Вечерта, 18.10.1935 г.
Ако осъзнаете, че навсякъде има само Бог, вие получавате преживяването на Брахман навсякъде. „Това“ е такова нещо, че е отвъд „е“ и „не е“. След като сте сигурни, че сте човек, няма нужда да повтаряте „Аз съм човек“. Подобна трябва да бъде вашата концепция „Аз съм Брахман“. Само тогава търсещият става Параматман. Когато той разбере, че всичко е Брахман, тогава предаността без желания автоматично остава. Да бъдеш без безпокойство е най-висшата садхана. Трябва да знаете, че каквото и да се случи е благотворно и не трябва да се притеснявате. Да не отстъпваш от това убеждение, е състоянието на Брахман. Действията (карма) могат да се извършват с желание за плод или може да са без такова желание, но знайте, че всички дейности се извършват само от Атман. С това знание всички действия естествено се предават на Бог, Господ Кришна. „Този преданоотдаден, който е едно с Мен, наистина е истинският преданоотдаден.” Дори усилията ни в ежедневието да не са успешни, това също трябва да бъде принесено на Бог. Когато играем Холи (Холи е хиндуисткият фестивал на цветовете, където хората закачливо си слагат един на друг цветни багрила) и се забавляваме, трябва също и това да предложим на Бог. Един мъж се скрил в джунглата, за да избегне крадец, и за късмет намерил злато там. По същия начин, може би, ако чрез нечии действия получим някаква полза, ние също трябва да предложим това на Бог.
„Този, който вярва, че всички действия се извършват от Параматман, става едно с Мен“ (Кришна). Ако съпруг удари шамар на жена си или ако жената удари шамар на съпруга, нека това се предложи на Бога. Ако облечете палто, нека това действие бъде предложено на Бог. Ако обуете обувките си, предложете това действие на Бог. Трябва през цялото време мислите за Бог. Всички дела се извършват от Бог под формата на Съзнание, така че трябва да правите всички неща, сякаш сте Бог. Да предположим, че тенджерата с мляко е преобърната от някой. Трябва да мислите, че това е направено от Бог и нека бъде предложено на Кришна. Стремящият се определено трябва да знае, че всичко се прави от Съзнанието. Овесената каша от горчива тиква (която има много горчив вкус) също трябва да бъде предложена с цялата искреност на Него. Ще му хареса. Ако малко брашно е заносено, предложете го на Бога. Накратко, всичко, което може да се случи, не трябва да ви причинява скръб. Нещо може да е добро или лошо, но никога не трябва да се спирате на него. Може да спечелите някаква печалба или да понесете някаква загуба, но умът ви трябва да е доволен, а не тъжен. Бъдете без безпокойство през цялото време. Храната, която се яде от човек, който играе ролята на тигър, не е изядена от истински тигър, а само от мъжа, който играе.
Какво означава, че нещо се предлага на Бог (Господ Кришна)? Това означава, че всичко е възстановено до „Основното Съществуване“. Въпреки че нещо може да падне на земята или да се развали, нищо не се губи. Всичко отива към „Първоначалната Реалност“. Къде другаде може да отиде? Къде има друго място? Във всички тела единственият извършител е "Съзнанието", Рама. Всичко това е дело единствено на самия Параматман. Да знаеш това е истинската „интелигентност“ или мъдрост. Тази интелигентност, особено тя трябва да бъде предложена на Бог. Не е добре да проявяваш безкористна преданост във външния свят, а в себе си все още да таите скрито желание. Смятате ли, че Жизнената Енергия или Чайтаня е само за вас и че не е и в другите?
Някои хора са много начетени и знаещи, но поради гордостта си от знанията си се отделят от другите. Например солта може да се отдели от водата, но може отново да се смеси обратно във водата. Обаче перлата, която се счита за ценна, излиза от водата, поставя се в пръстена на носа на жената и се закопчава там, като по този начин се обвързва. Много интелигентни хора изучават упорито някаква система на йога и увеличават своята карма, тъй като „прави това“ и „не прави онова“ са пречки по пътя им и те са хванати в действия. Те са прекалено загрижени да не извършат грешно действие и в това стават много горди. Кришна казва, че неговият път на преданост няма робство. Онези, които изоставят гордостта от извършването на действия (карма) и остават свободни, са неговите истински предани. Всички останали, чрез силата на „егото (гордостта) на знанието“, не достигат до реализация.
