Вечерта, 28.11.1935 г.
Когато сте осъзнали, че сте отвъд атрибутите, гуните, вие сте Себето. Интелектът е като попивателна хартия. Точно както попивателната хартия поема всичко, до което се докосне, интелектът също поема това, което докосне. Трябва да дадете на интелекта това, което наистина искате. Интелектът функционира в областта, в която навлиза. Следователно трябва да се занимава с историите на Светците, „Въплъщенията на Бога“ и други духовни теми. Знакът на Параматман е, че интелектът не трябва да бъде зает от никакви обекти. Трябва да е напълно свободен, без никакви обекти. Предаността към Гуру е важна. Да чувстваш любов или да се чувстваш свързан с някого е знакът на Параматман. Да отдаваш уважение на всички е знакът на Параматман. Ако учителят е завършил, тогава ученикът вероятно ще бъде завършил. По същия начин, само ако Гуру е напълно ерудиран, ученикът ще бъде напълно ерудиран. Ученикът трябва да бъде напълно верен, без желания и да е лоялен. Без вяра в Гуру безформеното не може да бъде обхванато. Признаците на разбирането на безформеното са чувство на апатия към светския живот, отношение на безразличие към роднините и увереност, че „Аз съм син на моя Гуру, а моят Гуру е моят Бог“. Този, който е убеден в това, осъзнава Брахман.
Защо е необходимо да повтаряме, че вярата в Гуру е най-важният знак за истинска реализация? Защото някой, който казва: „Аз съм Едно с Брахман. Нямам нужда да бъда посветен на личен Гуру или Бог,“ е някой, който се нарича прекален светец. Този, който се чувства така, основно греши. Той е загубил и в светския, и в духовния живот. За един добър ученик, който е мъдър и знаещ, няма по-високо нещо в духовния живот от Гуру. Семейният човек просто боготвори жена си. Той я обича. Добрият ученик обича своя Гуру. Религиозният човек, който следва духовен живот, се държи различно от светските хора. Той казва, че ако животът ми бъде спасен, ако стана Себереализиран, ще продължа да обожавам моя Гуру. Иначе по-добре да съм мъртъв. Такъв ученик постига най-висшето Знание и определено осъзнава Брахман. Човек трябва да следва ежедневен график за пеене на молитвени песни и да спазва фиксирана рутина. Не се срамувайте, когато се покланяте на някой, който е по-велик от вас, и не пропускайте да изпълнявате задълженията си. Този, който няма преданост, не придобива най-висшето Знание, а този, който няма Знание, няма благословиите на Гуруто. Ако човек има благословията на Гуру, глината ще се превърне в злато, а ако няма благословията на Гуру, златото се превръща в глина.
Има една история за това какво се случва, когато човек няма благословията на Гуру. Преданоотдаден на Садгуру, след като е служел добре на своя Гуру, отишъл в света. В своите пътувания той навлезнал в определена страна. Устройвали му грандиозни приеми, където и да отиде. След време славата му достигала до кралския дворец и министър-председателят и кралят дочули за него. Те излезли да посрещнат ученика и с голямо чувство на чест го заведоха в двореца. За кратко време славата на ученика се разпространила много надалеч. Гуруто научил за това и отишъл в двореца и се показал на ученика пред цялото събрание. Ученикът бил седнал там в своята лична слава. Той видял своя Гуру на известно разстояние, но надут от честта, която му се оказала, ученикът не станал, нито се поклонил на своя Гуру. Гуруто забелязал това, усмихнал се и след това изчезнал оттам. Дори тогава на ученика не му пукало. Имайки предвид, че кралят го е почел високо, ученикът спонтанно сложил гирлянд върху краля в знак на уважение. Веднага щом венецът бил поставен около врата на краля, цялото му тяло се разгорещи. Кралят отново помолил ученика да му даде малко облекчение от проблемите му, но той не получил облекчение, въпреки всичките усилия, положени от ученика. Царят го изхвърлил от кралската зала и когато хората научили за този инцидент, го изгонили от страната. Цялата му сила и слава бяха изчезнали. Тъй като е придобил име и слава, той е обидил своя Гуру. Той изоставил предаността си към Гуру и вместо това започнал да се гордее с тялото си.
