“Този, който е лишен от атрибути, станал без атрибути, смисленото станало смислено, и след дълго време, Той срещнал себе си.” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 8)
Този, който е лишен от атрибути, разпознава своята истинска природа, която е без атрибути. Истинската цел на живота е намерена. Каквото е трябвало да бъде постигнато, е постигнато. За постигането на това, търсачите са се борили непреклонно. Мъдрецът Вишвамитра е извършвал аскези в продължение на шестдесет хиляди години, но е бил неспособен да реализира Абсолютната Реалност. Възхвалявай този, който постига статуса на реализиране на Брахман. Родителите на такъв човек също заслужават да бъдат възхвалявани, тъй като цялото семейство на човек е спасено, когато такъв човек е роден. Каква е ползата от деца, като стоте Каурави, описани в Махабхарата? Има много хора, които са изучавали различните науки и имат многобройни образователни степени, които са им дадени, но всичко това е само за собственото препитание. Дори кучетата и котките могат да се справят да се хранят. Много живи същества са дошли и са научили четиринадесетте вида знание и шестдесет и четирите изкуства, но всичко това трябва да бъде разбрано като светско знание.
Хората са родени, копнеят за светски обекти, стават нещастни и накрая умират. Само тези, които откриват истинската цел на живота, истинското значение на живота, заслужават възхвала. Такива хора са като фар за бъдещите поколения. След милиони години, ти срещна себе си. Завесата във формата на дуалност е вдигната. Завесата на безбройните раждания най-накрая изчезна. Това зрение, което видя всичко като Единство, стана божествено. Всичко е Господ Кришна. Само той, “Единствената форма,” има всички тези безброй лица на всички същества и безброй ръце, крака и т.н. Това е наречено Джнана Дришти, “Виждането на Знанието,” което вижда, че Аз пребивавам навсякъде (във всичко). Това също така е наречено “Окото на Знанието,” “Третото Око на Господ Шива.” Да виждаш всеки като част от единствената Реалност е характерната черта на такъв един Джнани. Няма нищо освен Съзнание. Той е Един. Няма дуалност. Дживата се е върнал към своята Истинска Природа, откъдето е възникнал, и сега няма съзнание, че е ограничен или отделен. Този, който има съзнание за тялото, е обвързан. Когато дуалността приключи, няма грях или заслуга. Никой не мисли, че има проблем със слюнката в собствената ни уста. Не се смята за лошо, ако я погълнем, тъй като тя е наша собствена. Никой не нарича собствената си слюнка мръсна или нехигиенична. Каквото и да ни принадлежи, ние го наричаме добро. Няма идея за грях, нито за добродетел за това, което наричаме наше собствено. По същия начин, всички ние сме от това творение, така че защо трябва да имаме някакви идеи за грях или добродетел, или рай или ад? Никаква нечистота не може да се припише на този, който напълно е разбрал Брахман. Всички различия и дуалности изчезват. Учителят пропъжда всичките шест призрака (петте елемента и егото).