24.10.1935 г.
„Аз изпълнявам всички желания на онези, които намират пълно убежище в Мен. Четирите цели (религия, финансови постижения, изпълнение на желанията и освобождение) са такива, че са необходими огромни усилия за постигането им, но все още не са постигнати. Не може да се види дори и сянка от освобождението. Освобождението е убеждението, че „отидох отвъд цялата карма, нямам нужда от нищо. Имам пълен мир в себе си." Въпреки това, Моите преданоотдадени, тези, които имат разбирането, че те самите са Брахман, постигат всичките четири цели и множеството от богове идват да им се подчиняват. Войнствата от богове са по някакъв начин най-висшите добродетели и добрите качества на човешките същества, които са пропити от духовните сили в тях. Те самите са въплъщения на боговете. Това се постига само от този, който Ми се предава.
Човек се отдава на това, което му харесва. Някои са роби на светския живот, а други идват при Мен. „Аз съм изпълнението на желанието, освобождението, парите, всъщност съм всичко, за тези, които Ми се отдават. Тези, които не са Мои преданоотдадени, имат привързаност към удоволствията и сетивните обекти и се прераждат. Въпреки това, на Моите преданоотдадени Аз им давам освобождение, въпреки че те се наслаждават на нещата в света. Аз давам на Моя преданоотдаден каквото и да поиска и го освобождавам от робство. Скъпи Уддхава, всичките четири цели твоя живот не са отделни. Аз съм всички тях за теб.“ И така, казвайки това, Кришна забрави самоличността си като Кришна, а Уддхава забрави, че е Уддхава. Беше съвсем различен вид прегръдка. И двамата станаха Чайтаня, самата Жизнена Енергия, и целта в ума им, да се преподава и да се учи, изчезна. Бог и преданоотдаденият станаха Едно. Усещането за двойственост като учител и ученик беше изчезнало и всяко чувство за задължения и изпълнение на действия беше изгубено. Усещането както за отделеност, така и за неразделеност изчезна. Разбирането си отиде при придобиване на убеждение.
Илюзия е да се чувства, че „станах Брахман, Параматман“. Кога е имало такова време, когато не сте бил Парабрахман? Така че защо казвате: "Сега аз оставам в това състояние?" Това не е ново състояние, постигнато от вас. Фактът е, че вие вече сте Брахман. Може да кажете: „С вашето учение илюзията е изчезнала, но как да се остане в състоянието на Брахман?“ Не можете да измислите хитро какви мерки да вземете, за да останете или да продължите в това състояние. Вие естествено сте „Това“. Няма какво да се прави, за да си постоянно там. Няма ставане или не-ставане. „Това“ е да бъдеш както си. Няма нито ставане, нито не-ставане. Какво има там, за да става? Как ще станете? Няма ставане на Истината. Ако станете, значи не е истинско. Следователно, не че трябва да станете Брахман, а вече е така. Когато състоянието на Себето вече беше с нас, някаква заблуда ни засегна. Това, което се „случи“, беше само Илюзия и дори ако нещо се случи или преживеете, че сте станали нещо, това е само Илюзия. Ако има определена представа, че имате пряко „Осъзнаване на Брахман“, това е само заблуда на объркан ум. Това объркване е само засилване на Илюзията, която вече е там. Това е спектакълът, фестивалът на илюзията. Всяко така наречено „Осъзнаване на Брахман“ е Илюзия. Брахман не възниква и не свършва. То винаги е такова, каквото е, в своята Първична Същност. То е "Това", което не е възможно да се изживее отделно и не може да бъде избегнато. То е винаги в настоящето, като Реалност.
След като е оставил всички други усилия, този, който Ми се отдава без каквото и да е желание за каквото и да е, има това, което се нарича „пълно отдаване“. Този, който е неразделен във вярата си, има това, което се нарича "неразделена преданост". Само такъв е верният преданоотдаден. Давам му единство с Мен. Изпълнявам всичките му четири цели - религия, пари, желание и освобождение. Това "освобождение" не е относителна свобода, а пълна свобода. Такъв човек е не-вършител, въпреки че може да изпълнява определените си задължения в социалната структура. Правя го без желания по този начин. Давам му такова разбиране отвътре и му давам моите шесткратни богатства. Всички „Четири Вида Освобождение“ са в нозете му. Този, който знае, че е Себето, е засадил „Дървото на Свободата” в своя двор. Късметлия е този, който посади такова дърво.
Бог Кришна изпълнява желанията на своя преданоотдаден и му дава състоянието на „обителта на Себето“. Господ Кришна казва: „Този, който остави всички усилия настрана и Ми се отдаде, получава всичко към което се стреми и Аз го освобождавам.“ Денят, в който човек намери убежище в нозете на Гуру, това е денят, в който падането му надолу спира. Не мога да търпя дори малко страдание на Моя преданоотдаден. Затова му се отдавам изцяло. Аз съм защитник на Моя преданоотдаден. Неговото страдание е равносилно на Моето страдание. Той не е отделен от Мен. Ако Моят преданоотдаден погледне някой човек с блажени мисли, Аз освобождавам също и този човек. Как може Моят собствен преданоотдаден да претърпи някакво падение? Не мога да търпя дори думите, че "Моят преданоотдаден е страдал." Тъй като съм негов защитник, виждам, че той няма желания. Той никога не пропуска да Ме види в „Моето Собствено Състояние“. Каквото и да е състоянието на Моя преданоотдаден, Аз го освобождавам. За тези, които са ми отдадени, като оставят настрана обектите на удоволствието на тялото, речта и ума в материалния свят, е поета добра грижа от Мен. Какво означава да оставим настрана тялото, речта и ума? Това означава, че дори ако нищо добро или приятно не се случи с ума, преданоотдаденият има само едно желание. И че ако всички неща, които се случват, са противоположни на неговия вкус, вярата му във Всевишния не е нарушена. Смятам, че само един такъв като този е предал тялото, речта и ума си на Мен. Такова е величието на „неразделената преданост“.