26.09.1935 г.
Истинският Бог е Сат-Чит-Ананда (Битие, Съзнание и Блаженство). Съзнанието в тялото е Бог. Бог е това Съзнание, което защитава тялото от злополука, от кон или змия и т.н. Това е очевидно. Ние трябва да знаем какво сме. В това тяло това, което казва „аз“, всъщност не е никой. Всичко това е само недоразумение и объркване. Концептуално сме приели, че сме тяло, но ако потърсите в цялото тяло, в него няма нито „ти“, нито „аз“. Усещането за „ти“ и „аз“ го няма в „Това“. Ние виждаме всичките пет елемента, но всички те са създадени от Жизнената Енергия, Чайтаня. Всичко е само тази Жизнена Енергия. Този, който е разбрал, че само „Едно Нещо” е реално, е освободен от раждането и смъртта. Брадата, мустаците и косата по главата са все само косми. Името, формата, очертанието и т.н. са лъжовни. След като опознаете тази Жизнена Енергия, всичко е осъществено. Във всичките безброй форми Бог е единственият, навсякъде. Чрез анализ на петте елемента ви се показва какво представлява тази Жизнена Енергия. Чрез обяснението на значението на великото твърдение „Ти си Това“ ви беше казано, че вие сте Брахман. В "Първоначалното Битие" егото (Аханкар) е Вятърът.
Отдаването на Гуру трябва да бъде без никаква привързаност. Това трябва да се обясни. „Без привързаност“ тук означава, без да бъдем уплашени, без личното величие на друг човек да упражнява какъвто и да било натиск или нещо или някой друг да ни оказва натиск. Тоест не може този човек да не го използва активно, въпреки че има някакъв натиск. Трябва да е така, че натиск да не съществува. Няма нито един натиск върху нашето собствено Истинско Битие. Следователно, нито сега, нито когато и да е в бъдещето има нещо или някой, който оказва натиск върху или се състезава за важност с нашето Истинско Битие. Трябва да сме убедени в това. Това, което ни пречи или ни притиска по всяко време и навсякъде под различни форми, е собственото ни объркване или неразбиране. Друго изкривяване изобщо няма. Отдаването трябва да бъде ето такова, без привързване.
Чрез внимателен поглед върху нещата (вичара) усещането за отделеност изчезва и когато дори мисълта си отиде, остава само Чайтаня. Тогава остава само естествената незаинтересованост (Нивритти). Когато говорещият изчезне, това състояние се нарича унмани или състояние на „не- ум“. Когато няма обвиняем, кой ще плати глобата? Никой не нарича корема си тоалетна. За кого е отминалата карма и съдбата в действие? Защо този, който е цар, трябва да плаща някаква глоба? Кой може да глоби този, който е цар? Как може неживото физическо тяло да има минала карма? Тялото е Брахман и Себето (Атман) е Брахман. Чрез „Абсолютното Знание“ или Видняна, Знанието (Джнана) е занулено. Медитиращият изчезна с медитацията. „Аз-ът“, същността, която медитира, е изчезнала заедно с медитацията. „Аз-ът“, който е причината за светския живот, си отиде с този живот.
Този живот, който е изчезнал, се е появил отново с цялата си слава, но сега е станал Брахман. Всички проявления не са нищо друго освен Брахман. Този, който умира, е мъртъв, защото е бил „не-същност“. Онзи, „който не е бил“, е умрял. Никой грях не остава по лицето на земята. Това, което няма робство, е имало робство и това робство вече го няма. Бог няма никакво робство или свобода. Тези, които са слуги на Гуру, който е освободителят на потиснатите, освобождават и другите. Те не остават слуги, те остават като Брахман.