20.10.1935 г.
Тези, които са се предали в нозете на Бог с физическото тяло, речта и ума, са станали като Бог и са Гурута и „Синове на Гурута“ (Гурупутри). Те използват това, което им е скъпо, като предлагат тялото и речта си. Много е естествено този, който обича Светиите, да бъде надарен с добродетелите на Светеца. Това е резултатът от поддържането на компанията на Светците. Когато човек постави своята вяра, тяло, реч и ум, отдадени в нозете на Гуру, той постига целта, която желае. Умът да бъде привлечен от духовността и да бъде погълнат от нея, само по себе си е почтено. Отношението, което е противоположно на това, е светско. Мнозина, които влязоха в контакт с Бог Кришна, станаха свободни, независимо по каква причина контактът можеше да е осъществен. Дори приживе някои бяха против него. Те търсеха удоволствие, получено чрез сетивни обекти, и бяха егоисти. Човекът, който е обсебен от сетивните обекти, желае само тези удоволствия. Той прави компания на подобни хора, които се отдават само на сетивни удоволствия. Такъв човек не обича да се обръща към „Безформеното Състояние“ и мрази онези, които обичат да се посветят на това да бъдат „безобектни“. Тази омраза има някаква причина. Такъв човек, който е роден и обусловен в обстоятелства, пълни с обекти, се страхува, че ще умре, ако всичко му бъде отнето, и следователно той продължава да бъде привързан към сетивните обекти. Той се страхува да остане без своята загриженост за обектите и по този начин започва да се противопоставя и да критикува тези, чийто интерес е безименното и безформено Съществуване.
Ако съпругът тръгне по пътя на предаността, жена му го мрази. Това е така, защото в живота ѝ идва липсата на отдаване на сетивни удоволствия. Поради тази подсъзнателна противоположна нагласа, човек, обсебен от увлечението към обектите, смята, че наслаждението, изживяно чрез сетивните органи, е най-доброто сладко ястие, което човек може да яде. Този, който вярва, че щастието може да бъде намерено в сетивното удоволствие, не се обръща към духовността, като се откаже от тази радост. Липсата на желания е единствената храна, която ни помага да се обърнем към Реалността и да постигнем Себереализация. Естествено е човек, който се лиши от желания, да бъде мразен от приятелите и семейството си, които са просто фокусирани върху света. Онези, които са търсили Знанието, са станали мъдри. Онези, които за да достигнат до "Мене", се откажат от всички богатства, дома и всичко събрано, заедно с тялото, речта и ума, стават едно с Мен. Само тези, които не харесват нищо освен Себепознанието, могат да го постигнат. Тези, които са Мои предани до тази степен, виждат само Брахман, накъдето и да се обърнат очите им. Когато мислят, дори тяхното мислене е Брахман. Когато виждат себе си, те виждат Брахман.
Свети Рамдас казал на майка си: "Този призрак, който се нарича Брахман, ме е обладал." Това е най-зрялото състояние на духовно разбиране. Когато човек не харесва нищо друго, това се нарича „Правилно Знание“, Завършено Знание. Този, който предава учението на Моите преданоотдадени до такова съвършенство, че не остава нищо повече за преподаване, е толкова скъп за Мен, че съм им задължен. Въпреки че съм Върховният Аз, Параматман, Аз съм под тяхно задължение. Не мога да се освободя от това задължение. Такъв авторитет, такъв най-висок статут има само за Светците. Те са Садгуру. Дори боговете Брахма, Вишну и Шива не могат да дарят тази висока позиция. Поетът Ваман Пандит отново помоли Вишну да го освободи от веригата на раждането и смъртта, но Бог каза: „Това не е в моята власт. Ще ти дам огромно богатство и висок интелект, но аз нямам свобода. За свободата трябва да отидеш при Светците. Те ще могат да ти помогнат и ти ще станеш завършен, Сиддха. Работа на боговете е да поставят всички създания на бягащата пътека и да ги въртят. Да се спре бягащата пътека и да се даде освобождение, е по силата единствено на Светиите. Това е в техният капацитет. Само те ще ти дадат Себепознание." Не е възможно да се изплати голямото задължение за това, което правят Светиите, защото нищо не е равностойно на това Себепознание. Няма нито капитал, нито някаква ценност, която да се даде като отплата за него. Бог казва: „Аз давам „Моята Собствена Форма“ и „Моето Битие“ на Светиите. Дори това не е правилно, тъй като Аз реално не му го давам, тъй като самият Светец постига състоянието на Брахман. Аз съм в негово притежание! Спазвайки думите, изречени от един Светец, и подчинявайки им се, Аз давам „Моето Собствено Състояние на Съзнанието“, „Моя Собствен Статут“ на мъжете, на жените и дори на неприкасаемите.“
Думата "Карма" означава започване на действие, а думата "Викарма" означава край на Кармата. За това е необходимо да се знае етапът на "Нишкарма", който е между двете. Човек трябва да знае как може да извърши действие, но да остане не-вършител. Наистина Ти не действаш, не си действал и няма да действаш. Да знаеш това и да го преживееш, е не-действие или Нишкарма. Това означава, че няма извършител на действието. В това състояние, оставаш като не-правещ. Да осъзнаеш това е Нишкарма Сиддхи. Действията се оказват пречки в живота на стремящия се, следователно, слушайки ученията на Садгуру, ние трябва да изпитаме състоянието на „не-правещ“ чрез постигане на Себепознание. Когато всички неща, свързани с тялото, изчезнат, остава нещо нетленно. То остава като не-вършител, въпреки че се извършват голям брой дейности. Как може Брахман да си представя нещо за себе си и как може да извършва някакви ритуали? Човек, който знае как става това, е завършил своята садхана и остава като Брахман. Този, който преподава това е „Истинският Учител“, Садгуру.
