, че не сме успели да се разбираме с тях.

Никой не е добър и никой не е лош. Всеки се държи по начин, който му е удобен. Не трябва да налагаме егото си на друг. Един харесва това, друг харесва онова, но защо трябва да ви интересува и да съдите излишно?

Ако умът ви се случи да мисли лошо за някого, тогава стремете се отново и отново да култивирате добри мисли към този човек. А в ума, дори врагът трябва да бъде възхваляван. Този, който знае, че за тях тази земя е без врагове, е станал Господа на света (т.е. става свидетелстващия Пуруш ).

Когато човек разбере, че в цялото това творение, съставено от петте елемента, Той (Господът на света) е там, тогава това е правене на бхаджан на Бог. Тогава, дори ако видите някакво поведение, което е в противоречие с вашето мислене, все още, в ума си, не трябва да чувствате, че е погрешно. Дори умът ви да усеща, че някой все още е зъл, трябва да разберете, че той е Божията форма. Преданоотдаденият, който прави Божия бхаджан по този начин, няма да отговори с груби думи и ще прости на онези, които са били груби. Този, който е посветен на това познание (т.е. бхаджан ), няма да срещне препятствия от какъвто и да е вид; напротив, целият свят им помага.*

* Шри Ранджит Махарадж - Когато не се грижиш за себе си, Себето се грижи за теб; тъй като Себето е навсякъде.

* "Аз съм свидетелят".

Този свидетел е вътре в петте елемента. Придържайте се твърдо към разбирането, че Аз съм свидетел на това "място за срещи."* Запазете тази единствена мисъл в ума си "Аз съм Знаещият, аз съм Себето/ Брахман ." Ако знаете, че Брахман е вътре в това знание като свидетеля, тогава трябва да се държите съответно. Ако някой развали нещо, тогава кажете "Той е Себето" и им простете. Поддържайте това разбиране, че Себето/ Брахман е в тези малки деца. Естеството на джива е да мисли, че това, което другите правят е грешно, и да чувства, че това, което аз правя, е правилно. Но гняни разбира, че дори това "Аз съм" е лъжовно. До този ден вие сте чувствали "Аз съм прав" и все пак сте нещастен. Затова оттук нататък мислете така: "Това, което аз мисля, е грешно, и това, което ти мислиш, че е правилно."

* Където всички имена и форми изчезват и всичко се вижда като една движеща се форма или знание.

Да си без его трябва първо да се практикува у дома. Но е много по-лесно да прогоните призрак от къщата, отколкото да се отървете от тези семейни връзки. "Това е майка ми, това е баща ми, чичо, съпруга, син и т.н."; всички тези връзки не се прекъсват. Ако говорите с чичо си, приемайки го за свой чичо, тогава тази връзка няма да се разхлаби и опиянението от невежеството никога няма да напусне. Обаче, след като го има убеждението, че всички ваши отношения в дома са Себето, тогава това чувство ще се разпростре навън. По този начин първо завладейте дома си, след това завладейте света!

Този, когото смятате за слуга, също е Бог и тази, която смятате за своя съпруга, също е това Върховно Себе. Трябва да има промяна във вашия начин на "виждане",* тъй като не може да има промяна във формите. Следователно, "Каквото и да се вижда в момента, в същата форма, в този момент и в тази ситуация, е Брахман ." След това тук, там, навсякъде, "Всичко е наистина Брахман ."

* Вижте с "очите на познанието".

Първо се дръжте с любимите си хора с разбирането, че те са Брахман , след това разберете, че другите са Брахман , след това вашият враг е Брахман и накрая "Всичко е наистина Брахман ". И ако се разбере, че целият този свят е знание и че това знание е Брахман , тогава по същото правило вие също сте само Брахман (т.е. първо разберете "Аз съм" и след това разберете, Аз не съществувам)

Изоставяйки всяка мисъл, вие разбирате "Аз съм навсякъде". След като това усещане, че всичко е Брахман , бъде усвоено, вие също трябва да се откажете от това "Аз съм".* Човек трябва да смаже срама на общественото мнение** и да направи това просване. Всички тези въображения на ума и дори това знание отвъд тези въображения са това Единно Върховно Себе и този, който оставя настрана своята творческа интелигентност и който естествено поддържа убеждението, че е Себето/ Брахман , е единственият, чийто бхаджан е истинен.

