Сутринта, 24.04.1928 г.
Лекция върху Йога Васиштха
Това лишено от мисли Себе е Едно и в същото време То е това, което се появява като множеството форми. Първо, То става Свидетел на безмълвната гаятри * с нейните три аспекта на битие/ сат , знание/ чид и блаженство/ ананда .
Във всяко създание, на всяко място, има усещането за "Аз съм" или за съществуване/ сат . Винаги, когато има "Аз съм", трябва да има Свидетел на това. Все пак Свидетелят не е "Аз съм". Така в това Едно, което никога не е било раждано и следователно неразрушимо, възникна това разрушимо чувство за "Аз съм".
* Това не е гаятри мантрата, която се дава на момчетата- брахмини на тяхната церемония по връзване с нишка и трябва да се повтаря ежедневно. Тази гаятри е пространството, което съществува между всяка мисъл и в това пространство е силата на битието и знаенето, виж Глава 11. Тази сила е основата на нашия свят от имена и форми.
"Сега", когато има "Аз съм", има и знание. Те са неразделни, защото може ли "Аз съм" някога да узнае "Аз не съм"*? И все пак, точно както вие трябваше да забравите себе си, за да си спомните външен обект,** така и това Себе трябваше да забрави Себе Си, за да си спомни този обект, "Аз съм".
* Битието/ сат и знаенето/ чид са неразделни. Не можем да бъдем и да не знаем, както не можем да знаем и да не бъдем.
** РМ - "Забравянето е запомняне и запомнянето е забравяне". Вашият ум не може да побере две неща едновременно. И така, веднага щом задържим обект във вниманието си, забравяме, че винаги сме там.
Но в действителност То никога не забравя Себе Си, защото е Самосияещо. То, като вас, не трябва да помни себе си. И като теб, никога не би могло да твърди: "Изгубих себе си". И все пак, това Едно, което никога не помни, нито забравя Себе Си, е същото, което се е появило като двойката на Свидетеля, помнещ "Аз съм". Жена пита: "Има ли някой в стаята?" Съпругът отговаря: "Тук няма никой. Влез." Някой вътре казва: "Няма никой". Причината, поради която той каза това, е, че нашата собствена битийност е самодоказана и няма нужда отново да казваме на тази същност "Аз съм".
След това, това Едно се появи като трите състояния на будност, сън и дълбок сън. В редки случаи То се появява като състояние на възторг, но с практика То ще навлезе в самадхи .* Това състояние е "всичкото". Но това състояние не е състояние в нито едно от тези други състояния. Точно както вашето състояние на сънуване не може да наруши вашето будно състояние и дълбокият сън не може да бъде изживян в съновидението, така и това "всичко" не може да бъде състояние в едно от тези други състояния, които съществуват в него. И скрито в това "цялостно" състояние на сат , там прониква неразрушимото Себе. Въпреки че То никога не може наистина да бъде обект на Своето собствено възприятие, като свидетелства, То може да предостави знание на това "цялостно" състояние. Но със смъртта на това "всичко", все още, Единното, което го е проникнало, остава, защото и в битието, или в небитието, е само Върховното Себе.**
* Състоянието на възторг не може да се опише като нашите състояния на будност, сънуване или дълбок сън; то е нещо различно от тях. Това е еуфорично състояние, което понякога изпитваме по време на медитация, или един от онези редки моменти, когато внезапно и без причина всички парчета си идват на мястото и светът изглежда съвършен. Все пак това е състояние в нашето "всичко". РМ - 'Самадхи означава сама -същото, адхи -както преди. Както ти беше преди". Това е "всичкото", където битието и знаенето са неразделни и го има чувството "Аз знам, че съм всичко". Обаче, от Себереализираната гледна точка, състоянието на възторг е "Аз съм" и отвъд него е самадхи на Единното.
* Докато това състояние "аз съм"/сат или "всичко" остава, този вечен Аз играе ролята на негов Свидетел. Но когато това засвидетелствано "всичко" вече не е желано от преданоотдадения, тогава Свидетелят вече не е необходим и триадата се разпада, оставяйки Единния Аз.
"Сега", когато го има това "всичко", има и безусилно знаене и това е Себето, появяващо се като чид . И все пак, в рамките на това знаене, го има онова съвършено удовлетворение на Себето и това е съвършеното Блаженство, което се появява като това блаженство на знаенето.* По този начин тези три неразделни форми на битие, знаене и блаженство са лишеното от мисли Себе, проявено. Добро сравнение за това е слънцето. То се проявява като три различия като закръгленост, светлина и топлина, но и трите са само едно слънце. Така, винаги когато То се явява като съществуване, тогава То има знание, а когато има знание, То също е блаженство. Тези три състояния могат да сочат към онази Единна същност отвъд битието и знаенето, но "словото" ("Аз съм") не може да опише това Единно неизразимо Себе.
* Това блаженство на знаенето е създадено блаженство. Това е само "вкус" на това несътворено, неизразимо Блаженство или съвършено задоволство на нашето Себе.