Този, който се грижи за всички, е всъщност е не-вършителят. Кого засяга Илюзията? Само този, който се държи за нея. Тя поставя индивида в робство, като му дава храна за сетивно задоволяване. Когато обвиняемият признае престъплението си, едва тогава се доказва вината му. Мая поставя джива, който признава престъплението си, в робство и го подлага на безкрайни раждания. Какво престъпление признават тези глупаци? Те признават своето робство на сетивните обекти. Какво е това робство? Въпреки че човек вече може да се е насладил на много удоволствия, желанието да се насладите на тях отново и отново продължава. Джива смята, че обектите на сетивата са реални и въпреки че може да има известно разбиране, той смята, че ще извлече удоволствие от обектите на сетивата. Въпреки че такива хора могат да имат Знание, те се тревожат и питат: „Какво повече мога да направя? Как мога да се държа сега?“ Вие таите такива безполезни съмнения и ставате роби на Илюзията. Всъщност няма въпрос как да се държим или какво да правим. И действието, и бездействието са без значение. Когато целият живот е Едно, защо да питаме как да се държим? Този въпрос приключи.
Бог Кришна казва: „Аз съм слуга на този, който осъзнава тази Нишкарма“. Той също така казва: „Аз също бях научен от Садгуру, който е осъзнал Брахман. Въпросът е защо и как възниква тази необходимост? Аз съм Параматман, единственото Пълно Блаженство, единствената Реалност. Няма усещане, че нещо съществува отделно от Мен. Моят „Живот“ е една всепроникваща цялост, разпръсната навсякъде, Единство. Ето защо беше необходимо дори да отида при Садгуру, за да разбера Себе си. Такава е великата тайна на Себето. Аз съм тялото на такъв „Реализиран“. Той е Моето Себе, Атман. Себето на всички Реализирани е Едно и това е Моето Себе. Себето на Садгуру и Мен, са Едно. Няма съмнение в това. Аз съм наричан Аватар. Защо? Защото познавам Брахман. Иначе имаше и има много деца на пастири (Гопи). Аз съм наричан Аватар (инкарнация на Бог, която слиза от Брахман) заради Моето „Познание на Брахман“. По същия начин Светецът също е всъщност „Моето Собствено Себе“. Той е друго мое превъплъщение. Неговите познания също се увеличиха в допълнение и следователно Джнани е по-велик от Мен, също както шофьор на карета определено превъзхожда човек, който язди само кон. Докато различните науки в този свят се развиват по-нататък, духовното познание също напредва. Така тези Реализирани, които са се появили на този свят, са много велики и трябва да ги познавате като едно с Мен. Не мога да изплатя дълга на този, който учи другите на Знанието на Брахман. Как мога да Му се отплатя? Постоянно ги обслужвам. Станах прислужник в дома им. Аз съм този, който живея в техните къщи. Аз съм слуга на този човек, в чието тяло и реч Духовното Знание намира израз."
Кришна каза: „Този наш диалог се нарича Чисто Духовно Знание. Този, който прави фитили от десетте сетива и ума и в тази светлина чете тази Книга на Знанието, постига мъдрост.“ Илюзията третира Себепознанието като инфекциозна болест, защото ако някой постигне това Знание, той събира много други, за да им даде Знание. Илюзията се ядосва много на Садгуру и Светците, но е неефективна в техния случай. Този, който има за скъпи нозете на Светците, е освободил много от своите предци. По същия начин, в семейството, ако човек няма преданост към Мен, предците са ядосани, те го проклинат и носят трудности в живота му. Дори богове като Брахма и други се покланят пред нозете на човека, който е в компанията на Себереализиран Светец, тъй като Той достига такава висока позиция. Този, който изследва илюзията, е крал Парикшит. Той е този, който наблюдава и съди правилно. Ако някой даде дори гърне с вода на такъв Светец, този човек със сигурност ще бъде освободен от робството. Не само това, но дори биковете, които са впрегнати в каретата им, в крайна сметка са обречени на освобождение, защото са били физически полезни за делото на Светиите. Точно както светлината на една луна е равна на тази на милиони звезди, този, който е ерудиран и става Реализиран, освобождава целия свят.
В случая на този, който слуша, но не обмисля чутото, неговото слушане е непродуктивно. Съзерцанието и медитацията са необходими след слушането. Историята може да е приключила, но медитацията трябва да продължи. Стремящите се трябва постоянно да се занимават с медитация. Заедно с медитацията, пеенето на бхаджани (пеене във възхвала на Бог и Гуру) се увеличава и предаността от много висока степен е очевидна в живота на човека. Това се нарича Парабхакти, което означава „Върховна Преданост“. Преданоотдадените на Садгуру постигат тази Върховна Преданост.