“Този, който е лишен от атрибути, станал без атрибути, смисленото станало смислено, и след дълго време, Той срещнал себе си.” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 8)
Аз съм винаги без атрибути. Атрибутите не са моята истинска природа. При реализирането на това, аз наистина станах лишен от атрибути. Истинската цел на живота е намерена. Аз се изправих лице в лице със Себе си след много години. През всички тези дни, аз страдах от много нещастия, тъй като вярвах, че външният актьор съм аз. Така, аз страдах от робство, вярвайки, че външният свят е пълен с удоволствия. Аз бях като цар, който се наслаждаваше на удоволствието, просейки. Той мислеше, че служи на собственото си Себе, докато всъщност, той служи на странник. Той не знаеше, че той е Параматман, Върховното Себе, и че трябва да служи на себе си.
Хората обожават други хора, тъй като светът е материалистичен. След като човек срещне Себе си, тялото е осъзнато като неистинско. Всички форми в този свят се появяват върху единственото Себе. То е Параматман. То е присъщо във всички, така че то няма никаква идея за диференциация. Завесата на дуалността (обективността) е вдигната. Щом човек потърси убежището на Учителя, светът се появява като “Сохам” (Аз съм Това). Но за всички останали, той се появява като “Кохам” (Кой съм аз?). Светът се появява по начина, по който човек го възприема. Този, който се отъждествява с Брахман, вижда всичко като Брахман. Ако човек стане джива (индивид), той намира света като светски. “За този, който е добър, светът е добър.” Невежият намира света пълен с различни същности (форми). За реализирания, всичко е Едно. Няма дуалност.
Дуалността е поради две същности, виждащият и видяното. Учениците на Учителя виждат всичко като Едно. Учителят дава дара на третото око, “Окото на Знанието”, и дуалността побягва. Булото на Мая (илюзията) е премахнато. Състоянието на “битие” става недиференцирано. Истината е без никакви различия. Петте призрака (елементите) изчезват. Тяхното влияние е прогонено като призрак. Лошият период от седем и половина години (считаният за отрицателен аспект на позицията на Сатурн в наталната карта) е преминал. Всичките девет планети също са си отишли по собствения си път. Г-н джива, невежият, е изчезнал. Слой от мръсотия беше паднал върху него, поради заблудата “Аз съм тялото, аз съм от по-горна каста” и т.н. Тези идеи го бяха заблудили, а след това той осъзна себе си като Параматман, Върховното Себе.
Тази маймуна (причудливият ум) се хранеше с плодове и цветя в джунглата (на света). Но когато той срещна Рама (Учителя), умът стана Хануман (служител на Бог). Той получи Това, което беше негово собствено (Себето), благодарение на инструкциите на Учителя. “Всичко е Брахман.” За този, който вижда Себе си, раждането и смъртта са изкоренени. Този, който прониква всички сетива, е Рама. Концентрирай се върху Рама, Чистото Съзнание. Ако Рама винаги е знаел кой е Рама (Себето), за него не би имало нужда да търси ръководството на Мъдреца Васиштха (Учителя на Рама). Да виждаш Бог във всички същества е бхаджан (обожание на Бог). Този, който пребивава в сърцата на всички, е Бог. Без съвета на един истински Учител, хората биват хванати в ритуали за чистота и нечистота или прехвърляне на мъниста от молитвена броеница, или пеене на мантри и т.н. Братът на Господ Рама, Лакшман, начертал линия върху земята за съпругата на Рама, Сита, и ѝ казал да не преминава тази линия, в противен случай, тя щяла да бъде отведена от десетоглавия демон Равана. Умът изхвърли планините от невежество. Грубостта на ума изчезна, когато умът обърна своите мисли към Реалността, и дори тялото стана “Аз съм Това.” Поради невежество, живото същество беше станало грубото тяло. Преминавайки линията на невежеството, той стана едно с Параматман.