Сутринта, 20.09.1935 г.
Слънцето е неподвижно, но хората категорично казват, че се движи. По същия начин индивидът, джива, се ражда в много различни животински форми само поради играта на Илюзията. Той страда, защото се е самозабравил, и обира както плодовете на раждането, така и на смъртта. Азът, който е свободен и завършен, е станал поробен поради отъждествяването си с тялото. С течение на времето той е приел отровата на робството, мислейки, че има щастие в обектите. Химическата отрова убива само за един живот, но отровата на сетивните обекти се умножава и се оказва убиец за много животи. Скръб след скръб. Дживата е хвърлен в бездънната яма на желания и скърби и докато е там, страдайки, голямата вълна на разрушение залива тялото, а след това отново има прераждане.
В човешкия живот има два пътя. Единият е пътят на освобождението, вторият е пътят на прераждането. Рядко се среща човек по пътя на освобождението. Без истинска „Отдаденост на Бог“, дори човекът със Знание не става свободен. Най-голямата преданост е „Предаването на Гуруто“. Преданоотдадените на Гуру откриват, че техните трудности се превръщат във възможности. Илюзията наистина е много странна и вдъхваща страхопочитание. Тези, които са обикновени отиват отвъд нея, но тези, които казват, че ще избягат чрез интелекта си, се заблуждават. Илюзията на Бог Хари (Вишну) е наистина ненадмината. Това всъщност е нещо фалшиво, но е много силно и много упорито за този, който е привързан към тялото. Някои си мислят, че трябва да се освободят от този светски живот, но умът не е под контрол. Тези, които са разбрали, че самият Гуру е Параматман, могат много лесно да отидат отвъд Илюзията. Какво е лекарството за Илюзията? Само този, чийто интелект е ясен и който признава, че Илюзията и Брахман са ясно разделени, сякаш се виждат в огледало, единствено той може да ви каже лекарството. За такива хора преминаването през Илюзията е толкова лесно, колкото ходенето по права пешеходна пътека. За да направите това, привличането към сетивните обекти трябва напълно да изчезне.
Този, който знае кое е постоянно и кое нетрайно, е просветлен човек. Удоволствието, което получаваш от ефимерните неща, всъщност е болка. Този, който не иска сетивни обекти, вече е свободен. Онези, които се чувстват много екстатични от увлечението на сетивните обекти, имат само животинско тяло. Печелят и трупат пари до смъртта, само за да оставят накрая всичко на жена си и децата си. Събирайки и натрупвайки планина от заслуги и грехове, джива е започнала пътешествие. Само този, чиято привързаност към светския живот е изчезнала и който вярва в Гуру и разбира истинския духовен път, е истински духовен авторитет. Той неизменно постига "Истинска Слава".
Гуру, който разсейва егото в своите ученици и дава знанието за липсата на желания, е истинският Садгуру. Този, който е утвърден като Брахман, който владее добре думите и който не търси слава или пари, е наистина велик Гуру. Той вижда всички като Брахман и не натоварва учениците си да го осигуряват. Той не се отказва от сетивни обекти, нито им се наслаждава. Той е безразличен дали тялото му се носи на паланкин или върви по неравен път. Умните пандити не разбират този знак за добър Гуру. Ерудираните учени се гордеят, че са философи и принадлежат към великата традиция на знанието. Вместо да се слеят с Реалността, техните умове стават много сковани и изпълнени с гордост. Те не виждат, че животът им е загубен, докато продължават да увеличават знанията си. Вместо да са в пълен мир, егото им се развихря. Мирът е знакът на Садгуру.
Истински учените хора не гледат на събитията във външния свят като на реални. Те нямат и следа от чувството, че външните неща са реални или че един ден ще бъдат полезни. Докато човек не почувства, че светските проявления не са истински, вниманието му ще се насочва към тях. Едва когато човек почувства, че обективният свят е истинен и че днес или някой друг ден ще бъде полезен за него самия или за другите, той е привлечен от световното проявление. Този, който осъзнава Същността и няма никаква концепция, че обективните неща ще бъдат полезни днес или по всяко време, е истинският Джнани, който е наистина полезен. Джнаните не гледат обектите и не казват, че са истински. Той е пенсиониран от тях. Той винаги е спокоен без причина. Без преданост към Садгуру няма да постигнете такъв „Духовен Мир“.
Гуруто дава „Собственото си Състояние“ на преданоотдадения. Такъв е великият плод на предаността към Гуру. Човек трябва да има такова еднозначно решение: "Нека смъртта удари, но аз определено ще видя Бог. Нека тялото падне, аз ще постигна целта си." Човек, който има такава силна решителност, със сигурност получава цялата подкрепа на Садгуру. Такива хора се освобождават без забавяне. Човек, който е готов да остави живота си в името на думите на Садгуру, който не се съпротивлява на наставленията на Гуру и който е убеден, че Гуру е Параматман, самият той е „Всемогъщият Бог“. Ето защо трябва да имате пълна вяра в Садгуру. Наистина, Той е Бог.