“Всичко, което е видимо, в крайна сметка бива унищожено, но Истинската Природа на Себето съществува вечно.” (Дасбодх – Глава 9, Подглава 2)
Всичко, което е видяно или почувствано, в крайна сметка бива унищожено. Тъй като ние мислим или си въобразяваме, всичко е видимо. Обаче, всичко, което съществува, е само памет. През нощта, когато паметта е държана във временно бездействие, всичко е заличено. Датите или дните не са абсолютни. През нощта, веднага щом забравим себе си, всичко изчезва. Дълбокият сън е състояние, където светът е забравен. Ако човек е разтревожен за нещо, той ще страда от безсъние. Себето никога не изчезва. Всичко, което идва от памет и изчезва чрез забрава, не е истинско. Концепциите, или да мислиш, означава памет. Себето съществува независимо от съществуването на концепциите. Себето е есенцията, то е вечно. То е истинско, то е фактическо. Няма разлика между теб и Себето. Собствената природа на Бог е собственото “Битие” на Бог.
На Себето са дадени много имена, за да се улесни разбирането. В действителност обаче, то няма име. То присъства вътре и вън. Този, който бива отнесен от светски неща, не го разбира. Самите ние сме Това, и все пак ние не го разбираме. Писанията казват, че “Този Бог е вътре във всички,” така че хората се опитват да Го видят вътре. Опитвайки се да види по този начин, човек чувства само тъмнина навсякъде, тъй като няма слънчева светлина вътре в нас. Писанията казват, че това, което е видимо, е нетрайно. Собственото Себе не може да бъде възприето. Този, който няма реализиран Учител, вижда само това, което е видимо. Човек трябва да придобие правилно разбиране за неговото собствено Себе, чрез ученията на Учителя. Всичко е видяно в собственото Себе, само по силата на Себето.
Твоята форма е като пространство. Тя е всепроникваща. Тя не може да бъде сграбчена. Егото се размножава, само когато човек се опитва да създаде разделения в божественото Себе, което всъщност е напълно неделимо. Егото произвежда всички изкривявания, като например “Аз съм мъж, аз съм жена, аз съм богат, аз съм беден, аз съм щастлив, аз съм нещастен.” Чувството за “Аз съм” има свой източник в собственото Себе, но тази фина илюзия те кара да чувстваш, че си тялото. Илюзията има своето начало там. Ако нарека себе си “Аз”, тогава няма илюзия. “Аз съм това ‘Аз.’ Аз съм Това.” Мая е невежество, заблуда. Ти си източникът на “ОМ.” ОМ означава Брахман. Марути (Хануман) е умът. Този, който функционира зад ума, е Рама, Себето.
Сега ще ти кажа признака на егото. Да кажеш “Аз съм тялото” е робство. Да кажеш “Аз не съм тялото” е освобождение. “Аз” и “моето” означава робство, а “Това не е мое. Аз не съм” е освобождение. (От Садачара от Ади Шанкарачаря)
Егото е Хари, който пребивава в четирите тела. В будното състояние, всичко, което е видяно чрез грубото тяло, изчезва, когато “грубото тяло” изчезне. Веднъж щом грубото тяло изчезне, няма преживяване за Него. В Хиндуистките писания има четири тела на индивидуалното същество и четири тела на вселената. Първото тяло на човека е наречено “грубо тяло,” второто е “финото тяло” (фино означава ум, интелект, сетива и т.н.), третото е “причинното тяло” и “великото причинно” е четвъртото тяло. Четирите тела на вселената са наречени Вирата или огромен, Хиранягарбха или златната утроба, Авякрута или невежество, и Мула Пракрити или Знание. “Грубото” и “Вирата” съответстват едно на друго и т.н.