* Саштанга - осем тела, намаскар - да се поклониш; Предавам всичките осем тела. Има четири тела на джива /индивида и четири на шива /вселената.

** Шри Ранджит Махарадж- Теб те е грижа какво ще кажат хората!

Първо го има твърдението, че "Аз съм това Върховно Себе, което вижда цялото това творение" и след това тази мисъл също изчезва, когато осъзнаете, че това "Аз" е причината за отделеността. Трябва да бъде запечатано в ума, че това "Аз съм" е това Върховно Себе и това ще остане само докато се вярва, че е истина и че в действителност от самото начало е съществувало само това Единно Върховно Себе. Това знание, което идва с чувството "Аз съм",* всъщност е този Парабрахман и вътре в този Парабрахман се е появила тази първоначална мисъл "Аз съм".

* Това е раждането на Мая . Тази първоначална мисъл има три аспекта на сат /"Аз", чид /знание и ананда /блаженство, но това е само едно. Като светлината, топлината и заоблеността на едно слънце.

След това тази мисъл "Аз съм" е напълно унищожена, когато навлезе в това немислимо Себе/ Брахман . Това знание е Брахман и това "Аз" също е този Брахман . В това немислимо Себе дори това фино вдъхновение не остава и без това друго, състоящо се в "Аз съм", как може да бъде създадено нещо друго? Нашата същност и другата същност се поглъщат, когато това "Аз съм" се поглъща и тогава в Брахман , желанието, целта, постижението и "краят на виждането" се превръщат в тази Единна Сваруп .

Въпрос - Понякога казвате, че Върховното Себе не е вършител и не се наслаждава, а друг път казвате, че То е вършителят на всичко и наслаждаващият се на всичко. Как тези две твърдения могат да бъдат в съгласие?

Отговор - Това са двата аспекта на това Единно Себе. Първият е това завършено Върховно Себе/ Параматма , а другият се нарича обусловен Аз. Когато Върховното Себе е скрито в тази мула-мая *, тогава то се нарича знание. Това обусловено знание е проявено и по това време я има привидността на тази "Аз съм" мисъл. Цялото светско съществуване се съдържа** в тази мисъл и действието на вършенето-наслаждението е тук в това знание. Това е ограниченият и обусловен аспект на това Върховно Себе и може да се нарече Върховно Себе с гуни . (т.е. Сагуна ).***

* Тази първоначална илюзия/ мая е финото творение на двойствеността или знанието. Това знание е семето на безкраен потенциал, от който може да се появи груб свят от въображаеми имена и форми.

** Мула мая и това е триадата на свидетел, свидетелство и свидетелствано. Когато тази триада е забравена, от този Сагуна Брахман на съществуването и знанието идват многото имена и форми.

*** Нито една английска дума не може да предаде значението на гуна . Тези гуни са отговорни за създаването на този свят и света отвъд, т.е. знанието. В този свят трите гуни са в постоянен поток. Те се смесват, за да създадат обективен, въображаем свят, т.е. виждаш нещо и това е знание, но не знаеш какво е и това е невежество. Тогава умът му дава име. И ако тогава спрем да обективизираме, там е тази чиста саттва гуна и поради това безусилно знаене се появява светът на "Аз съм".

Когато това първоначално чувство "Аз съм" се разтвори, тогава това знаене* също се унищожава. След това го има само това естествено немислимо Себе и там също не са възможни вършителството и наслаждаването. Това е завършеният аспект на Себето и се нарича Върховно Себе без гуни / Ниргуна .

* Т.е. както знанието, така и съществуването са унищожени едновременно.