Вечерта, 23.04.1928 г.
Лекция върху Дасбодх
В Дасбодх * има фин диалог между учителя и ученика. Това може да се разбере по-добре, ако разчленим тази дума Дасбодх . След като станете предан слуга или даша ** на Садгуру , ще има вътрешно пробуждане на разбиране или бодха и този диалог ще започне. Тук вътрешното значение на знанието/ гнян ще стане ясно. Тук ще бъдат разбрани истинската преданост/ бхакти и истинското отречение/ вайрагя и тогава сами ще видите защо това знание не е като многото други форми на знание.
* Дасбодх е Ведантически текст, съставен в поетични стихове от Свами Рамдас преди около триста години. Това е може би най-известният недуален текст на маратхи и ни предлага карта, много подробна карта, на този път, по който всички пътуваме от много дълго време.
** Това не е "слугата" в светския смисъл. Слуга на Садгуру е ученикът, който приема това, което учителят преподава, подчинява се на тези инструкции и придобива собствен пряк опит на тази обсъждана тема.
Садгуру е думите сат и гуру в съседство. Сат означава винаги, а гуру означава светлина и неговата светлина е безусилно знаене. Така Садгуру е Този, който разкрива вечната светлина на знаенето. Само този Един, който учи на това безусилно знаене и върховното познание на себе си, е достоен да бъде наречен Садгуру . Той не е като другите гурута , които преподават светско знание.
Все пак трябва да има и истински ученик или сат-шишя . Истинският ученик е този, който напълно приема това, което преподава Садгуру . Думата шишя произлиза от думата шеш , което означава да остана. Така истинският шишя е този, който все още остава дори след като видимият свят е изчезнал.
Когато видимият свят изчезне, това, което остава, е уникалното "изкуство" на знаенето и заедно с това знание ще бъде този Един, който го познава (това е триадата на Знаещ, знание и познато). Само тогава може да има този диалог между истинския гуру и истинския ученик. В този диалог те ще обсъдят древната история на Себето/ Атма .
До днес сте слушали истории на други тук бяха митовете за Вишну, Шива и другите богове и богини и историите на гурутата от миналото. Чували сте тези истории за другите, но никога не сте чували историята на собственото си Себе. Точно както тези истории ви помогнаха да разберете по-добре другите, "сега", в този диалог, вие ще разберете по-добре себе си.
Следователно тези, които имат горещо желание за свобода, трябва да напуснат всички гурута на света и да дойдат в нозете на Садгуру . Поставяйки главите си в нозете на Садгуру , тези други гурута , които са били с тях от раждането им, като техните майка, баща, учители, професори и тези, които преподават много други форми на знание, ще бъдат изоставени.
Садгуру е последният гуру , защото идвайки при него, стремящите се придобиват разбиране за тяхното собствено Себе. Само тогава може да го бъде "постижението на всички постижения".
Какво е истинска преданост? Тя не е да останеш отделен от Бог. Ученикът, който остава отделен, е наистина неотдаден. Така ученикът, който разбира, че има само Един, е истинският преданоотдаден. Но когато правите своето поклонение на Бог, къде е Единството във вашите действия? Помислете за това.
Къде е Единството в поставянето на паста от сандалово дърво върху картина на Бог или в поднасянето на цветя към Него? Къде е това Единство, когато къпете статуя на Бог и Му предлагате храна? Тези неща не са правилното поклонение/ пуджа , защото тогава Бог и този, който се покланя на Бога, остават разделени. Тогава Бог и поклонникът се разглеждат като различни и вместо обединение има разделение.
Истинската преданост към Бог означава да постигнеш Единство с Бог и да останеш като това Единство. Само това е преданост и чрез това има постигане на истинско знание. Но първо, преданоотдаденият трябва да придобие разбирането за безусилното знаене, защото само тогава преданоотдаденият, който всъщност е Бог, може да разбере Своето собствено лишено от мисли Аз. Въпреки това, за да разбере безмислието, преданоотдаденият ще трябва да остави и това лекарство на знаенето, в противен случай то също става вредно.*
* Знанието е най-доброто лекарство, тъй като чрез разбирането на знанието и това светско съществуване, и приемането на себе си за тяло са изоставени. Но все пак това лекарство е отрова, ако се използва прекомерно, тъй като ни държи отделени от нашето истинско Аз.
Има една много добра поговорка: "Познай Бог чрез правилно съзерцание". Това означава, че чрез правилно съзерцание първо трябва да разберете това знаене и след това чрез по-нататъшно мъдро различаване можете да стигнете до разпознаването на собственото си Себе. Така че "сега", нека обсъдим кой е този Бог. Той не познава друг, защото Той е Един. Все пак Той може да бъде разбран чрез светлината на Неговото "слово".