Човек никога не трябва да изоставя „Предаността към Гуру“, независимо какво може да се случи. Ако някой получи чест, трябва да я предаде на Гуру. Има една история, която илюстрира усещането за Себето във всички същества. Един преданоотдаден на Гуру веднъж ударил краля с обувка. По това време смъртоносна змия, която се криела в кралската шапка на царя, излязла и животът на краля беше спасен. Тогава преданоотдаденият на Гуру бил почетен и кралят станал последовател на този ученик. В кралството имаше човек, който беше открито срещу този ученик и той беше наказан. Значението на тази история е, че тъй като Гуру напълно подкрепя всички, ученикът няма причина за страх. Ако обаче Гуру не е негова опора, никой не може да каже какви бедствия могат да го сполетят. С благословията на Гуру, ученикът в историята беше победител. В историята на Рамаяна се срещат маймуни покорили Шри Ланка, но по чия милост, по чия сила? Разбира се, това беше чрез силата на Бог, Шри Рам. Такова е величието на благословията на Гуру. Силата на благословията на Гуру е огромна. Не е трудно човек, благословен от Гуру, да отиде отвъд този океан на света. Гуруто е даващият тази „Божествена Сила“, чрез която всичко, включително всички грехове и заслуги, се изгаря и превръща в пепел. Тези хора, които винаги се съмняват, няма да получат Небесната обител или Освобождението. Истината е, че този, който постига Себепознание, няма липса на вяра. Всъщност вярата му става по-силна от ден на ден. Той е истинският преданоотдаден, който плаче от любов веднага щом си спомни Гуру. Човек трябва да отдаде дължимото уважение дори на полъха, който идва от родния град на Гуру. Дори кучето на един велик човек се уважава от всички. По същия начин домашните кучета в къщата на Гуру трябва да бъдат почитани.
Цялата твоя слава, успех и влияние върху другите зависят от твоята преданост. Няма нищо сравнимо с „Предаността без Желание“, когато става дума за духовна практика. Предаността с желание е предаността, която се извършва с определена цел в ума. Да обещаеш някакво предложение на Бог в замяна на някаква полза е преданост с желание. Преданост без желание означава да бъдеш предан само в името на постигането на Брахман. Какво е истинска Сила, истинска Мощ в този свят? Който не иска нищо е най-велик и най-силен. Тези, които искат и се стремят към власт, са просто просяци. Този, който не изисква нищо, дава на всички. Духовните сили и богатствата са негови слуги. Такава безкористна преданост не е възможна, без търсачът да е много силен. Ако някой поклонник на Гуру смята, че да имаш много пари е знак за благословиите на Гуру, те все още са роби на Илюзията. Велик е този, който съди за стойността на своя Гуру от това дали самият той е придобил някакво Себепознание. Други омаловажават стойността на Гуру от това дали преданоотдадените стават богати и известни чрез неговите благословии. Ако не, те казват, че този Гуру няма сили. Тези хора, които мислят така, са обвързани с Мая. Мисленето им е само от този тип. Безкористният преданоотдаден не обича егоистичната преданост. Преданоотдадените на Бог Хари (Вишну) не харесват удовлетворението от такава егоистична преданост. Чрез безкористна преданост се доказва, че преданоотдаденият е Прабху, самият Бог. Чрез егоистичното желание се доказва, че сте само дребен просяк. Чрез безкористна преданост вие сте в състояние да имате Славата и Безсмъртието на Бог.
Когато има „Реализация на Брахман“, цялата Слава е присъща в това. И така, защо трябва да ставаме просяци? "Синът на Гуру" (Гурупутра) има неегоистична преданост и става едно с Гуру, докато другите изискват нещо и само извършват служба. Служенето си е служене, а собствеността си е собственост. Станете равен на Гуруто чрез „Преданост към Гуруто“ и не желайте дреболии. Не трябва да практикувате егоистична преданост. Трябва да се практикува само безкористна преданост. Медитирайте върху Гуру и как най-добре да му служите. Медитацията върху Гуру трябва да бъде с мисълта, че Гуру е Параматман, Върховният Аз, Великият Господ. Винаги трябва да оставате в блаженството на „Знанието на Брахман“ (Брахмавидя). Освободете се от всякакво безпокойство, като възприемате себе си като Брахман. Вие ме боготворите и ми давате различни неща, но вместо това трябва да предложите тези неща на моя Гуру. Щастлив съм, да го правите. Ако искате да ми дадете храна, трябва да следвате правилата на поведение в предаността по линията, която обясних. Да направите това означава да ме нахраните, да ми дадете вечеря. Тези, които не спазват правилата, ме държат гладен. Винаги помня тези, които следват правилата, определени от мен. Ако ме помниш и аз ще те помня. Когато помните Мен, това е само по себе си Моето помнене на вас. "Този, който служи на Гуру, получава плодовете."