Петък, 27.07.1962 г.
Това е втората част на книгата „Адхятма Джнанача Йогешвар“. Първата част на тази книга беше публикувана по-рано на 4 ноември 1961 г. в Багевади. Това, което е написано тук във втората част, е Знание, но се нарича още „Научно Познание“. Издателят и някои други мои братя по Гуру ме увещаваха да напиша предговор към тази книга. Да се осмелиш да го направиш обаче е трудно, защото предметът на тази книга е необикновен, дълбок, необятен и в известен смисъл безкраен. Когато наричаме това Знание като „Духовно Познание“ или Виджнана, думите, които възнамеряваме да използваме, е по-добре да останат неизказани. Невежеството означава „незнание“ или липса на Знание, докато Знанието предполага, че има осъзнаване на Невежеството. Това, което е „познато“ е Невежеството и тъй като не съществува като такова, то изчезва. Знанието, което знае, че "Онова не е Това" няма какво повече да узнава и следователно става нямо. Бог Виттхала стои изправен върху тази тухла и стои много неподвижно. Способността за знаене не беше спомената там. Тъй като речта не получи никакъв обект, който да бъде описан с думи, речта беше спряна. Тук тази реч направи Вайкунтха своя обител, която е „Най-високото Небе“. Знанието, заедно с речта, замряха. Чрез „Силата на Себето“ Знанието остана без никакъв обект, само в Себето.
Когато казваме, че Знанието трябва да има нещо, за да бъде „известно“, именно Невежеството е „известното“ и следователно терминът „Знание“ става приложим към него. Сега, тъй като няма друг обект, то остава само със себе си, без да се фокусира върху какъвто и да е обект. Така че функцията на знаене е изчезнала. Усещането, че "Аз съм Това" също не функционира. Този, който видя, че „Знанието“ няма място, всъщност загуби способността си да вижда и тогава прогледна. По този начин, Жизнената Енергия (Чайтаня), "Духовното Знание", няма статут. Виджнана е "Силата", която е възприела всичко това. Когато Знанието загуби своята същност на знаене поради „Духовното Възприятие“, това е Виджнана. Това е само девствена Жизнена Енергия и претърпява естествена трансформация, при която няма каквато и да е концепция, което води до осъзнаване на себе си като петте елемента, или Бог, или Брахман. Сега това Виджнана е свидетел на Знанието, което е загубило своята двойственост. То също така е свидетел на липсата на егото и появата на форми, като вълни върху вода. И така, ние определяме това като "Виджнана." Във Виджнана няма нито изпълнител, нито наслаждаващ се, нито провокатор за някое от двете изброени. Има само естествено Битие, което е „Себепознание“. Няма усещане, че е някакво „нещо“, което е смес от петте елемента, или каквато и да е форма, каквито и да е имена, каквито и да е очертания, или преданоотдаден, или Аватар, или който и да е активен принцип. Само Чайтаня, „Силата“, която трансцендира всички състояния, е Виджнана.
Благословени са онези, които са имали късмета да слушат беседите, които бяха като дъжд от нектар от устата на Садгуру Шри Сиддхарамешвар Махарадж, който беше въплъщение на това Върховното Знание, Виджнана. В крайна сметка ще бъдат благословени онези, които ще четат и слушат тези беседи и ще станат като самия Безсмъртен Нектар. Те никога няма да имат страх от смъртта, нито ще умрат. Тези, които се посветят на Садгуру, сякаш той е най-благоприятното въплъщение на Абсолютния Брахман, могат да получат това свещено Знание и да осъзнаят, че те не са тялото, а че те са тази Жизнена Енергия, която движи тялото. Постепенно, след това отново, докато все повече осъзнаваме това духовно Себесъществуване, възниква неназовимото осъзнаване на това Чисто Осъзнаване. Когато разбирането проникне в цялото Съзнателно Съществуване, духовният аспект на живота също губи своето съществуване в „Целостта на Разбирането“. Тук примерът не е много оправдан, но не може да остане неизразен и затова се споменава примерът на човек, който вечеря. Когато човек приема храна и тя се усвоява, различните хранителни продукти се смесват в неговата система на физическото тяло и той се засища и получава храна и сила. По подобен начин духовният аспект на Съзнанието се смесва с „Целостта на Разбирането“, като дава мир, храна и удовлетворение. Следователно това, което се нарича Наука за Себепознанието, Реалността, която е Параматман, Абсолютният Парабрахман, остава незасегната като постоянно естествено трансцендентно състояние, което има безкрайно „Състрадателно Удовлетворение“.
Свети Днянешвар каза: „Океанът на цялото щастие е съпругът на Ракхумадеви (Ракхумадеви е съпругата на Виттхала), който е нашият баща.“ Така, дори когато творческите сили на вселена се случват, това тяло от научно разбиране остава незасегнато. Въпреки че има многоизмерни сили, пълни с действие, то остава отвъд всички качества. То е неактивно и непроменливо, като Реалност, пълна със самата „Есенция на Природата“. Това е „Пълнота от Блаженство“ извън всякаква мярка. Четейки тези беседи, пълни с Върховно Знание, тези, които са невежи, ще придобият мъдрост и ще достигнат „Най-висшето Състояние“ чрез дълбока преданост към Садгуру. Моята смирена молитва е към всички хора по света, които самите те са като богове, моля ви да прочетете и изучите тази книга.
Сега ще завърша предговора си: Уважаеми читатели, несъзнателно вие изначално сте само Брахман. Затова ви молим, въз основа на нашия личен опит и убеждение, че въпреки че днес сте Брахман, без да го осъзнавате, вие може съзнателно да сте Брахман, като имате пряко Знание чрез четене на тази книга. Моите поздрави!
Нисаргадатта Ашрам Ванмали Бхуван,
Кхетвади, улица 10, Мумбай 4 Ашаддха Вадя 11 shake 1884