Неговата светлина е знаене, Неговото "слово" е "Аз съм" и чрез това знаене и битие този недвойствен Аз ще бъде постигнат. Да станеш този Аз и да останеш като този Аз се нарича истинска преданост. Да станеш Шива е едно нещо, но дори Шива трябва да пожертва това "слово", за да получи истинско и чисто знание.*
* Когато джива си отива, Шива е постигнат. Но Шива все още е привързан/ шиване към Неговата Парвати , или "слово", или знание. Той трябва да се откаже и от това, за да постигне чистото познание на Себето.
Упасана е друга дума за поклонение. Разчленявайки тази дума, нейният вътрешен смисъл се разкрива. Упа означава близо, а асана означава седалка. По този начин умът, който е бил седнал или поставен с видимите обекти на света, трябва да бъде издигнат оттам и да му бъде дадено място близо до Бог. Този, който се стреми към истински духовен живот, трябва да се покланя по този начин и да се постави в непосредствена близост с Бога.
За това стремящият се към Себепознание трябва да се освободи от всички свои привързаности. Но не мислете, че напускането на близостта на жена и деца или отказването от привързаността към семейния живот и познатите и отиването в гората е начинът да се отървете от привързаност! Привързаността не означава само любовта, която изпитвате към тялото си и всички мисли, свързани с него, това е и любовта, която изпитвате към тялото на "всичкото". Да се откажеш и от двете привързаности е необходимо по пътя на осъзнаването на Бог.
Следователно, като разберете с пълна увереност, че "аз не съм нито едно от четирите тела", откажете се също от грубото, финото, причинното и над-причинното тяло. Такова убеждение е истинска преданост. Това е напускане на всички привързаности и е истинско отречение/ вайрагя . В противен случай дори смъртта няма да унищожи убеждението ви, че вие сте тялото.
Докато Аз-ът се идентифицира с това, че е тяло, ще има или мисълта, "Аз съм грубото тяло", или "Аз съм финото тяло с ума, интелекта, мисловната способност и егото", или "Аз съм причинното тяло на невежеството и тъмнината", или " Ахам Брахмасми /Аз съм Брахман", мисълта "Аз съм над-каузалното тяло".
Дори това фино его "Аз съм" на тялото трябва да бъде напуснато, защото докато това убеждение съществува, има грубо тяло, което чака на бесилото с примката, здраво закопчана около врата му. Това е така, защото един ден смъртта със сигурност ще стигне до това убеждение "Аз съм" и тогава ще откриете, че отново се приемате за грубо тяло. Тогава тази предишна досадна приказка ще започне отначало и вие отново ще умрете и това ще се повтаря още стотици пъти, тъй като всяко раждане води до смърт.
Ако искате да се освободите от раждане и смърт, тогава трябва да се откажете от всички привързаности към всички тела. Само като се откажем от всичко това, с пълно убеждение, Бог ще бъде срещнат, иначе не. Казано е: "Ако винаги помниш Хари/Вишну (винаги бъдеш в знаенето), тогава какво може да ти направи Мая ?" Мая се опитва да наруши вашето знаене по много начини. Тя дори има мисли като: "Все още ли съм в илюзията или съм извън нея?", "Изчезнала ли е Мая или не?"* Но ако останеш в знаенето, тя не може да те подведе и тогава един ден това знание също ще изчезне от само себе си. След като това убеждение за "Аз съм тялото" изчезне, тогава, въпреки че грубото тяло все още ще бъде там, то ще ви се струва не повече от безжизнен идол от дърво или камък.
* РМ - Което не е, трябва да се анулира. Умът не позволява това, защото мисли, че всичко е истинско... Искате да изясните с ума си "Има ли ме или ме няма?" и това изясняване ви държи в ума ви и не ви позволява да разберете себе си ... Умът е вашата мисъл. Спрете тази мисъл, нищо друго!
Въпреки това, ако убеждението на "Аз съм тялото" остане, тогава дори когато умрете, това убеждение няма да бъде унищожено. Това е като гореща жарава от дърво, която, раздухана отдолу, избухва отново в пламъци. Това са невидимите води, които продължават да се стичат под сухата земя и след това отново се появяват като извор. Всички тези тела трябва да бъдат ясно разбрани от вас, защото само тогава ще можете да осъзнаете истинската си природа. Само чрез изоставяне на всички тези привързаности ще има единение с Бог чрез преданост. Когато този акт на преданост бъде извършен, тогава този Човек отива в онова Царство, където няма старост или младост, няма удоволствие или болка и няма раждане и смърт. Тук ученикът, който поддържа безусилно знаене, става едно със Садгуру , защото тук, когато нищо не възниква или започва, преданоотдаденият влиза в Царството на собственото си Блаженство.