24.10.1935 г.
В този свят има две състояния на ума. Едното е липса на желания, а другото е привързаност към обектите на сетивата. Привързаността предполага придаване на по-голяма стойност или повече харесване на сетивните обекти, отколкото на духовния живот. Този, който придава по-голяма стойност на духовния живот, не обича сетивните обекти. Желанието го няма. Човек трябва да избере дали да се отдаде на сетивни удоволствия или да следва духовния път. Човек, който е запален по духовността, полага всички необходими усилия, за да постигне целта си и се обединява с нея. Животът на човек може да върви в една от двете посоки, тази на липсата на желания или тази на привързаността към сетивните обекти. Когато знаете, че сетивните обекти са нереални, тогава естествено липсата на желания нараства. Когато желанието нараства, гордостта на физическото тяло и сетивните обекти стават по-важни. По този начин човек се заблуждава повече.
Понякога човек дори създава препятствия по пътя на Себереализацията, като изтъква аргумента: „Може ли някой да бъде свободен за един живот?“ Казвайки така, той учи на същото и другите. Неговата липса на желание е изчезнала и той пропада. Той се отклонява от възходящия път към пътя надолу. Въпреки това, този, който е напълно несклонен към сетивни наслаждения, вече е напълно отдаден на Гуру. Той остава верен. Той е човек като скъпоценен камък, достоен да получи духовно знание и авторитет. Човекът без желания става напълно едно с целта си. Вчера бяха описани много дисквалификации. Този, който е свободен от тях, е достоен ученик.
Умът има склонност да бъде привлечен от неща, които харесва и които са подобни на него. Ето защо човек започва приятелство с хора със сходна природа. Актьорът харесва актьори, мошеникът харесва друг мошеник, а Светецът харесва друг Светец. Има приятелство с тях. Тези, които са знаещи и духовно просветени, са единствените истински Брахмини, „Знаещите Брахман“. Те имат любов един към друг. Човек, който се е предал на Гуру, гледа еднакво на всички същества, знаейки, че те по същество са Брахман. За такъв човек предаността и състоянието на липса на желание за сетивни обекти са съединени. Предаността означава любов. Липсата на желания означава, че той не иска нищо. Накратко, който е прав, намира всичко за просто и право, а който е крив, намира всичко за криво.
Гуруто ще обича ученика, но докато ученикът не е верен с цялото си сърце, той няма да осъзнае Брахман. Само този, който е с любяща природа и е предан, постига това Знание. Човек, който придава повече стойност на парите, съпругата и децата си, отколкото да служи на Гуру, не намира свобода. Този, който мисли, че домът и съпругата му са само преходни и фалшиви, на практика все едно е освободен. Гуруто, "Господ Кришна," е плодът, който той получава. Наистина велик е този, който смята, че е чест да бъде наречен слуга на Гуру, и който върши всякакви странни работи. Този, който не обръща толкова внимание на боговете като твореца (Брахма), колкото на своя Гуру, е истински великият ученик. Ученикът също реално е Светец. „Знанието на Брахман“ се придобива само от такъв преданоотдаден, който пламенно се стреми към него, оставяйки всякакво безпокойство какво ще си помислят хората за него и никога не се страхува от общественото мнение. Тези, които са отхвърлени от Ведите, които не следват декретите на предаността, дадени във Ведите, не са достойни ученици. Те реално са хора от ниската каста. И все пак онези, които се стремят да бъдат свободни от раждане и смърт и отиват да учат в нозете на Гуру, постигат Знанието на Брахман.
