Няма посочена дата
Уддхава каза: „О, Боже, Господи Кришна, умолявам те да запазиш състоянието ми на Освобождение за постоянно, но все пак да ми дадеш „Преданост към Теб“ без каквато и да е егоистична цел. Не трябва да има егоистична цел или мотивация, но предаността трябва да продължи. Може да кажете: „Дадох ти постоянна свобода, пълно освобождение, така че защо все още имаш нужда от преданост?“ На това аз отговарям, че аз вече имах Освобождение. Не е вярно да се каже, че си ми го дал. Ти си ми дал това, което вече е с мен. Така че не претендирай за това, че си дарител. Ако ми да дадеш „Отдаденост към Теб“ над състоянието на Освобождението, тогава ще те нарека наистина благосклонен Бог. Аз те моля за тази „преданост към Теб“, но ти изглежда не си заинтересован от това. Не изглежда да си особено щастлив от това. В тази връзка, твоето скъперничество изглежда очевидно. Ако бъда освободен като Дживанмукта, аз ще бъда лишен от преданост към Гуру, аз не искам това твое Освобождение. Свободата е една илюзия! Когато няма никакво робство, откъде да привнесеш тази „Свобода“? Не искам никакво Освобождение, нито постоянно, нито безтелесно. Ти си измамил тези, на които си я дал. Сега, моля те, дай ми Преданост към Гуру“. Казвайки това, Уддхава държеше благоговейно Нозете на Бог Кришна и много мъдро го помоли за преданост към Гуру след Освобождението. Това даде голяма радост на Бог Кришна. Той каза: „Мой Уддхава, ти си научил добри неща. Правилно молиш. Ти си наистина благословен.“ Бог Кришна след това даде на Уддхава „Предаността към Гуру“. Предаността отвъд Освобождението е същността на Бог Кришна. Учението на Садгуру се състои от максимата, че "Гуру и неговият преданоотдаден са неделими."
„Отдаденост след Освобождението“ е точният подарък за заслужилия ученик. Преданоотдадените, които дойдоха по-рано, искаха само Освобождение, което им беше дадено, но Уддхава надмина всички тях. Уддхава поиска отново невъзможното състояние и Бог Кришна му го даде и след това каза, че „Отдаването след Освобождението е моята собствена сила да се въплъщавам“. Ако някой стане мързелив с идеята, че е освободен, това е погрешно. Вместо това, състоянието на преданост, при което ученикът чувства, че всички неща в света не са нищо друго освен неговия Гуру, е по-високо. Това е Брахман без никакви различия, което е същото като Садгуру. Предаността след Освобождението е самото състояние на Садгуру. Да „станеш“ нещо е падение. Това е функцията на индивида, джива. Чувството за "аз" вече е налице. Но в това състояние, "аз-ът" го няма. На кого давате Освобождение? Ако има един собственик и вторият човек е слуга, тогава единият от двамата може да получи Освобождение. Предаността след Освобождението означава, че всичко е само една единствена цялост. Тази преданост е Моята „Сила на Въплъщение“. Аз Самият се раждам и правя неща, за да дам щастие на хората. Това същество, което действа по този начин, се нарича Аватар или „Въплъщение на Бог“. Той се нарича Мое въплъщение, но той е независим. Той не е нечие въплъщение. Всички неща, включително тялото, са само Брахман, Единният Всемогъщ Бог. Ние го наричаме "Бог с качества" (Сагуна), което означава с форма, но всъщност няма нищо, което може да се каже за него. Той не е въплъщение на някой друг. „Въплъщението на Бога” е само Бог. С това разбиране, че собственото Себе е Брахман, човек трябва да остане естествено такъв, какъвто е. В този случай обаче не става въпрос нито за съществуване, нито за несъществуване. Няма нищо „друго“. Двойствеността на знанието и познаващия, както и блясъкът на формата са само Едно.