Няма посочена дата
Миражът, който е този океан от светски живот, вече е пресъхнал. Като цяло се чувстваме горди с някое конкретно нещо и съответно налагаме върху себе си ограничението на завършването на тази конкретна работа. Чувството, че трябва да завършим определена работа, е гордост. Гордост е, когато искаме да живеем семейния си живот щастливо. Семейният живот обаче никога няма да бъде щастлив живот. Една глинена стена никога няма да бъде чиста, колкото и постоянно да я миете и почиствате. Дори семейният живот на Бог Вишну никога не е бил щастлив. Семейният живот е като кучешката опашка. Никога няма да стои направо. Искаме да направим нещо и то не е нищо друго освен собствената ни гордост, нашето его. Само животът на Учителите, „Завършените Същества“ (Сиддха Пуруши), е живян правилно. Те са зарязали всякаква гордост. Нека светът се удави, Светецът не се притеснява от това. Детето на гордостта не вижда истинското масло, същността на щастливия живот. Не може да го види. Господ Кришна е видял само есенцията, маслото, и е ял това, така че той е наречен „крадецът на масло“ (Макханчор).
Този, който е пълен с гордост, търпи само болка и скръб. Хората искат много неща да се случат, но какво е реалното във всичко това? Индивидът, джива, винаги е пълен със съмнение. Джива никога не казва „стига“. Бог дойде да даде божествен дар на един преданоотдаден, но след изтичането на шест месеца преданият все още не можеше да завърши списъка с неща, които искаше. Винаги казваше, че иска още нещо. Междувременно Бог изчезна. Щастлив е този, който няма гордост. За него океанът на светския живот е пресъхнал. Илюзията прави точно обратното на това, което сте си поставили за цел, така че човекът, който няма гордост, е щастлив. Той няма желание да прави нищо. Всъщност щастието е щастливо заради него и всички скърби са изоставени. Те са приключили. Накратко, където има гордост, има илюзия, а където няма гордост, там е най-висшето състояние на щастие. Човек, който няма его, никога не е победен, докато човек, който има его, никога не може да се освободи от светския живот.
Кога миражът на светския живот пресъхва? Само когато човек е лишен от гордост. Чрез егоистичното решение, че ще завърша определена работа, възникват три вида проблеми. Те са телесните заболявания, злополуките от външни неща или същества, и бедствията, идващи от естествени причини. Лесно е да се види дали семейният живот на един безкористен човек, човек без его, се живее правилно или не. Въпреки че сте убили егото си, космическият ред или съдбата си ги има. Тя си върши работата непрекъснато. Въпреки това, човешката природа е такава, че в ума има предизвикателство да се провери как Бог прави нещата лесни за човека без гордост. Като си изкарваш скромния хляб, трябва да живееш, както Бог иска за теб. Вие питате: „Ако Бог прави всичко, защо не ми даде слон, който да яздя?“ По този начин човекът напразно укрепва надеждата си и става нещастен.
Да рисуваш картини на стена е природата на светския живот. Хората рисуват картини по стените и им слагат различни надписи с описание. Човек с желание да получи аплодисменти от всички, се дави в измислени картини, което е океанът на светския живот. Рама загуби Сита, въплъщението на покоя, като тичаше след елена. Такава е силата на този мираж. Илюзията е брадвата на смъртта, примката на Бога на Смъртта. Заплитането в Мая е примката на смъртта. Човек, който е свободен от гордост, скъсва тази примка на Бога на Смъртта (Яма). Той не е подложен на наказанието, тоягата на Яма. Да бъдеш бит с тоягата на Яма означава да страдаш от скръб, а причината за това е гордостта. Когато гордостта изчезне, целият страх и скръб изчезват. Тогава навсякъде има само „Доволство“.