Силното желание за Знанието на Брахман само по себе си е другото име за липсата на желания. Тези с това силно желание постигат качеството на липсата на желания. Човек може да принадлежи към всяка каста, дори към низшата каста, но ако е верен в следването на учението, дадено от Гуру като единствен път, и учи съответно, трябва да получи духовни инструкции. Тези, които имат око за печелене на пари и които учат само хората от висшата класа, не трябва да се считат за Гурута. Те изобщо нямат такъв статут и учението, което дават е безплодно. Въпреки това, тези, които могат да учат дори хора с ниско положение, само с желанието да ги освободят, не трябва да се считат за достойни за порицание. Казва се, че на жените не трябва да се дават духовни учения, защото обикновено техният интерес не е към аскетичния живот, но вижте онези велики Светии, които са дали такова високо учение на жените! Мъдрецът Каплила даде това знание на своята майка Девахути. Бог Шанкар (Шива) даде това знание на Паравати. Нарада дал това учение на майката на Пралхад, а Бог Кришна дал това учение на съпругите на брамините, които извършвали ритуали Ядня близо до Вриндаван. Само онези велики Гурута, които имат такова състояние на ума, което вижда само Брахман навсякъде и за които всички са равни, включително жени и деца, и които виждат Параматман проникващ всички същества еднакво, могат да дадат това учение на жените.
Тези инструкции могат да бъдат дадени на такива жени, които нямат желания за светски сетивни обекти, чиято вяра е нараснала, които имат голям интерес към придобиване на духовно знание и които са силно отдадени на Бога. Желанието за това Знание трябва да е важно. Човек може да принадлежи към всяка каста или може да бъде мъж или жена. Това учение трябва да се дава там, където се открива истинска жажда за Духовно Знание. Ако учителят липсва, какво ще бъде положението на този, който получава неговото учение? Учението не трябва да се дава на недостоен човек. Ако учителят се съмнява дали учението трябва да се даде или не, той не трябва да дава учението. Съмнението е грешка. Грешката е във вас и безгрешието също е във вас. Само където няма "обективно нещо" всичко е безупречно. Тъй като няма материя, няма форма, и тъй като няма очертание или форма, няма добри или лоши качества и тъй като няма качества, няма място за грешка. Реалността няма грешка или дори петно. Тя няма връзка със съмнението какво трябва да се прави или какво не трябва да се прави. Докато съмненията на учителя относно уместността или правилността на даването на съвети не са изчезнали, той не трябва да дава съвети.
Въпросът за това дали осъзнатият мъдрец трябва да учи другите или не, е глупав въпрос. Освен ако човек не е напълно сляп за Себето и Реалността, той не би задал този въпрос. Проблемите на грешниците и невежите никога не са решени и никога няма да бъдат решени. Тези, които са недостойни, не прилагат на практика даденото им Знание. Когато има разбиране, целта на това Знание свършва и самото Знание изчезва. Когато светският живот е тотално оставен, защо да се притеснявате дали нещо е правилно или не? За „Освободения“ не остава никакво задължение като такова за изпълнение. Няма съмнение за вина или липса на вина. Уддхава попита: „Когато има различни пътища за постигане на четирите цели, религия, финансови и други постижения, изпълнение на желанията и освобождение (Дхарма, Артха, Кама и Мокша), защо съветвате само един път?“ Като чул това, Господ казал: „Пътят на полета на една птица зависи от това накъде лети. По същия начин, Знанието е единственият начин да се прекъсне веригата от раждания и умирания.” Съществуват четири традиционни метода за подход за превъзмогване на индивида. Те са: да се позоваваш на разума, да се прави някаква жертва, физическо наказание и прекратяване на всички взаимоотношения (Сама, Дана, Данда и Бхеда).
За тези, които не са по пътя на предаността, има различни пътища на йога и ритуали. Това са дейности, които се извършват с желание за постигане светско положение, власт, по-добри условия, по-високи права, желание да се издигнете по-високо стъпка по стъпка и да надминете другите. Тези дейности са изпълнени с его и алчност и са свързани с гордостта от постигането на определени цели и желанието за постигане на следващи цели. Всичко това се корени в чувството за фалшиво его. Чрез простото постигане на всички тези цели истинският мир никога не се постига и никога няма да бъде напълно постигнат, тъй като егото не изоставя своя плам, своята разпусната природа. Бидейки горд, човек се опитва усилено да постигне много илюзорни постижения, които всъщност не са реални. Това е самата природа на корена на Илюзията. Този, който признава това, е най-висшият човек, който няма нужда от тези въображаеми постижения. Мъдрият човек няма нужда от гореспоменатите четири цели. В други пътища на търсене, много грешки се разпространяват и резултатът се разваля. Само чрез преданост към Мен, автоматично се реализират и четирите цели на живота, Пурушартхите.