“Моля, обясни какво се разбира под безформен, какво се разбира под Това, което е без подкрепа, и какво се разбира под Това, което е без никаква концепция или идея.” (Дасбодх – Глава 9, Подглава 1)
Това, което няма никаква подкрепа, е Брахман. Каква подкрепа има той? Това, което съществува без никаква подкрепа, е Лишената от мисли Реалност. Тя не е видяна или почувствана. Това, че е без никакви обекти, означава, че тя не може да бъде обект на което и да е от сетивата. Формата е обект на очите. Миризмата е обект на носа. Вкусът е обект на езика. Звукът, думата и т.н., са обект на ухото. Докосването, топлите или студени усещания и т.н., са обект на кожата.
Всички сетива са обект на ума. Умът е вицекралят на всички. Всички обекти са разбрани чрез ума, и именно умът също така знае всички сетива. Сетивата знаят обектите. Обаче обектите не виждат сетивата. Едно огледало е обект на очите, но това, което е видяно в огледалото, е отражение на обекта пред огледалото. Умът не може да бъде обект за сетивата или обект на сетивата. Умът, сетивата и обектите са обекти на Знанието. Но Знанието не може да бъде разбрано от или чрез ума. Знанието е обект за Видняна (това Върховно Знание, което знае Знанието и е отвъд Знанието). Видняна не е обект за нищо. Дори силата да знаеш или “Осъзнатостта” отсъства там. Видняна е Крайната Реалност. Тя не може да бъде почувствана или въобразена. Видняна означава “Това”, където самото възприятие престава да съществува.
Парабрахман означава “Това”, което е преди концепция или ум, или мисъл, или идея. Ето защо той не може да бъде схванат, докато всичко останало може да бъде. Концепциите не могат да възникнат в него, тъй като има само “един” и няма “друг” за схващане. Затова този, който схваща, всъщност е без никаква форма. Реалността е “необусловена.” Това означава, че няма условности като Осъзнатост или невежество, джива, Шива и т.н. Тя не зависи от нищо (като например постене, аскетизми и т.н.). Това, че е незаинтересована, означава, че няма очакване, като например: “Ако отговаряш на тези условия, аз ще дойда при теб.” Думата Ниранджан означава “без никаква украса.” Това означава, че няма нужда от ум, интелект, очи, нос, съзнание и т.н. Ако беше възможно да знаем Парабрахман с помощта на очи или нещо друго, това би означавало, че той би бил нетраен. Нирантар означава вечен. Това означава, че той съществува вечно в знанието, както и в невежеството. Той няма качества от какъвто и да е вид. Няма забрава в него. Следователно там няма тамо гуна. Не е необходимо да го помниш, следователно там няма саттва гуна. Няма смесване на памет и забрава в него, така че там няма раджо гуна. Нирмала означава, че в него няма нечистота от какъвто и да е вид. Нисчала означава, че той е стабилен, и че винаги съществува. Нишабда означава, че той е без слово, и че не може да бъде схванат чрез думи. Нивритта означава, че в него няма състояния на ум, като например Знание или невежество. Неопетнен означава, че той не може да бъде опетнен със Знание или невежество. Без име означава, че няма нито едно име или форма, които се отнасят до него, и че той е без раждане. Следователно той никога не може да умре. Той съществува, но е невидим. Такъв е Парабрахман. Той не може да бъде определен количествено. Това не означава, че той е празнота, той изобщо няма въобразима мярка. Той никога не може да бъде намален или увеличен. Алакшая означава, че той е неразпознаваем, което означава, че няма символ, който се отнася до него. Такъв е Брахман, всички символи приключват. Каквото може да бъде узнато, е Мая, илюзия. Брахман никога не може да бъде унищожен от нищо. Нищо не може да го накара да изчезне. Апар означава, че никой не може да го прекоси или да отиде отвъд него. Това означава, че той е всепроникващ. Атаркя означава, че той е невъобразим, и че логиката се проваля по отношение на него. Адвайта означава, че той е без дуалност. Това означава, че ти си единствен, няма нищо друго. Ти си отвъд всичко. Това, което прониква всичко, и все пак остава, е Парабрахман. “Пара” означава отвъд. Този, който е бил посветен от Учител, разбира тази тайна.