Сутринта, 23.04.1928 г.
Лекция върху Йога Васиштха
Единният не се нуждае от помощта на друг, за да познае Себе Си. Той е безпричинното, съвършено удовлетворение, което се появява, когато отсъстват всички светски грижи. Победа за Това! Този безпричинен Аз се отпуска на дивана на "всичкото" с протегнати крака върху света на имената и формите.* Цялото одушевено и неодушевено творение се поддържа подкрепата на това Единствено безпричинно Аз и това знание "Аз съм".
* Сатчидананда или това, което Ранджит Махарадж просто нарича знание. Сат е битие или "аз съм" или "всичко", чид е безусилното знаене на това "всичко", а ананда е блаженството, което човек получава, когато тези двете се съберат. Но върху това блаженство на "всичкото" ние, с нашите мисли, създаваме нашия свят от постоянно променящи се имена и форми.
Всяка джива е в този лишен от мисли Аз и Неговото Естествено Блаженство е основната храна на всяко създание в праната . Въображенията на това знаене ни карат да вярваме, че съществуваме само от храната и напитките, които получаваме през устата си. Ние се "храним" по много други начини, а не само по този начин.
Както има храна за устата, така има думи за ушите, миризми за носа, допир за кожата и форми за очите. За нашия мозък има храна на много мисли и всички тези храни се нуждаят от храната на "Аз съм". Дори тази мисъл "Аз съм" се нуждае от храна, за да се поддържа и това е съвършеното удовлетворение и Естественото Блаженство на Себето.
Без тази храна човечеството не би могло да съществува дори за миг, защото ако го нямаше това изначално удовлетворение, нямаше да има нищо. В началото и в края на всяко действие това безпричинно Себе естествено съществува, а между началото и края на действието, това Себе е опората на нашите множество действия. По този начин, без това естествено и безпричинно Себе, никакво действие не би било възможно.
Нека сега разберем какво е специфично блаженство. Когато върху това Себе се появи света от обекти, тогава това спонтанно Блаженство, което е лишено от всякакъв спомен, се запомня в ума ви. Този спомен за това естествено блаженство се нарича специфично блаженство. И все пак, веднага щом това запомнено блаженство се уталожи или бъде забравено, тогава отново ще има това Естествено Блаженство. И какво е това Естествено Блаженство? Това означава да бъдеш, без причина или цел. Когато това блаженство се помни в ума ви, поради появата на някакъв обект или цел, се създава специфично блаженство. Първо, Себето се появи като знанието на "всичкото", а след това, благодарение на вашите мисли, се появиха обектите на света. Това наричате вашия светски живот и в него можете да намерите специфично блаженство.
Никой никога не би сложил парче злато на врата си. Но ако бижутер превърне това парче злато в красива огърлица, тогава може да има специфично блаженство, когато се носи. Правейки това злато в бижу, бижутерът повредил ли е златото по някакъв начин? Съвсем не, всъщност златото е подсилено с красива форма. Така е и с Естественото Блаженство. Този светски живот с неговото специфично блаженство е създаден в рамките на вашето Естествено Блаженство, но все пак вашето Естествено Блаженство не е повредено по никакъв начин.
Въпреки това, всичко, което е специфично, винаги ще бъде празно и лишено от смисъл. Това ще бъде просто шоу или преструвка. Нека ви покажа какво имам предвид с този пример. Чрез превръщането на златото в бижу, бижутерът поставя нещо специфично върху златото и златото получава претенцията за отделно име и форма, като колие или гривна.
Но въпреки че златото се е преструвало, дали истинската природа на златото е повредена по някакъв начин? Бижутерът е дал на златото претенцията на гривна, точно както грънчарят е придал на глината претенцията на гърне, но въпреки това, на истинската природа, която прониква отвътре и отвън на предмета, нито бижутерът, нито грънчарят са направили нещо. Те просто са направили трик с ръцете си, нищо повече.
Човекът, който облича дегизировка в пиеса, има абсолютната сигурност в интелекта си, че това е дегизировка. Все пак можем да се забавляваме и развличаме с него за час. На мюсюлманския празник Мохарам този, който облича дегизировката на тигър, знае с пълна сигурност: "Аз съм човек, който прекарва два часа в тази дегизировка". В противен случай, ако той би повярвал, че "аз съм тигър" и на мястото на ръцете му биха се появили тигрови нокти, тогава с тези нокти той можеше да разпори коремите на незабавляващата се публика и фестивалът щеше да бъде провален.