В Дийпа Ратнакара е казано, че ученикът се молил на своя Учител. “Кажи ми за това Знание, чрез което човек става Парабрахман (Абсолютната Реалност).” Учителят казал “Ако дойдеш с мен, аз ще те направя Парабрахман.” (Аз ще те отведа до тази точка на Знанието.) Изкачи четирите планини (четирите тела) или това, което също е наречено седемте небеса. Грубото тяло е будното състояние. Отхвърли това тяло и това състояние, тъй като ти не си тялото. Ако смяташ тялото за себе си, тогава ти си обвързан. Тялото е смъртно. Ако наричаш тялото свое собствено, тогава кой си ти? Познай Себе Си. В грубото тяло всеки орган има свое собствено име. Нищо от това не си ти. Интелектът е Брахма (Създателят). Това, че тялото е създадено от Брахма, означава, че то е създадено от интелекта. Така че Брахма е създателят. Така че нека интелектът да остане с Брахма.
След това идва финото тяло. Съзнанието, умът, интелектът, очите, ушите и т.н., не си ти. Те са твои. Притежанието е чувството, че те принадлежат на мен. От съзнанието означава от Вишну. Те принадлежат на Господ Вишну. Върни ги на Господ Вишну. Състоянието на финото, е състоянието на съновидение. Изкушението на светските обекти води до твоето падение. Ако изоставиш този светски живот, там няма нищо. И все пак нещо остава. Това е празнотата, която е невежество или причинното тяло. Състоянието на причинното тяло е дълбок сън. Там всичко е унищожено. Неговото божество е Рудра, тук всичко е тъмнина. Въпреки че Шива е въплъщението на Знанието, Рудра е аспектът на невежеството (знанието и невежеството или Шива и Рудра не са отделни, а съвместно съществуващи противоположни аспекти, като двете страни на една монета). Рудра е Шива, завладян от нощта. За да разсееш Рудра, ти трябва да се пробудиш и да премахнеш невежеството. Върни невежеството, че “Няма нищо,” на Рудра. Това е третата планинска стъпка на дълбокия сън, която сега е изоставена.
Сега не остава нищо. Само Той, който е трансцендирал трите тела, остава. Това е Осъзнатост или Съзнание. С други думи, “Аз” остава. Откажи се и от този “Аз”. “Аз” не може да бъде отдаден. Той винаги е там в трите състояния, описани по-горе. “Аз” е есенцията на Съществуване, Съзнание и Блаженство (Сат-Чит-Ананда). В будното състояние има както щастие, така и нещастие, тъй като това състояние е състоянието на дуалност. Но в състоянието на дълбок сън има чиста радост (блаженство). Така, блаженството присъства само в причинното тяло.
Великото причинно тяло е наречено Шива. То също така е наречено Брахман. Когато Шиваратри (нощта на Шива) приключи и Шивадини (денят на Шива) започне, това, което се подразбира, е, че човек е открил собственото истинско Себе. Във великото причинно тяло ти осъзнаваш “Аз съм Шива” (Бог като Чисто Знание). Дживата, който е невежо същество, присъства в трите тела, затова тези, които са Джнани, казват: “Аз съм Знание,” което означава “Аз съм Той” или “Аз съм Това” и “Аз съм този, който кара всичките три тела да работят.” Този, който усърдно практикува Ахам Брахмасми (Аз съм Брахман), получава такова преживяване. Този, който казва, че той е тялото, има желание за тялото докато умира, затова той се ражда отново. Умът е причината както за робството, така и за освобождението. Човек не става тялото, ако това желание за въплъщаване е мъгливо. Желанието трябва да бъде много силно.
Финото тяло, направено от Раджогуна, среща Бог (Реалността) от една страна и демона (невежеството) от друга. Кажи “На Ахам” (Аз не съм) поне веднъж. Тогава ти ще бъдеш освободен. Това е било погрешно разбрано като “пей името” (Наам) или пей “Рама.” Кешава е този, който присъства в това “Шава” (мъртво тяло). Това “Аз съм” е четвъртото тяло. Отиди и отвъд това тяло. Това фино его или “Аз съм,” което е същото като Бог, също е отредено да загине. Отвъд това “Аз съм” е Парабрахман, където няма нито робство, нито освобождение. Садашива (Абсолютната Реалност) няма нито робство, нито освобождение.
