Вечерта, 16.10.1935 г.
Когато концепцията, че въжето е змия, изчезне, въжето е такова, каквото е. Когато илюзията за „змия“ изчезне, въжето очевидно е само въжето, без да е нещо друго. По подобен начин причината за участието в светския живот е невежеството, което е егото. Когато това его си отиде, Брахман вече е напълно там. По същия начин, въпреки че светът се заблуждава, че е истинен, човек трябва да го вижда само като Параматман. Духовното изучаване трябва да бъде такова. Може да се вслушвате добре в думите на Знанието, но вашите емоции и желания са тези, които ще донесат своите ефекти в Съзнанието. Например един крал без съмнение е Брахман в духовен смисъл, но когато работи като крал, той трябва да бъде много бдителен в задълженията си и да действа като крал. Във всички привидности няма нищо друго освен Брахман, така че трябва да положите усилия да поддържате убеждението, че „Всичко това е само Брахман“.
„Синът на Гуру” (Гурупутра) може да постигне лесно и естествено това, което много други велики хора не са успели. Той става "Това", което възнамерява да разпознае. Тази необятност, която се постига след милиарди прераждания, се осъзнава като собствена природа. Никога не трябва да търсим лоши или добри качества в другите. Трябва да изоставим всяка такава несериозна дейност. Индивидът (джива) обикновено мисли: „Всички останали са лоши, само аз съм добър“. Дживата има навика да търси недостатъци във всеки и всичко. Въпреки това, в духовната практика това качество не води човек до по-високо състояние. Затворете ушите си, когато се критикуват другите. Този, който възвеличава малките добродетели на другите, е наистина велик. Все пак е по-добре, ако оценявате и възхвалявате човека, който е срещу вас, без да таите никаква вражда. Изглежда е добре да слушате критики за другите. Има ли нещо по-сладко за индивида от нектара от лошите клюки за другите? От друга страна, за този, който е мъдър, да не слуша клюки за другите е по-сладко от нектара. Търсещият по духовния път трябва да внимава да не се отдаде на клюки. Никога не трябва да таите злоба към другите в сърцето си. Ако не сте толкова чисти, няма да изпитате „Всемогъщия“ във всички същества.
За да бъдете със съзнанието, че „Всичко е Брахман“, никога не трябва да има следа от критика или злоба към някого. Ако правите разликата, че някой ви принадлежи, а някой друг не е твой, никога няма да бъдете Светец. Затова мъдрият трябва винаги да чувства, че всички същества са негово собствено Аз, че не са различни. Светът винаги внимателно наблюдава, за да разбере дали мъдрецът гледа добрите и лошите моменти в другите. Хората целенасочено ще го притесняват, защото го тестват. Ако имате усещането, че всеки, включително тези причинители на проблеми, е Параматман, тогава всичко е наред. Когато "тебе" те няма, кой кого обвинява? Ако знаете това, всички загадки са решени. Търсачите, които искат да имат Себепознание, не трябва да четат вестници и т.н., защото те определено пречат на духовното изучаване. За да достигнем най-висшата пълнота на живота, е необходимо нашето съзнание да бъде чисто и еднонасочено. Само когато е еднонасочено, то може да се слее с Реалността. При приближаването към Реалността не трябва да има нищо друго, което да привлече вниманието на нашето Съзнание. Следователно човек трябва да остави настрана вестниците и всички останали спектакли на световните дела. Стремящият се винаги трябва да избива като масло отново и отново учението на Гуру и да медитира върху Върховния Аз, Параматман. Когато вълнението на собствения ни ум не е желано от нас, защо трябва да мислим да предизвикваме повече смущения от делата на света?
Докато медитира върху Себе си, стремящият се трябва постоянно и определено да избягва отдаването на изискванията на сетивните органи и вместо това да насочи фокуса си в другата посока, към Параматман. Накратко, безсмислено е да се занимаваме с обикновените дела на света. Няма да извлечете реална полза от това. Предаността и пеенето (бхаджани и киртани) във възхвала на Бог е преди всичко най-добрата дейност, която човек може да направи, за да осъзнае Бог. Бог Кришна казва, че самият Той е станал Бог поради тази садхана. „Станах Бог на всичко, защото бях обединен с осъзнаването, че само Единния Аз, Брахман, пребивава във всички същества. Моето състояние на божественост се основава на това единство с всички неща. Със силата на Единството останах незасегнат, не-вършител. Въпреки че правех всичко милиарди години, останах не-вършител. Като скулптор, който прави много глинени изображения на Бог Ганеша, вътрешно знае, че всички изображения са просто глина. Аз също виждам Брахман във всички сътворени форми." Стремящият се, който знае, че всички неща са велики, че „Всички са Брахман“, става Параматман. Да имаш осъзнаването на собственото Битие, Себето, означава винаги да оставаш в това състояние.
Бог Брахма дойде при мен, за да намери убежище в мен, защото той реши да освободи милиарди човешки същества чрез такова всепроникващо Съзнание. Въпреки това, разбирането на моята Истинска природа не е възможно само чрез рецитиране на стиховете от Ведите. Единственият начин да се постигне успех е човек да има достатъчно късмет да срещне Моя преданоотдаден. Намирайки се в близост както физически, така и психически до Моя преданоотдаден, търсещият ще Ме познае. Някой може да каже, че по свое желание ще извърши много напрегната садхана и ще осъзнае Параматман. Той обаче няма да има успех. Защо това е така? Това е най-святата тайна. Окончателният успех ще бъде постигнат само чрез поддържане на компанията на светците. В противен случай търсещият ще пропусне целта и ще си помисли, че въображението му е Брахман.