Но ако вашата собствена истинска форма/ Сваруп не е забравена, докато оставате в този светски живот, тогава докато се преструвате или играете ролята на чичо, леля, сър, господар, слуга, цар, царица или касапин, все още ще бъдете твърдо установен в безусилното знаене на собственото си Себе. По това време, докато изпълнявате ролята си по най-добрия възможен начин, Естественото Блаженство все още ще присъства и не само това, от специфичното блаженство също ще има подобаваща наслада.
Но ако поради навика от безброй дни, тези преструвки се приемат за истина, тогава действията се извършват с его и Естественото Блаженство в това преструване ще бъде забравено. Освен това вашето специфично и ограничено блаженство е увредено и така има загуба и на двата вида блаженство, а оттам и на страдание. Себепознанието означава осъзнаване на онова чисто знание, което е вечно присъстващо, сияйно блестящо, безпрепятствено, открито и без причина. Тогава всяко ваше действие, независимо дали се счита за светско или духовно, ще бъде извършено с удовлетворението на "Аз съм" и Естественото Блаженство на Себето.
Вникнете в тази дума блаженство/ ананда и ще откриете нейното вътрешно значение. Ананда произлиза от ан-андха , което буквално означава не-сляп, а да бъдеш без слепота означава да знаеш. В рамките на Себепознанието има ананда на знанието, но в "слепотата" на обективните неща тази ананда не е очевидна. В действителност, каквото и да видите с очите си и да си представите в ума си, това е обектът на "всичкото", който се вижда от Него. Това е така, защото Себето е преди или от другата страна на това знание на "всичкото". И тъй като То е отвъд "всичкото", То следователно е и отвъд познаването на вашата вътрешна познавателна способност/ антах-карана , вашия ум/ мана и интелект/ буддхи .*
* Когато ние, с нашето знаене, се фокусираме върху конкретен обект в рамките на "всичко", което е там, тогава нашият индивидуален ум или това, което бихме могли да наречем мозък, пита "Какво е това?" и нашият интелект дава на този обект име и специфично нещо се появява пред очите ни, т.е. обективизиране.
Първо, този Аз, отвъд знанието, знае това "всичко" и там "преживяването" на битието и знаенето. Тук Той е станал Знаещият и Неговото разбиране, което е толкова открито и безпрепятствено, се е проявило като това уникално "изкуство" на знаенето.* "Сега", макар и неограничен и непрекъснат, Той се явява като Свой собствен обект. И все пак, точно както Той е станал този обект на "всичко", благодарение на една мисъл, така също, Той може да бъде директно осъзнат, когато тази фина логика или мисъл се остави настрана. Тази мисъл не може да достигне до Него и затова Той е наречен "Невъобразим".
* "Изкуство" е да забравим света на обектите, които виждаме пред очите си, и да помним това знаене.
Въпреки че трябва да използвате правилно мислене и запомняне, за да разберете това знание на "всичкото", което е тази страна на този Върховен Аз, вие не можете да Го достигнете по никакъв начин. За да осъзнаете това Невъобразимо Аз, което не може да бъде обхванато от ума, каква мисъл или логика можете да използвате? Какъв запомнен обект, дори това "всичко", ще бъде от полза? Той е вечно завършен и вечно възникващ и следователно не трябва да бъде схващан.
Така че, ако невъобразимо означава това, което не се разбира от логиката или не се схваща от ума, тогава онези пандити , които твърдят, че разбират значението в писанията, трябва поне да започнат да насочват вниманието си към това "цяло" знание. Те трябва да осъзнаят, че въпреки че техните сетивни органи, очите, ушите, носа и т.н. са отворени, все пак, без безусилно знаене и без това невъобразимо Върховно знание, те не биха могли да видят или знаят нищо.
Ако попитаме някой от тях: "Всеки ден се изкачвате по стълбите до вашия етаж. И така, кажете ми колко стъпала има?" Той би отговорил: "А? Какво ме питаш? Как да знам това?" Причината е, че той никога не е поставял знаенето си върху броенето на стъпките. Но означава ли това, че той се изкачва по стълбите със затворени очи? Не, очите му са отворени и знаенето е там, но ако той иска да знае броя на стъпките и не насочи вниманието си към броенето им, тогава дори и да изкачи стълбите хиляди пъти с отворените си очи, той пак не би могъл да знае броя на стъпалата.
Това е така, защото неща като логика и броене са отделни от това знаене и това знаене не е с очите, а със Знаещия, който седи в очите. Той е това вечно отворено Върховно знание и без Него външните обекти са непознаваеми.