“Този, който е лишен от атрибути, станал без атрибути, смисленото станало смислено, и след дълго време, Той срещнал себе си.” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 8)
Той беше Параматман, без атрибути. Придобивайки атрибути, той станал нещастен. Той беше освободен от раждане и смърт, след постигането на своето “изначално състояние.” Така, той се върна обратно към своето изначално състояние, за да почете този Параматман, за когото всички усилия, писания и духовен живот са придобили истински смисъл. Милостта на Бог дава човешко раждане. Ако човек действа в съответствие с Истината, той става Бог, собственото Себе е постигнато и “Златният Ден” изгрява. Заситен от нектара на безсмъртието, аз намерих своя дом. Всички усилия бяха успешни. Аз срещнах себе си след много години. Бях направил грешка. Аз бях служил на някой друг (тялото), вземайки го за себе си. В продължение на милиони раждания, аз бях бъркал тялото за себе си. Аз бях заблуден. Тази заблуда изчезна и аз станах Параматман.
Приемайки себе си за тялото, той се държеше като магаре, винаги обременен, и подобно беше отношението му към неговата съпруга. Приемайки тялото като Себето, той му обръщаше особено внимание. По този начин, той пропиля целия си живот. Това е “нощ” във формата на невежество, където човек трябва да се труди за магарето (тялото) в продължение на цял живот, само за да бъде прероден. Самото невежество е виновно за това, че не дава възможност на разбирането, че човешкото раждане е предназначено за целта на отърваване от самото него. Невежеството е само по себе си източникът на цялото нещастие.
Представена е илюстрация за това как приятелите на един глупав човек веднъж го накарали да пие много ликьор, и след като бил напълно опиянен, те започнали да плачат и му казали: “Ние наистина съжаляваме за тъжното ти състояние. Само преди няколко минути, ние посетихме твоята къща, където видяхме, че съпругата ти е станала вдовица.” Веднага щом чул това, пияният човек започнал да вие и да плаче, и когато някои случайни свидетели го попитали за причината за неговата скръб, той отговорил, че съпругата му е станала вдовица. “Планина от нещастие е слязла да ме смаже.” Тогава случайните свидетели му влели здрав разум, казвайки: “Как може съпругата ти да стане вдовица, когато ти си жив? Ти да бъдеш жив и твоята жена да стане вдовица, тези две неща не са ли противоречиви?” Пияният човек все пак продължил, казвайки: “Не, вие хора не разбирате нищо. Моите приятели току-що посетили къщата ми и видели със собствените си очи, че съпругата ми е станала вдовица.” Всичките му приятели се смели на абсурдното му поведение.
Горната илюстрация не е показателна само за състоянието на пияния човек, но също и за всяко човешко същество. Без правилно разбиране, всеки е свикнал да гледа към света през очите на други хора. Нека другите да казват каквото и да е. Моето Себе е чисто и неизменно. То е светлината на всички светлини. Невъзможно е някога да загине. Аз съм въплъщението на Съществуване, Съзнание, Блаженство и Свидетелят на всичко. Такова трябва да бъде твоето разбиране. И все пак, въпреки че това е така, ние говорим по такъв жалък начин: “Как можем да постигнем щастие?”! Хората се молят за милостта на Бог и се хвърлят пред Бог, мислейки, че са хванати в голямо бедствие.
Подобна ситуация изобщо не е правилна. Опитай се да преживееш своето Себе. Не вярвай, че си смъртен. Отхвърли това самосъздадено невежество и пребивавай с увереност в Себето. Обърни се навътре. Не давай прием на никакви страхове. Заличи вярването, че външните обекти са истински. Всъщност, ако човек изследва в собствената си природа (“Кой съм аз?”), няма никой толкова велик, колкото теб. Имай самоувереност. Направи разбирането “Аз съм Параматман” стабилно в себе си. Ти няма да се провалиш да пресечеш океана на това светско съществуване. Гледай само през погледа на Себето. Не гледай през очите на другите хора. Всички твои роднини са готови да те заблудят. Не обръщай внимание на тялото, докато практикуваш това. Трябва да бъдеш готов да умреш с убеждението “Аз съм свидетел на това тяло. Нека тялото да остане или да си отиде, моето сърце почива в нозете на Учителя.”
Продължи да съзерцаваш върху това и интуитивното възприятие със сигурност ще дойде. Когато човек практикува това, той може да се натъкне на много пречки. Този свят е пълен с невежи трупове. Живот в невежество е като смърт. Кой се храни? За кого е цялото това слугуване? Ти не знаеш. Невежият служи на шест призрака (петте елемента и егото). Ако всичко, което е направено по време на собствения живот, е глезене на тялото, целият живот на човек е пропилян. След смъртта (спрямо хиндуисткия обичай), тялото и костите горят като сноп от дърва, а косата гори като кичур трева, докато случайните свидетели плачат. Мъртвецът пита случайните свидетели: “Свободен ли си от тази съдба? Изглежда, че се държиш като мен.” Дори ако една тоалетна е почистена старателно, тя все още е тоалетна. Светът е пълен с живи трупове, които дори не помислят за собственото Истинско Себе. Невежите служат само на тялото и носят заедно със себе си вързопа от грехове и добродетели. Такова е светското съществуване на невежия човек. Но когато човек знае себе си и изостави гордостта от тялото, той веднага среща себе си. Тогава всички негови действия са дали плод. Невъзможно е да се опише славата на Себе-Познанието. Човешкият живот е смислен, тъй като е даден с цел постигане на Себе-Познание. Когато това е постигнато, животът наистина е станал напълно смислен. Неговата цел е изпълнена. Например, може да има деветстотин хиляди звезди, но луната е тази, която сияе най-ярко. Изгряването на слънцето и падането на дъжда е все поради този, който знае Истината. Няма граница за Неговото величие. Той е безсмъртен и “всемогъщ” в истинския смисъл на думата.
Каквото се случва, нека се случва. Нека каквото трябва да си отива, да си отива. Заличи всички съмнения. Ние имаме само няколко дни да живеем. Нека преминем тези дни игриво с радост. Не бъди твърде загрижен за това тяло. Един диамант със сигурност ще сияе, независимо къде е поставен, независимо дали е на корона, поставена на главата, или около врата, или на земята. Това Върховно Себе, Параматман, във формата на Брахман, ще остане по същия начин щастливо, независимо от ситуацията. Това убеждение трябва да има твърд корен. “Ако убеждението за Истината е непоколебимо, по пътя на Знанието може да бъде придобита сила.” Това тяло, което има Себе-Познание в себе си, естествено ще излъчва светлина (Знание). Когато присъства силното убеждение, “Аз съм Господа, който е съществуване, Аз съм Господа, който прониква всичко,” човек е постигнал всичко, което трябва да бъде постигнато.