“Сега, нека това да е достатъчно от този разговор. Виж Бог през очите на поклонника и незабавно виж славата на Бог.” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 8)
Поклонникът ли стана Бог или Бог стана поклонника? Няма разлика между един поклонник и Бог. Ако Бог стане поклонник, егото си отива. Ако един поклонник стане Бог, гордостта на “аза” възниква. “Азът” е фалшив. Светът има само два вида същности, петте елемента и Себето. Именно Бог е кучето, котката, човешкото същество и т.н. Наистина, всичко е само Брахман. Тогава къде е “азът”? Всичките пет елемента и всичко във вселената е Бог. Да знаеш това е признакът на Парамартха (Върховната Истина). Славата на Бог е попита, след като човек стане Бог. Несъмнено тогава, свободата от безпокойство, успехът и славата, са изцяло постигнати. В Мая (илюзията), човек бива връхлетян от скръбта от неуспех и той става неин роб. Ти се чувстваш щастлив ако нещо ти е дадено. Но всичко това е фалшиво. Това е като да бъде сервиран хляб в затвора.
Да бъдеш победител означава свобода от всичко. Когато лампата е запалена в къщата, светлината струи през прозорците. Подобно, когато светлината на реализацията изгрее, най-висшето блаженство, свободата от всички тревоги и славата, са твои. Този, който е Брахман, пребивава като Това. Този, който живее, вярвайки, че е тяло, трябва да страда от нещастията на тялото. Тялото е склад от тревоги. Желание, гняв, раждане и смърт, са все атрибути на тялото. Да станеш индивид, след разбирането, че човек е Брахман, е нелепо. Какво е чувството на този, който е цар, заемащ позиция като метач, който чисти улици? Той принизява себе си. Той става свой собствен враг. Кой е предявил искане за заблудата? Самите ние. Да казваш “Аз съм индивид” е стар навик. Когато славата на Брахман може да бъде постигната, защо ставаш нещастен с фалшивото вярване, че човек е джива? Определено остани в затвора (тялото), но остани със знанието “Аз не съм престъпник.” Остани като човек, живеещ в къща за гости.
Именно като бъдеш Брахман, знанието на Брахман идва при теб. Колко самоубийствено е да се живее като джива, когато човек е Брахман. Наистина е нелепо да се гордееш с “моето”, дори след узнаването, че ние не сме грубото тяло. Така че, човек не трябва инатливо да се наслаждава на гордостта от тялото. Ти си Брахман, така че се наслаждавай на славата на Брахман.