Вечерта, 24.11.1935 г.
За тези, които наистина са били въплъщения на Бога, тяхната сила е неотслабена дори след смъртта на тялото им. Те връщат ли се, за да я проявят? Не! Не става така. Те бяха напълно освободени, но въпреки това хората все още получават мистични преживявания чрез тяхната сила, например на местата, които са посетили или където са получили Самадхи (напуснали тялото). Това обаче не означава, че са се върнали на този свят. Дори когато тези Светии бяха живи в телата си, ставаха чудеса. Важно е обаче да се отбележи, че Светецът не се въвлича в тези чудеса. Хората получават преживявания според тяхната вяра или убеждения. Вярно е, че Бог помага на верния преданоотдаден. Бог понякога се вижда дори насън. По същия начин много неща и много животни също се появяват в сънищата. Ако човек види влак в съня си, този влак ще го знае ли това? Ще реши ли влакът да отиде в нечий сън? Не, изобщо не е така. Всеки човек или всяко нещо може да се появи в съня на всеки. Този човек или този предмет не знае, че е отишъл в нечий сън. Но мъдрите, които знаят тези неща, ни казват, че някои специални събития се случват дори след смъртта на някои Светци. Защо се случват тези неща? Защото тези Светии са спечелили големи заслуги и като са познали Бог, те са станали Бог. Който им предлага преданост чрез чиста вяра, ще получи преживявания според вярата си. В този случай съмнението е изчезнало и затова трябва да имате доверие в „Едното Нещо“. Когато такъв един има твърдо убеждение, че е Истинското Битие, тогава силата му нараства. Хората предлагат преданост към човека, който има непрекъснато „Единство с Космоса“, и могат да видят много чудеса.
Трябва да сте осъзнати, че сте Брахман чрез усилване на преживяването и твърдо убеждение. „Аз Съм Брахман“ (Ахамбрахмасми) е най-великата Истина. Ако всичко е Брахман, тогава защо ти да не си Брахман? Ако всичко е Бог, не си ли и ти Бог? Ако някой вземе вашето (Божествено) име, неговите бедствия ще бъдат премахнати. Следователно не е необходимо да правите нищо. Не жонглирайте с въображението си. Всеки ще получи резултати според собствената си вяра и вярване. За какво трябва да се тревожите? Който не иска нищо, получава бисери, а който има искания, не получава нищо. Силата не може да бъде придобита от този, който проси, но този, който казва: "Не искам нищо", постига всички сили, въпреки че няма желание за тях. Тези, които не са отдадени, искат да имат сили, докато преданоотдаденият няма нужда от тях, защото е постигнал целостта на живота. Ставате ли Светец, за да излекувате друг от треската му? Наистина ли ви е грижа за света? Станахте ли Светец, за да увеличите имуществото или децата на другите? Аз не губя нищо, ако ти получиш вечен живот, защо да се тревожа, ако станеш богат?
Трябва да се опитате да поддържате и да развивате по-нататък чувството си, че сте Брахман. Не позволявайте вашето "Усамотение" да бъде нарушено. Да предположим, че желаните резултати не са постигнати, това не е ли също Брахман? Всичко, което казва умът ви, е лъжа. Каквото и да се вижда и каквото и да се види в бъдеще, всичко е лъжовно. Мощта на този, който има пълна вяра в Себето, става много силна. Трябва да имате непоклатима вяра в Гуру и в Бог. Това означава, че трябва да имате вяра, че сте Брахман, или поне трябва да имате вяра във вашия Гуру. Ако няма вяра, всичко е напразно. Дори и да постигнете знание за Безформения Бог, не трябва да спирате да правите медитация и поклонение на въплътения Бог (Сагуна Брахман). По-скоро трябва да бъде доразвито, за да сме благодарни на нашия Гуру, който ни е дал Духовно Знание. В противен случай ще има състояние на ума, при което няма нито Преданост (Бхакти), нито Знание (Джнана). Ще има само гордостта, че си „велик човек на знанието“ или гордостта на „духовните постижения“, и с тази гордост се осуетява истинския прогрес. Повтарянето на мантрата (джапа) и медитацията върху учението, дадено от Гуру (Манана), не трябва да се спира. Човекът, който се отказва от поклонението на Бога с форма, става неуспешен навсякъде. Освен ако не се отплатите (служейки и обожавайки) на Гуру, вашето Знание е безплодно. Знанието на Брахман не носи щастие на човек, който се откаже от "Предаността към Гуру". Садгуру много любезно дава Себепознание и Сила на този, който стане Негов преданоотдаден. Този, който се откаже от тази преданост, се превръща в провал, въпреки че може да притежава Себепознание.
Мъдрецът Канва трябваше да бъде неприкасаем половината от деня и Брахмин за другата половината от деня, защото той получи Божествено Знание от своя Гуру, като го измами. Други видове знания могат да бъдат получени чрез плащане на такси, но Себепознанието се дава от Гуруто безплатно. Следователно, човек не трябва да се отказва от предаността към Гуру. Предаността е възнаграждението, което те прави свободен от задължения към него. Човек ще има преживяване според вярата си, но Садгуру не се интересува от всичко това. Той е безупречен и неопетнен. Всеки получава плода според вярата си. Преданоотдаденият на Садгуру със сигурност ще има полза. Пеенето на „песни на преданост" (Бхаджани и Киртани) и традициите на твоята конкретна школа на обучение (Сампрадая) трябва да се следват. Предаността към Садгуру е приношението към Бог. Ако имате преданост, вие също ще получите храната. Ако държите Бог гладен като не успеете да му се отдадете, няма да получите върховния плод. Наистина няма значение ако забравите да се храните, но никога не се отказвайте от предаността. Вие не срещате никой да ви казва да пеете във възхвала на Бог и Гуру, но ако останете без храна, мнозина ще ви помолят да хапнете нещо. Този, който пее Бхаджани, си спомня да медитира, и определено помни Гуру. Този, който служи на Гуру ден и нощ, със сигурност среща Параматман. Това е силата на убеждението.