Сутринта, 25.10.1935 г.
Думата "Шри" означава богатство и изобилие. То предхожда всичко. Този, който желае да възвърне изначалното си величие, получава благословията на богинята Сарасвати. Сарасвати означава интелект, интелектът на Себето. Този, който получава тази „интелигентност“, е този, от когото Сарасвати е доволен. За това обаче е необходим Гуру. Този, който желае да има благословиите на Сарасвати, трябва да отиде при „Истински Гуру“ (Садгуру) и да му служи. Когато се получи благословията на Гуру, Сарасвати танцува на върха на езика. Такива са благословиите на Садгуру. Всичко това е молитвата и възхвалата на Ганапати и самата тя е формата на Ганапати, неговото „Истинско Битие“. То е и с начало, и без начало. Знанието не е просто информация. То също е дискретност. Само този, на когото са дадени благословиите на Садгуру, може да говори по темата на Себереализацията. Само най-големите късметлии могат да получат тази Сила по „Милостта на Гуруто“. Тези неща могат да бъдат научени от Гурупутрите. Други нямат авторитет или власт да говорят за тях, защото това са неща, достойни за „тези с лъвско сърце“. Защо е така? Това е така, защото другите си мислят, че тяхната идентификация с тялото и този светски живот са съвсем реални.
Отъждествяването на „Сина на Гуру“ с физическото тяло и телесния живот се приемат за реални според общите стандарти, но от духовна гледна точка те са нереални, което е доказан факт. Ето защо индивидът, който е без благословията на Гуру, става депресиран и обезсърчен. Дори и при малка загуба, той ще страда. Обаче, Синът на Гуруто вече е превърнал тялото и всичките му дейности в пепел, включително естественото му функциониране и дейност. Той не се страхува дали ще претърпи загуба или ще получи някаква полза. Той е изгорил всичко, което може да бъде изгорено с "Огъня на Мъдростта", който е получил от Гуру, и е станал свободен и чист. Следователно силата и авторитетът, които Синът на Гуру е постигнал, и силата, получена от обикновените хора, не са еднакви. По това се различава истинският Светец от негодника, който мами другите. Не е възможно да се даде нищо без изричната заповед, дадена от Садгуру. Плъховете нямат силата да разказват истории за лъвове, нито имат капацитета. Да кажеш, че „Аз съм Себето“ е като рев на лъв.
Има тайни неща, които са на сигурно място при Садгуру. В нозете на Гуру можете да научите какво са истинското Знание (Джнана) и Предаността (Бхакти). Именно от Садгуру човек може да научи пътя на предаността. Само по милостта на Гуру, чрез учението, което той дава, е възможно да разберем какво представляват „Деветте Вида Преданост“ и как да ги практикуваме. Книгата Дасбодх е написана с единствената цел преданоотдадените да осъзнаят Всемогъщия Бог. В диалога между Гуру и ученик се дава най-същественото учение. Дасбодх ни дава знанието за това какво сме ние и каква е истинската ни природа. Обяснява състоянието на откъснатост и кой е единственият истински Бог. Той разказва какво е Джива, или индивидът, и какво е Шива, или Бог. Показва пътя към Брахман и накрая към собствената „Истинска Природа“ (Сварупа). Книгата също така съдържа инструкции как един глупак може да стане мъдър, както и разказва природата на илюзията и как тя възниква. Там се разказва първичното начало на Мая и се обяснява, че Мая е нашето въображение. Всички съмнения по пътя са изчистени в тази велика книга. Ако наистина искате да знаете какво се учи в тази книга, по-добре е сами да прегледате текста.
Думата "Дашак" (Глава) е името на по-големите глави в книгата. В Дасбодх има двадесет Дашаки и всяка от тях съдържа десет подглави, които се наричат „Самаси“ (Подглави). Думата Дашака обозначава десетте сетивни органа и органи на действие. На маратски език можем да преобразуваме думата Дашака на „Дахашат“, което означава страх. „Дхасти“ означава страх или „Даха-Асти“, което означава много горещо усещане, което се усеща поради този светски живот. Този страх, тази топлина трябва да си отиде. Трябва да се пусне. Невежеството трябва да си отиде. Трябва да го изхвърлим. Това се нарича Дашака. Предговорът или преамбюлът се нарича Уподдхат, което означава „Да създадеш някакъв интерес да знаеш какво е дадено“. Той създава намерението да се узнае. В Дасбодх се казва, че Дашаките са разделени на подглави (Самаси), за да се обясни "Пътят на Свободата". В тази книга се преподава Себереализацията. Нещата, описани там, могат лесно да бъдат тествани и проверени в живота. Казват, че този, който поради подозрителност и изопачен възглед казва, че в тази книга няма истина, е като човек, който казва, че няма нос, въпреки че има. Този, който казва, че книгата съдържа глупави твърдения, е като човек, който нарича своите предци глупаци. Предците на човек са велики същества като Брахма, Вишну, Шива, Гуру Даттатрея, Бог Кришна, Шри Рама и всички Светии, които са се появили на този свят досега. Тъй като са родени в миналото, те се наричат предци или праотци. Тези, които са били родени в миналото, сега са се появили отново. Не че са дошли някакви нови Светци. Тези, които бяха вече съществуващи са непрекъснато съществуващи. Трябва да търсим това „Първоначално Съществуване“, произхода на всички неща. Трябва да видим "Това" отново. Тъй като са от миналото, те се наричат наши предци.
Дасбодх съдържа Знанието, разказано във всички Гити (Велики духовни текстове; Гита означава песен) като Бхагвадгита, Хансгита, Шивагита и т.н. Това са думите на самия Бог. Този, който казва, че това, което се съдържа в Дасбодх е лъжовно, вече е обречен, паднал човек. Богът, който преобладава в света под формата на мъдрост, е Ганапати, Върховният Аз, Параматман. Този, който притежава тази мъдрост, се нарича Бодха, което е Съзнание. Това е Знанието или „разбирането“. Този, който осъзнава, че самият той е „Това“, вече е приключил с цялото робство с един замах. Всички духовни сили идват при него едновременно. „Дасбодх“ е толкова велика книга, че я наричат „Кралят на Духовните Книги“ (Грантха Раджа).