Трябва да правим разлика между това, което е свято и това, което не е. Всички действия имат за цел постигане на Себепознание. Няма задължения и действия, след като постигнете Себепознание. Когато се постигне „Това“, което е плодът на всички плодове, тогава всички други дейности не са необходими. В случая на Сиддха, действията, които се извършват, са действията на всепроникващия Чайтаня и са едно с „Универсалната Жизнена Енергия“, Вселенското Съзнание. Когато действието се извършва от такъв „Завършен“, то не остава като индивидуално действие с определено име и форма. Какъв е смисълът, когато казваме, че сега не трябва да извършвате никакви индивидуални действия (карма)? Това означава, че източникът и същността на действието е само Вселенското Съзнание. Тогава няма принуда да го правите или да не го правите. Действието създава робство, само докато концепцията "аз съм индивид" преобладава в ума. Когато постигнете Себепознанието, действието се превръща в естествен израз на Вселенската Жизнена Енергия и с това убеждение чувството за отделност на личността изчезва. Следователно името, дадено на такива действия в свобода, е Брахма-карма, „Действието на Брахман” или Ниш-карма.” Бъдете „Ниш-карма”, което означава, че вече не сте обвързани от никакви действия.
Ако човек, който е издържал изпита за адвокат, се върне в началното училище, той ще бъде глупак. По същия начин, когато има „Реализация на Себето“, кой ще отиде с ритуални тенджери и лъжици, за да изпълни пуджа на изображението на Бог? Ако той сам измие своите нозе, това ще бъде достатъчно. Това е по-добра пуджа. Как може човек да се покланя на каменно изображение, когато е разбрал "Истинския Бог"? Съпругата на Уддхава даде няколко банана на домашния си слуга, за да ги постави като приношение пред изображението на Бог в къщата. Слугинята влезе в стаята на светилището и изяде бананите, вместо да ги принесе на Бог. По времето на пуджа, Уддхава се досети за бананите. Жена му извикала прислужницата и попитала: „Къде са бананите, които ти дадох?“ Тя отговори: "Аз го нахраних с бананите и той ги изяде." Когато го попитали с коя уста е ял Бог бананите, слугинята казала: „С моята уста“. Уддхава се намеси и каза на съпругата си: „Моля те, не казвай нищо срещу нея. Чрез постоянното слушане на това, което говорим за Бог, тя разбра и стана едно с Кришна.“ Накратко, трябва да разберем, че този, който постоянно размишлява върху Бога, става Бог. Тогава на кой друг Бог може да се покланя човек?
Повечето хора таят гордост в ума си за миналите си постижения. Но този, чието съмнение е изчезнало, наистина изпълнява „сандхя“ (сутрешна и вечерна молитва към Бог). Да отпием светената вода от отворената си длан наистина означава да изпием целия океан на светския живот. „Аачаман“ е санскритска дума, означаваща „Този, който поглъща всичко“ и щастливо се наслаждава на блаженството на „Градината на Щастието“. „Реализираният“ е този, който наистина знае какво означава Аачаман. Тези хора, които изпитват голяма гордост от религиозните дейности, които са извършвали в миналото и които продължават да извършват, са жертва на Илюзията и търпят само загуба. Тези, които са благословени, стават мои „истински поклонници“. Аз ставам прякото възприемане на Истината в техния разум и ги въвеждам в Себе Си. Аз давам на Моя поклонник тази интелигентност. Той вече няма нищо общо нито с изтока, нито със запада! Защо? Защото той е отвъд осемте посоки и не се интересува от определено време. Всички концепции за грях и заслуги са унищожени в Моя преданоотдаден. Той е разбрал каквото трябва да бъде разбрано. Сега той почива в Мен. За него всичко е от природата на Брахман. Речта му, каквото и да казва, не е ли също Брахман? Неговият груб език, привидно безсмисленото бърборене и всичките му добри дела са речта на Брахман.
Бог Кришна казва: „Всички действия са предадени на мен“. Не таете съмнение. Никой не трябва да таи съмнение. Най-висшата интелигентност е да виждаме всички като Кришна, и че нищо друго не съществува. Този интелект знае, че е най-висшият интелект и само лоялните преданоотдадени на Садгуру могат да го притежават. Всички останали са уловени в мрежата на съмнението. Тези, които си мислят, че са техните тела, не са в състояние да осъзнаят Параматман и загиват с края на тялото.