Вечерта, 29.10.1935 г.
Как и каква е Силата, вложена в Аватара? Аватар означава "слизането" или "Въплъщението на Бог" на земята. Кой е наречен „Божие Въплъщение“? Само Бог, който вече съществува, ще приеме въплъщение. Кой друг може да го направи? Този, който напълно е осъзнал Брахман, ходи в живота си в неопределено трансцендентно състояние, въпреки че живее физически. Защо да не го наречем „Въплъщение”? Той със сигурност е едно въплъщение. Да кажеш „Аз не съм Себето“ е невежество. Може да не го кажете, но Той е това, което е. Този, който разбира собствената си вечна природа, без да прави нищо, за да бъде в това състояние, е самопоказателният Брахман. Независимо дали ядете, пиете или се наслаждавате на обекти, всичко е Брахман. Самата тази категорична сигурност е Силата на Въплъщението. Въплъщението или „слизането“ на Бог е идея, измислена от ума. Всичко това е въпрос на емоционална концепция. Докато има усещане, че нещо не е наред, или когато някои съмнения все още тревожат ума, съществува концепцията, че все още нещо не е наред. Този, чийто ум изобщо не е обезпокоен, независимо какво може да се случи, е този, който е свободен дори от финото тяло. Човек, който не се чувства разтърсен, дори ако може да се случи някакво бедствие, наистина е Брахман. Той е реализирал Брахман.
Докато има вършител, той със сигурност ще направи нещо. Ако няма вършител, кой ще действа? Каквото и да е направено, трябва да се провери чрез задаване на следните въпроси: Кога е направено? Кога се случи това? Как се появи преди да стане известно и откъде дойде? Какво беше "аз-ът" на това място, откъдето се появи действието? Как се наричах там? Каква беше моята форма там? Вие ли бяхте в него или то се случи във вас? Когато вършителят действа, вие трябва да знаете очертанието, формата и т.н. на извършителя на етапа, на който възниква чувството за действие или кармата. Вършителят не съществува. Как може това, което е безформено и лишено от същност, някога да бъде засегнато от действия? Той е отвъд радостта и скръбта. Той не се интересува дали определено средство е необходимо или не са необходими средства. Ти си Той по всяко време. Той е Крал по всяко време. Човек трябва да стане Шива и след това да бъде поклонник на Шива. Да живееш като Шива означава да водиш „Живот на Преданост след постигане на Освобождение“. Да живееш като Бог се нарича Въплъщение на Бога.
Предаността означава „Единство“. Името на преданоотдадения може да бъде всяко име. Важното е, че той е станал Свещеното Себе и е Бог, каквото и да е името му. Има много хора, които живеят в концептуално състояние на това да си Себето, но всъщност не трябва да има каквито и да е концепции. Да постигнеш Брахман и да живееш в това състояние също са погрешни представи. Няма ставане на Брахман. Вие вече сте Брахман. Не става въпрос да станеш или да не станеш. Не трябва да правите никакви изявления. Да бъдеш така, без да казваш нищо, наистина да живееш и да се държиш така, се нарича „Отдаденост отвъд Освобождението“. Когато изчезне появата на змията върху въжето, изчезва и мисълта за змията и илюзията за нея. Златото не може да "стане" злато. Шамбху (Шива) е такъв, какъвто е. Той не е станал. Каквото и да прави, Той е Шамбху. Докато яде, спи, ходи, Той е само Шамбху, ни повече, ни по-малко. Да се каже, че един "Садху" (освободен скитащ аскет) трябва да следва закона на страната, е раздумката на невежите хора. Няма закон или правило за един садху. Важно е само какво чувства той за себе си. Не става въпрос как изглежда той на другите. Той е това, което е. Той е свалил всичките си дрехи, а също и психологически е свалил покривалото, което е тялото му. Връхната дреха, както и вътрешната дреха за концептуална идентификация, всички дрехи, всички покривки, се отстраняват от него. Не възниква въпроса как трябва да се държи в живота. Той е Брахман, Той е Шамбху, Той е Вишну, Той е Всичко.
Бог няма закон, правило, грях или заслуги, които са измислени от човешките същества. Кралят създава свой собствен закон и го спазва. Брахман не е нито статичен, нито подвижен. Садху е Брахман, а Брахман не е различен от садху. Как той може да има състояние, движение или робство? Когато си продал вола си, как ще го използваш отново за хомота си? Продаденото е продадено. Как може да се върне? По същия начин, когато егото си отиде, Този, който остава, е само Бог. Той е извън всички правила. Какво са правилата за Него? Той няма задължения за изпълняване. Хората могат да кажат всичко, садху никога не се безпокои. Какво са хората? Човешките същества се наричат хора, но садху не е човек. Той е Бог! Този, който е Бог, се държи като Бог и винаги е в Собствената Си Слава, където и да е. Този, който е Бог, е в Собствената Си Власт. Думата Самартха означава „Този, който познава Собствената Си Значимост“ в най-висш смисъл. Човек се държи според своето разбиране на Себе си. Садху правилно знае своята стойност, значението на „Своя Собствен Живот“. Той знае, че е от особена природа и всъщност е „Това“ и ще бъде такъв по всяко време. Той никога няма да се промени, дори при края на света. Той е станал "Това", което е окончателно. Той вече е завършен. Състоянието му е неподвижо. То не се променя и не се прекъсва.
Тъй като състоянието му е несломимо, убеждението му за Себе си е непоклатимо. Садху не се пречупва. Когато има правилно разбиране, той живее в Собствената Си Сила. Той не се интересува от това, което хората говорят за него. Той не е засегнат. Когато един старец се храни трудно, защото няма зъби, хората се смеят, но като е стар, такъв си е, как може да стане млад? Старецът ще действа както си е. По същия начин, когато садху е Брахман, той ще действа като Брахман. Той ще функционира с цялата „Мощ на Брахман“. Правилата на този свят не са приложими за Него. Човек, който, бидейки садху, мисли за това какво е "правилно поведение", не е реализиран садху, той не е Брахман. Този, който е „Свободен“, е Брахман и това, което е този Брахман, естествено функционира, такова, каквото е. Този садху и Брахман са Едно.