Писанията имат друг начин да обяснят това. Когато знаенето възниква вътре в безмислието, тогава това Себе става Знаещия/ Ишвара , знаенето на Вътрешния Аз или Вътрешната Атма и познатото ("всичко"). Но нито това лишено от мисли Себе, нито този познаващ Вътрешен Аз, могат да бъдат познати чрез вкусване с езика, виждане с очите, чуване с ушите, помирисване с носа или усещане с кожата. Това е така, защото това знаене на "всичкото" е отвъд или от другата страна на сетивните органи. Когато това знаене седи в очите, тогава То е Гледащият, когато знаенето седи в ушите, То е Този, който чува, а когато знаенето седи в носа, То е Този, който мирише. Когато знаенето прониква кожата, То усеща докосването и когато това знаене седи на езика, наистина То е Този, който вкусва многото сокове.
Първо, това Единно Себе седна вътре в това "всичко" и стана извършителят и наслаждаващият се. Тогава То се появи като джива , който казва: "Аз правя" и "Аз се наслаждавам". И все пак, въпреки че това безгранично Себе се е появило като това "всичко", То е много по-отворено и проникващо от известната Му "всичко" форма.* Поради Неговото съвършено удовлетворение, го има знаенето, съществуването и блаженството на Вътрешното Аз. А поради това Вътрешно Аз има ядене, пиене, игра, смях, движение на влакове, бързане на коли, летене на самолети, изгряване на слънцето и зреене на плодовете на дърветата.
* Това описва как Единният може да бъде Едно и много едновременно. Това Едно Себе или Атма се нарича с толкова много имена в зависимост от контекста или ролята, която се смята, че играе. Когато говорим за Неговата пълнота, ние Го наричаме Върховното Себе/ Параматма . Когато говорим за Него като Знаещия в триадата Знаещ, знаене и познато, Той се нарича Ишвара или Атма Пуруш . Когато говорим за Него като знаенето, Той се нарича Вътрешното Аз/ Антар-атма . Това е чувството "Аз знам всичко" и този Вътрешен Аз е истинският изпълнител и наслаждаващ се на всичко. Този Вътрешен Аз е основата на нашите индивидуални въображаеми светове и по това време, когато Азът е ограничен в едно тяло. Той се нарича Дживатма . И тук казваме: "Аз съм този, който прави и се наслаждава".
Поради това съвършено удовлетворение може да има знаене и поради знаенето може да има съпруга, деца, имения, царе, дворци и места за поклонение. Поради това съвършено задоволство и този "поток" от знание, съществуват реките Ганга и Ямуна .* Какво повече да кажа? Поради това съвършено удовлетворение го има знаенето на Вътрешния Аз и след това появата на боговете Брахма, Вишну и Махеш .** Но ако се научите да бъдете това непрекъснато присъствие и тази сила на знаене, тогава къде ще бъде човека, неговите демони или неговите богове? С други думи, само благодарение на силата и авторитета на това знаене може да се появи създаването и разрушаването, капаните и тревогите на този свят.
* РМ - Ако кажеш, че тялото не е истина, тогава истината идва при теб. Когато се появи този "поток" тогава всичко ти е лесно... Иначе си зависим от всичко.
** Трите богове са гуните , които се смесват и носят обективизация - джива и трите свята на будност, сънуване и дълбок сън.
С това знаене, този един Цар управлява над цялото Си царство. Все пак този велик Цар не изговаря тази "дума", нито Той се мести дори и с един инч. Той е тих и неподвижен, без причина или основание, и вътре в Него е силата Му да съществува и да знае. Благодарение на Неговата сила всичко продължава. И все пак, тази сила няма да остане завинаги, защото тя не е, и тогава това Едно неразрушимо и вечно Себе ще остане точно такова, каквото винаги е било. Въпреки това, докато съществува тази сила на този Цар, могат да съществуват безбройните ни творения и техните унищожения. И все пак, каквито и да са нашите действия, Той остава като не-вършител и тъй като дори и капка добро, лошо или нечистота не може да падне върху "цялото" Му тяло, Той е вечно чист.
Така че, може да попитате, възможно ли е да видите този велик Цар? Отговорът е не. Очите ви са слепи за Него и умът ви не може да отиде там. Той не може да бъде разбран от никого, освен от този, който познава Себе си. Такъв човек е Познаващ "всичкото", съществуващ в Неговата собствена светлина, и да бъдеш този Самосияен означава да бъдеш Себе си.
Той има само едно правило и то е: "Всичко, което се знае, ще бъде по-малко, по-малко значимо и инертно в сравнение със Знаещия." Следователно осветеното винаги ще бъде по-малко от осветяващия, или познатото винаги ще бъде по-малко от Познаващия. Чрез това правило можете да разберете, че Той е по-велик дори от "всичкото".
Ще видите какво имам предвид с този прост пример. Тук в Индия, когато падне нощта и лампата се запали, има обичай да се покланяме на лампата.* Защо тогава смятаме лампата за божествена? Това е така, защото през нощта обектите се виждат от светлината на нейния пламък. И така, лампата, която е осветител на предметите, е по-горе от инертните обекти, познати чрез нейната светлина.
