Няма посочена дата
Когато човек бъде озарен от учението, дадено от Садгуру, всичките четири тела (физическото, финото, причинното и великопричинното тяло) се разтварят. Тогава всичко става илюзорно. Всъщност то вече е илюзорно. Само едно състояние нарича всичко нереално. След като остави настрана всички неща, умът се поглъща в „Единството“. Тогава човек става това, което е целта, която трябва да бъде постигната. Човек става последният дом на „Пълната Свобода“ (Саюджя Мукти). Човек става собственик на тази „Свобода“.
Това, което остава след изоставянето на видимото, е Брахман. В Невежеството, наблюдаваното и наблюдателят са две неща. Когато това, което се наблюдава, се разтвори, наблюдателят остава сам (без никакъв обект на наблюдение). „Това“ е Брахман. В дълбокия сън невежият се наслаждава на това безобектно състояние несъзнателно, когато изостави видимия свят. Човек не може да живее без да се наслаждава на това Блаженство. Този, който не се наспи добре, със сигурност ще напусне тялото, което е последната почивка на смъртта. Състоянието на дълбок сън е потребност, която се споделя както от бедните, така и от богатите. Щастието от дълбокия сън е общо за всички същества. Човек може да дължи милион рупии или може да очаква милион рупии от някой друг, но и двамата са еднакви в дълбок сън. Големият грешник и йогинът са еднакви в дълбокия сън.
„Това“, което е отвъд видимото, е Себето. Ако разпознаем правилно, тази вселена не е това, което изглежда. Невежеството е това, което е илюзорно и да го третираш като Истина също е невежество. Да познаваш илююзорно като илюзорно, да разпознаеш, че е нереално, е Знание. Да познаваш Реалността е Върховно Знание, но да приемеш нереалното за реално е Невежество. Мъдрите виждат илюзорното като илюзорно и го преживяват съответно. Хълмът всъщност е само купчина земя, а не хълм. Когато погледнете град Мумбай, земята, която е същността, реалността отдолу, не се вижда. Ако го видите като земя, тогава Мумбай като град изчезва от погледа ви.
Освобождението е да разпознаеш кое е „Истина“ и кое е лъжа. Да се отнасяме към лъжовното като към истинско е робство. Този, който напусне този свят, знаейки, че е лъжовен, няма да се върне. Този, който е убеден, че светът е лъжовен, няма желание да се върне. Но желанието няма да напусне този, който мисли, че светът е истински. Желанието на тези, които нямат повече нужда от света, умира. Никой друг не кара човек да се ражда. Човек се ражда или е роден, според своето желание. Човек прави подготовката за следващото си раждане днес. За този, който е невеж, има надежда, че може би ще получи поне малко щастие при следващото раждане. Невежият човек казва "Какво друго да правя, ако не се родя?" Има много хора, които дават за благотворителност поради вярата си, че новото раждане е неизбежно. Онези, които са мъдри, знаят, че тази светска привидност е илюзорна и съответно стават лишени от желания и свободни.
Медитирайте върху учението, дадено от Садгуру, и го дръжте много близо до сърцето си. Не забравяйте, че вие сте „Единното Себе“. Слушайте Гуруто и медитирайте върху думите му с изключително уважение. Който не прави това, със сигурност ще се самоубие. Този, който трябва да живее в този свят, не трябва да угасва „Светилника на Знанието“. Този, който се придържа към великото твърдение, че „Аз съм Брахман“, е този, който има право на Освобождение. След това тази концепция, спазването на обреда и самото велико изявление изчезват. Тогава няма нито виждане, нито невидимо. „Естественото Състояние“ е постигнато. И медитацията, и задържането на някакъв обект в ума, приключват. Въображението се разтваря. Разтваря се в неконцептуалното. Тогава този, който е наречен "г-н Еди-кой си", е Брахман и остава само Съзнанието. Това се нарича "Фин Брахман". Това само по себе си е Естественото Състояние. Сънят свършва и заедно с него всички хора в съня също изчезват. Остава само "Той". Продължителният сън си отива и Брахман остава сам. Тогава остава само Финият Брахман, който е Чистото Съзнание. Робството на света, както и грехът и заслугите са свършени. Привидностите свършват и остава само наблюдателят. Този, който няма раждане, е Освободен. Илюзията го беше забъркала в скръбния цикъл на раждане и смърт, но сега всичко това е разтворено. Садгуру, подобно на „Сияйното Слънце на Свободата“, го срещна и той получи своята „Изначална Природа“. Той е убеден в Брахман, без да идва или отива никъде.