Когато прекосиш четирите планински състояния (четирите тела), ти си Парабрахман. Да казваш “Аз съм Знание,” също е състояние на ума. Без да казваш нещо или да помниш нещо, ти съществуваш. За да разбереш Себето правилно, ти е казано да казваш “Аз съм Знание.” Да казваш “Аз съм Брахман,” също в крайна сметка е егоистично. Затова се откажи от това. “Аз съм джива,” “Аз съм Брахман,” “Аз съм Джнани,” е все заблуда. Парабрахман не е нито Знание, нито невежество. Той е отвъд двете. Аз ще ти кажа нещо повече, за да те направя още по-осъзнат за това его. Нощта, която е сполетяла Шива, е това его. “Азът” или егото, е бил създаден от невежество. (Трябва да се събудиш както от Знанието, така и от невежеството). Да казваш “Аз съм с природата на знание, аз съм Съзнание” е егоизъм. “Аз съм Брахман” също е егоизъм. Истинските стремящи се разбират това его. Няма нужда да казваш “Аз съм Брахман.” В момента, в който го кажеш, ти си отделен от Себето, тъй като си създал дуалност. Вместо да казваш “Аз съм Брахман” с думи, попий значението на това. След това пребивавай в Парабрахман. Когато човек пребивава в Себето, без дуалност, това е наречено “Преживяване.”
Всички действия и ритуали са без значение, докато човек не получи Себе-Познание. Знанието “Аз съм Това” е Себе-реализация. Името и формата на един обект, не са самия обект. Например, една стена, която всъщност не е нищо друго освен тухли и глина, все пак е наричана стена. Всички обекти, които не са нашето Себе, са неистински. Те са просто думи. “Преживяване” означава “Аз съм Това,” а “Това” е Брахман. Да разбереш или да осъзнаеш “Това,” е преживяването.
Когато желанието е преодоляно, само Себето остава. Тогава няма нужда да казваш “Аз съм Брахман.” Например, очите ще виждат, само ако има нещо, което да бъде видяно, а ако няма нищо, което да бъде видяно, очите все още ще съществуват. Подобно, Брахман съществува, дори ако не е видян. Това Себе е вечно съществуващо, без привързаност и без Знание или невежество. Тази наука трябва да бъде преживяна сама за себе си. Остави говоренето и се опитай да получиш преживяване.
Веданта означава пряко доказателство или фактите, такива, каквито всъщност са. Те трябва да бъдат узнати или прочетени само с директно преживяване. Ти самият трябва да преживееш “Това”. Да знаеш това, което е посочено, е да го знаеш чрез преживяване. “Посочено” означава да се откажеш от израза на думите. Преживей Себето според това, което Учителят ти е казал, мислейки за четирите “Велики Изявления” (Махаваки): “Аз съм Брахман” (Ахам Брахмасми), “Ти си Това” (Тат Твам Аси), “Всичко това е Брахман” (Сарвам Кхалу Идам Брахман) и “Върховното Знание е Брахман” (Прадянам Брахман). Учителят обяснява тези принципи на ученика, за да получи крайното разбиране.
Изследването на основните принципи означава дълбоко съзерцание върху грубото и финото тяло и отхвърлянето им. Трябва да се използва правилния метод, за да се разбере ясно и да се реализира Брахман. Човек, който отива да види Бог, в крайна сметка става самия Бог. Никой не може да отиде в рая с помощта на грубото тяло. Себето е отвъд четирите тела и трите гуни. Изследвай в себе си, без каквато и да е необходимост от говорене. Поддържай тишина. Разбери това, което писанията не могат да кажат и бъди тих. Всички думи стават тихи пред Себето. Какво е Знание? То е това, което “не е.” Какво е невежество? То е това, което не съществува. То не е призрак. То не е демон. Всички думи са в негативна форма. Брахман всъщност е “нищо” (той съществува само в концепциите). Това, което остава, без мисъл, е Парабрахман. Там, където писанията се обръщат, казвайки “не това, не това,” това е Парабрахман. Ако след “преживяване,” човек все още се опитва да го загатне, той е твърдоглав.