Вечерта, 26.06.1935 г.
След като чул за величието на „Пътя на Предаността“ от Бог Кришна, Уддхава бил много щастлив. Отделната му самоличност като Уддхава изчезнала. Уддхава беше наистина благословен. Мъдрецът Шука, истинско „Море от Блаженство“, каза на краля Парикшит: „Ти си късметлия да получиш това Знание чрез слушане. Самото слушане е голям късмет. Сега ти осъзнаваш Всемогъщия Бог. Много малко са тези, получи добрата възможност да слушаш това." Когато крал Парикшит узнал за неизбежната си смърт, той открил пътя към Пълната Свобода. Благословен е крал Парикшит, който получи най-ценния скъпоценен камък, който е Освобождението.
В книгата „Вичарасагар“ има история за един крал, която се отнася до това. Нищо не може да е равно на "Радостта" от Духовния Живот. Осемкратното Проявление (пространство, вятър, огън, вода, земя, ум, интелект, мислене и чувство за „аз“) са осемте служители на този Крал. Кралят не трябва да действа според техния диктат. Те дават само грешни съвети. Този, чиято слава непрекъснато се описва от йогите и самите частици прах от чиито нозе се почитат от всички множества богове, Самият Той е обещал тази преданост. Този „Велик Господ“ е казал, че няма нищо по-полезно от предаността. Нарича се „Йога на Бхакти“. Пътят на Бхакти Йога е пътят на Чистата Любов. Когато в ума ви има съмнения относно Чистата Любов, този път няма да бъде разбран. Когато Уддхава слушаше тези думи, той беше обхванат от екстаза на Любовта. Дишането му се забави, очите му станаха полузатворени (не бяха нито напълно отворени, нито затворени). Уддхава беше на ръба на пълното унищожение, но бог Кришна контролираше екстаза му. Уддхава каза: „Животът ми е осъществен. Имам самата същност на всички духовни богатства.“ Той започна да мисли как би могъл да се отплати на Господ за Неговото благословение. Не мога да се отплатя на Гуру, като му дам богатство. Ако мисля да му дам тялото си, то е само тленно. Като дава тленното тяло и на свой ред получава Бог, как е възможно човек да бъде в състояние да се отплати за това, което е спечелено? Ако индивидът трябва да се предаде на Гуру, индивидът е само концептуален. Той не е факт, той е фалшив и не е възможно да се отплатим на Гуру, дори чрез предаване на тялото, речта, ума, парите и самия живот. Тъй като ученикът не успя да бъде благодарен чрез всички тях, той тихо се простря пред Гуру.
Уддхава постави на собствената си глава частиците земя под краката на Бог Кришна и възхвали Бог по много начини, казвайки: „Ти си най-великият от всички мъдри хора, които познават Брахман. Ти си опората на света, пазителят на света и разтварящият света. Бях захвърлен в тъмната нощ на Невежеството и твоето подобно на нектар учение унищожи скръбта и желанията ми и ме спаси, като ме издигна от тресавището на света. Това не беше възможно без твоята сила. Как може желанията и егото да ме безпокоят сега? Когато „Истинският Учител“, Садгуру и ученикът се срещнат, ученикът изпитва, че всичките му земни желания вече не съществуват. Но когато се прибира вкъщи, Илюзията отново го обърква. Илюзията се разрушава само в случай на ученик, който разбира ученията на Гуру. Само благочестивите ученици знаят този факт. Тези неща никога няма да бъдат известни на онези, чието зрение е заслепено от Илюзията и които са станали арогантни относно своите постижения.
Значението на компанията на Светците се знае само от преданоотдадените, които имат Чиста Любов към Бога. Уддхава каза: „О, Господи, ти спаси безброй преданоотдадени чрез твоето учение, което привидно беше предназначено за мен. Въпреки това, учението възвръща вярата на слушателя. Само тогава той може да откъсне благоприятния плод на учението. Следователно ученикът трябва да е интелигентен. Колкото по-голяма е вярата, толкова по-дълбоко знание придобива ученикът. Вярата е като хубава лампа. Двата фитила на тази лампа са различаването (между Същността и несъщественото; Вивека) и липсата на желание (Вайрагя). Чрез тези два фитила се запалва пламъкът на Знанието, но призракът на надеждата (желанието за светско щастие) угасява лампата. На призракът на надеждата не трябва да му се дава да се приближи. Само когато великата „Светлина на Чайтаня“ осветява цялата вселена. Най-големият поклонник, Уддхава, вече е станал Едно с Космоса.