Сутринта, 08.12.1934 г.
Себето е без безпокойство. След като вашето непрекъснато променящо се очарование от илюзията изчезне и умът се успокои, вие ще почувствате, че сте Брахман. Духовните сили (сиддхи) зависят от тялото. Те създават ентусиазъм за Илюзията и умът отново започва да вибрира. Там, където има радостен ентусиазъм за сетивните удоволствия, има и стремеж към Илюзията. Дори необикновената „Радост“, „Обвивката на блаженството“ (Анандамая), също е само вдъхновение в Илюзията. Себето е това, което е общото и в двете радости. Илюзията дава удоволствие, а удоволствието носи болка. Да бъдеш развълнуван и след това да се умориш е като верига от редуващи се състояния.
Моля, чуйте сега как и кога се появява това отношение. Когато вниманието ви все повече се концентрира върху Себето, появата на духовни сили е съпътстваща, но използването на тези сили означава да загубите еднонасочената концентрация. Тази съблазън е единствено измама. Това е само примамката на илюзията. Основната цел на духовната сила е да измами човек и да го впримчи в Илюзията. Има четири вида или четири класа духовни сили. (1) Вродена сила, (2) Сила, предизвикана от вещество, (3) Сила, предизвикана от мантри, (4) Сила, постигната чрез различни йогически практики. Един вид сила се придобива чрез обединяване на Прана (жизнените дихания или ветрове) и Апана (елиминиращите дихания или газове от тялото). Част от силата е вродена. Рибата плува във вода. Това е нещо естествено и инстинктивно за нея. Това се нарича вродена сила. Някои сили или способности се събуждат от наркотиците. Някои се придобиват чрез извършване на някакви аскези или обреди, чрез полагане на някои физически усилия. Някои сили се постигат чрез повтаряне на мантри. Способността на рибите да плуват във водата и на птиците да летят във въздуха са вродени сили. Кукувицата пее мелодично много естествено. Такива сили се наричат вродени. Чрез използването на вещества е възможна защитата на физическото тяло по различни начини. Например, чрез навика на непрекъснатото ѝ поглъщане, хората могат да понасят отровата при увеличаване на количеството ѝ.
Силата, постигната чрез аскези или обреди, е такава, че човек може да се подложи на някакво изпитание чрез огън, да предприеме практиките на Хатха йога или някои дори да седят върху мъртво тяло и да повтарят определени мантри или фрази. Някои могат да освобождават хората от отровата на змиите. Някои могат да правят вуду. Въпреки това, ако човек не прави нищо от това, а само се концентрира върху Себето, естествено му се дават всички сили. Апана Ваю (Ваю се превежда като "вятър") е много мощен, но е и много тежък. Това се дължи на факта, че тялото е стабилно и не излита, но е и толкова силен, че може да премести и да изхвърли дори голяма къща. Въпреки това, когато Съзнанието е задържано, Апана и Прана (Апана е елиминиращият вятър, а Прана е дъхът) се обединяват и настава покой. Обектите на сетивата са в светското проявление и чрез фокусиране върху тях вниманието отива навън. Брахман е най-вътрешният. Чрез фокусиране на вниманието на ума върху Брахман, той става интровертен и Прана и Апана стават естествено обединени по този начин. Когато станат обединени по този начин, Съзнанието губи своята двойственост и човек постига Брахман. Човек постига Себето и получава четирите вида Освобождение.
Бог казва: „Ако човек се концентрира върху постигането на различни сили, той не идва при Мен. Моите Преданоотдадени не желаят духовни сили и Аз им отдавам почит. Аз им се покланям. Всички им се покланят. Истинският притежател на всички сили съм Аз Самия и Моят преданоотдаден съм само Аз. Аз Самият съм „Всемогъщият“. Всички сили са Моята Природа, така че съм наречен „Всемогъщ“. Когато бъда достигнат от Преданоотдадения, той става едно с Мен. Той самият е Бог. Той е постигнал Същността, Себето на всички сили. Тогава нищо не бива поисквано от него. Той е Царят и Славата на цялото царство е негова. Много слуги му служат. Този Цар наистина е „Монархът на всички“. Има много сили, много сиддхи, но за да стане възможно тяхното съществуване, Себето трябва да присъства в тях. Нищо не може да съществува без Себе. И така, Себето на всички способности, на всички сили и на всички изкуства е Преданоотдаденият, който следователно е Бог. Аз съм едно с „Моя Преданоотдаден“. В нито едно същество няма друг Аз освен Мен. Това е Единство без второ. Това е известно само на Мен или на Моя преданоотдаден. Други няма да знаят тази мистерия. Когато един мъж стане владетел на всички сили, той се отказва от светското богатство или Лакшми (Богинята на просперитета), но все пак става съпруг на Лакшми. Този, който изрита всички духовни сили, всички сиддхи, става истинският „Сиддха“. Съществува само „един сиддха“, Себето, „АтмаСиддха“. То е Учителят, чрез неговата „Истинска Природа“ (Сварупа).“