“Признакът на Атма-ниведан (себе-отдаването) е да откриеш ‘Кой съм аз?’ С това идва разпознаването на лишеното от атрибути Себе, което е Параматман.” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 8)
Значението на себе-отдаването е първо да се изследва “Кой съм аз?” Себе-познанието е доста лесно. Има разлика в собственото вътрешно отношение, когато вниманието е отвърнато от обектите на сетивата. Тогава всичко свършва. Тогава то е “Аз съм Брахман.” Себето е Едно, но то става просто войник (вместо цар), когато е привлечено към външната страна. Какъв е признакът на знаене на Себето? Той е разбирането, че “Аз съм Брахман.” Признакът на този, който не знае това, е чувството да бъдеш индивид, джива. Индийски обичай е, че човек трябва да се изправи при виждането на лицето на добър човек. Започни с чувството “Аз съм Параматман.” Това е всичко. Ако се изправиш като просяк, тогава ти оставаш просяк, казвайки "Аз искам това, аз искам онова" и се безпокоиш, докато изпълняваш задълженията си. Ние трябва да идентифицираме признаците на знаене на Себето. От твоето желание зависи дали да бъдеш цар или просяк.
“Какво трябва да правя, къде трябва да отида?” Когато Параматман, Върховното Себе, стане джива (индивид), господарката на къщата, тялото, винаги казва: “Донеси това, донеси онова.” На съпруга (Себето) не е позволено да седи тихо. Лакшми е тази, която дарява най-висшето блаженство. Така че от теб зависи кого да избереш, тялото или Лакшми (блаженството). Ако си дживата, тялото, тогава тревогите никога няма да престанат. Ти всъщност си без качества, така че нямаш тревоги. Учителят просто показва пътя. Накрая, ти си свой собствен Учител. Този свят е въвлечен само в себе си. Той ще говори само за светски неща.
Ако насърчиш ума си да се отъждестви с Брахман, той ще го направи. Умът ще направи това, върху което съзерцаваш. Никога не слизай, за да се отъждествяваш с тялото. Този, който постигне това, не го е грижа за богатство или светски удоволствия. Всичко това е неистина. От каква полза са златото, среброто, диамантите и рубините? Този, който е разбрал пътя на не-ума, няма грижи. Той винаги е потопен в неговото собствено Себе. Истинските поклонници може да са смирени, но те всъщност са по-велики от светски богове. Тези, които са истински последователи на Учителя, постигат статуса на Брахман и биват освободени от това светско съществуване. Един истински стремящ се е този, който е унищожил идеята “Аз съм тялото.” Когато отдадеш даденото от бог тяло на Бог, Учителят (Реалността) е изцяло твой. Това убеждение ще възникне вътре в теб.
Веднъж един стремящ се каза: “Аз дойдох, Махарадж.” Кой си “ти”? “Аз съм Брахман.” Ако си Брахман, бъди Брахман и живей така. Тогава твоята слава ще бъде славата на Брахман - вечен, чист, свободен, без начало, без качество, без форма и вездесъщ. Изостави привързаността към тялото и стани Бог. Стани Шива и обожавай Шива. Светецът Рамдас казва: “Ако се отъждествиш с тялото, ти ще трябва да претърпиш нещастие. Веднага щом отидеш отвъд тялото, ти си Абсолютната Реалност (Парабрахман).”