Вечерта, 19.11.1935 г.
Безатрибутният Параматман придобива атрибути (качества) и става нещастен. След това той е върнат обратно в Собственото Си Състояние. Кралят бил освободен от робство и отново бил коронясан за „Крал“. Предприетата садхана беше завършена. Всички науки, насоките за ежедневни действия, са написани, за да ни помогнат да опознаем Параматман, и всички те са осъществени в този ден. Опитът е доказал, че когато човек правилно използва човешкия живот, той става Бог, Нараяна. Това е денят, който Свети Тукарам е нарекъл „Златния Ден“. Днянешвар е казал за този ден, че е изпил нектара от златния съд. Днес тази история на безкрайни дни беше напълно позната, защото срещнах Себе си след много, много дни. Досега извършвах толкова много действия и служех на другите, мислейки, че индивидът съм „аз“, но днес е окончателното осъществяване или елиминиране на действията (карма), тъй като Бог почива в себе си. Ездачът на магарето под Илюзия мислеше, че самият той е магарето. Той беше под заблудата, че това тяло е магаре и че това магаре съм „аз“. Тялото се нарича магаре без опашка. Свети Екнатх е описал това надълго и нашироко. Повикаха бръснар да подстриже едно магаре, но той помисли, че самият той е магаре. Такива глупави бръснари ги има по целия свят. Ние страдаме от всички скърби на живота, като се идентифицираме като магарета. За това трябва да се мисли дълбоко в този човешки живот. Всички хора от всяка раса или общество възразяват против човек, който се опитва да се откаже от тази глупост и по този начин той остава уловен в нея. Човекът, който се идентифицира като принадлежащ към своята общност, си остава магаре. Невежият индивид е като нещо мъртво. Джива върши тежка работа в името на тялото и служи на тялото, което се равнява на обслужване на петте елемента. Той служи на тялото от раждането до смъртта и накрая тялото се изгаря като куп трева. Цялата упорита работа, извършена през целия живот, се анулира. Джива просто продължава да чисти тази буца от пет елемента, която накрая само се изгаря, за цял живот. Трябва да знаем кои сме и на кого служим.
Подобно на човек, който се напива, като пие течността от дървото Шинди, украсява това дърво със собствената си шапка и става много доволен, по същия начин джива украсява тялото, което всъщност е единствено нещо мъртво. Всичко това не е нищо друго освен опиянението на его-чувството, погрешното идентифициране на себе си с тялото. Рукмини каза на Витхоба: „Скъпа моя, защо сложи ръцете си на двете бедра?“ Бог каза: „Писна ми с обучението на тези глупави хора." Тогава Богинята каза: "Защо държиш очите отворени? Затвори ги! Защо да ставаш свидетел на това, което правят?" Садгуру казва: "Само този, който е реализирал Себето, получава крайния плод на духовната практика." Само тогава всички действия (карма) са осъществени. Само тогава вашите мъртви предци са удовлетворени и те празнуват в другия свят, казвайки: "Ние сме благословени, защото в нашето семейство се е родил този, който ни е освободил, и нашата цел е изпълнена добре." Родителите се радват на раждането на син, но изричат проклятия, когато техния син отива на кино да гледа филм със съпругата си. Когато някой отиде да служи на Садгуру, който е реализирал Брахман и е постигнал Себереализация, всичките му предци са освободени, защото той вече познава себе си. Това, което се нарича „осъществяване на живота в този свят“, вече е постигнато.
Можем да кажем, че тази земя се върти с единствената цел да създаде вяра в Брахман. Вали дъжд, за да помогне на човек да постигне тази цел. Чрез това Себепознание бремето на божествената змия Шеша, която носи Земята на качулката си, се намалява до известна степен и той се чувства щастлив. Човекът, който засажда „Дървото на Познанието на Брахман“ в този свят, се радва на вечна слава и е надарен с вечност, „Безсмъртното Състояние“. Садгуру е превърнал джива в безсмъртната Жизнена Енергия, насочил го е към Вечното Себе и го е направил „Едно с Него“. Нека каквото и да се случи, да се случва и нека всичко да си отиде. Може да просите или да седите на трон, където и да сте, вие сте щастливи, тъй като сте с природата на Блаженството. Това Себепознание е като ценен диамант, който блести по всяко време. Където и да е, блясъкът му не намалява.
Има една история за бръснаря на име Сена. Бог се замени с този бръснар и отиде при друг бръснар на име Бадшах за подстригване. Бадшах видя в огледалото лицето на Бог с четири ръце. Накратко, Бог казва, че неговият преданоотдаден няма да остане скрит от ничие действие. Себепознанието, което е очевидно в това тяло, няма да остане неизразено, тъй като то осветява всичко. Където и да отиде Моят преданоотдаден, той ще бъде аплодиран. Има една поговорка, че „Една луна струва повече от милион звезди, а един човек със Себепознание струва повече от света“. „Знаещият“ (Джнани) е сам по себе си Пълна Победа. Преданоотдаденият на Садгуру, чиято вяра в Гуру е завършена, винаги е Брахман в своята „Цялост“.