* Според хиндуисткия обичай, когато вечерната лампа е запалена, трябва да се прочете молитва, приветстваща светлината в дома.
Сега нека продължим малко напред. Тук слънцето също се нарича бог. Хората казват "Победа на бога на слънцето" и го почитат, защото той осветява предметите, включително лампата, и следователно е по-горе от лампата. "Сега", чрез чия светлина се познава слънцето? Това слънце е осветено от светлината (знаенето) на собственото Себе. Благодарение на нашето вътрешно "изкуство" на знаене, съществуването на слънцето е известно и следователно знаенето е по-горе от всичко, което може да се знае. И Този, който е осветителят на това знаене, е Себето и То е най-велико от всички.
В действителност този, когото наричаме великия Бог или Бога на боговете (Шива) , е това познаващо Вътрешно Себе, което познава боговете Вишну, Брахма и Махеш . За да видим някакъв обект, имаме нужда от слънце, но за да видим слънцето, имаме ли нужда от друго слънце? Не, защото това вътрешно "изкуство" да знаеш е да знаеш всичко. Но кой е този, който знае това знание? Знаещият знае, че знае, но никой не може да Го познае. Този Познаващ е Този, който познава своето отражение и в същото време Той е неразрушимият, винаги присъстващ Самосияен Господ.
Тази светлина на нашето собствено Себе се казва, че е ярка като десет милиона слънца. Но разберете ясно, че тази светлина не прилича на светлината, произведена от лампата или слънцето. Например, можем да сравним светлината на хиляда свещи със светлината само на една газена лампа, но да си представим, че светлината на Себето е десет милиона пъти по-ярка от слънцето в небето по обед, би било доста подвеждащо. Защото тази светлина на Себето не означава яркост, тя означава знаене.
И така, какво означава, следователно, когато казваме, че Единният е светъл като десет милиона слънца? Това означава, че в сферата на Неговото знаене можем да видим слънцето горе и безбройните звезди в нощното небе. И все пак, дори в това време на знаене, Този Един все пак остава откъснатият осветител и Знаещ.
Има един необичаен израз: "Той познава цялата вселена, както ти познаваш палеца на ръката си". Също така се казва, че въпреки че прониква милиони вселени, този Господар на безкрайни вселени може да проникне в цялото творение, докато се намира само на десет пръста. Сега, как е възможно това? Какво значи това?
Това означава, че Върховният Аз, макар и безкраен и отвъд знанието и невежеството, може да забрави Себе Си и да стане светлината на знаенето. Тогава, със Неговото знаене, Той може да знае десетте милиона слънца, които виждате в небето горе. Вие казвате: "Аз знам", но всичко, което правите, е да използвате Неговата светлина на знаенето, за да създадете и формирате вашата собствена малка вселена чрез обективизиране.* С Неговото "всезнание" този Върховен Аз прониква във вашата вселена и във вселената на всяко движещо се и неподвижно създание, но вие чувствате, че Неговото знаене се намира само в десетте ви органа (десетте пръста). Благодарение на вашите пет органа на действие и пет сетивни органа, Той изглежда затворен в този "малък барабан" на тялото. Но, в действителност, Той е завинаги непроявен и всичко това проявление се дължи на Неговото "изкуство" на знаенето.**
* Въпреки че е стряскащо за осъзнаване и трудно за приемане, всеки от нас живее в своя отделна вселена. Илюзията е, че споделяме един и същ свят, но моят свят, или това, което наричам "огромната вселена, в която живея", е просто една моя мисъл, последвана от друга мисъл. С всяка мисъл избирам един обект от "всичко", което е, и поставянето на всички тези мисли от край до край ми създава впечатлението за огромна вселена. Вашият свят е вашите мисли, които правят едно и също нещо.
** Само като разберем, че Той е Този Един, който играе всички роли, започваме да виждаме как работи тази велика илюзия. Благодарение на тази илюзия, ние прекарваме всеки един момент на будност, избирайки гледки, звуци, миризми и т.н., и по този начин създаваме свои собствени малки вселени върху това, което всъщност е там, т.е. "всичкото" на знаенето и битието. И ние чувстваме, че това е една и съща вселена, защото нашето знаене и битие са еднакви. И въпреки че нашите вселени са само една мисъл, последвана от друга, можем да почувстваме, че е необятна и безкрайна, защото ние сме онова необятно и безкрайно Себе, което познава мисълта.
Посредством вашите десет органа този вечно отворен и безграничен Аз придобива толкова много преживявания. Когато Неговото знаене е в очите, тогава очите могат да виждат; когато Неговото знаене е в ушите, ушите могат да чуват; когато Неговото знаене е в езика, езикът вкусва; и когато е в носа, носът мирише, а когато е в кожата, кожата усеща. Когато Неговото познание е в ръцете, краката, гениталиите, ануса и т.н., тогава множество действия са извършени. Но когато тези действия на виждане, чуване, вкусване, мирис и докосване се слеят заедно във "всичкото" чрез Неговото знаене, тогава това Едно е знаенето на този Вътрешен Аз. Нека то да е победоносно!