Сутринта, 05.12.1934 г.
Когато има искане в ума ден и нощ, това се нарича "желание" или "кама". Когато умът постоянно тича от един обект към друг, това се нарича желание. Този, който няма желание, е тих. Мека и Мадина (светите места за поклонение) са далече, но човек трябва да отиде там в живота си. Този, който преследва изпълнението на желанието, е индивидът (Джива). Този, който няма желание, е Бог (Шива). Огънят си е огън, памукът си е памук. Знанието е огън, тъй като унищожава всяко действие (карма). Шестте качества, които възникват в пространството: желание, гняв, алчност, съблазън, гордост и тъга са в природата на индивида. Когато получим нещо, изпитваме повишено желание, а ако не го получим, изпитваме скръб. Тези качества се преливат едно в друго. Следователно липсата на желания е знак за божественост. Да имаш желание е признак на индивида.
Всички светски удоволствия са свързани с индивида. Те не са от Себето. Човек, който знае, че е отвъд всички качества (гуни), се освобождава от сетивни обекти. Да се наслаждаваш на обектите води до ограничаване на Себето. Мисленето за обекти е Раджас Гуна, докато мисленето за Себето е Саттва Гуна. Когато човек осъзнае, че Брахман е единственото истинско удоволствие или радост в живота, той става Брахман. Тогава човек не харесва сетивните удоволствия, получени от обекти.
По-рано ви казах за осемте духовни сили. Тези, които практикуват преданост, както им казах, получават всички тези сили естествено. Аз съм всепроникващ. Аз съм Пространството отвъд Небето. Аз съм слушателят във всички и умът на умовете на всички. Да знаеш това се нарича ясночуване. Аз съм окото на очите на всички. Когато човек осъзнае това, той получава ясновидство. Този, който знае, че той е вътрешният подтик на всички умове, че той е самият ум, получава силата на контрол над ума с убеждението си. Осъзнаването „Аз съм Брахман“ само по себе си е завладяване на ума. Да мислиш, че тялото е това, което действа, е его. Концепцията „Аз съм тялото, аз действам като тяло“ е егото. Да осъзнаеш, че „Аз съм без тяло“ е състоянието на Брахман.
Този, който знае, че той е същността на всички форми и унищожителят на всички форми, е наистина обитателят на всички форми и придобива Моята (Божията) Сила. Този, който стои отделен от Мен и си мисли, че „Аз съм Бог“, е мой преданоотдаден, но тези, които знаят, че са едно с Мен, като Рама и Кришна, стават Богове. Васиштха и други мъдреци се смятаха за преданоотдадени, и останаха поклонници. Рама, Кришна и други, възприемат себе си като Бог и те са били Бог, с твърдото си решение. Те постигнаха състоянието на Върховния Аз, Параматман. Тези, които опознаят Брахман, трябва да останат като Брахман. Те трябва да чувстват единство с всички атоми и суб-атоми на света, които са изградени от петте елемента, без никаква препратка към определена същност. „Осъзнатият“ не се чувства отделен от своето Съществуване. Да имаш желание да знаеш какво е в ума на друг човек и да имаш такава способност е като да се отдалечиш от Себе си. Когато сте във всички същества, откъде е необходимостта да знаете мислите в ума на другия? Когато няма „друг“ и има само един неразделен Аз, Брахман е разпространен навсякъде, така че какво „друго“ трябва да знаем?
Във вас е въображаемият човек и вие (Себето) сте там. Не се превръщайте в този човек, проектиран от вашето въображение. Не това „аз“ трябва да е Брахман, а това „аз“ трябва да е мъртво. Всъщност, самото „аз“ е илюзорно нещо въображаемо. „Аз“-ът е същността на това, което се нарича грях. Той изисква все повече и повече сетивни удоволствия, което само разпалва все повече и повече желание за чувствени удоволствия. Много е лакомо. Откажете се от това „аз“. То не може да бъде убито с никакво оръжие, но умира веднага щом го разберете много фино. Това разбиране не се постига толкова лесно. Вашата задача е да превърнете в Брахман това, което вече е Брахман. Не можете да превърнете това, което не съществува, „аз“-а, в Брахман. Това е тънката разлика. Това не изисква духовни сили. Тъй като Брахман прониква навсякъде без разделение, разпръснат без отделни части, кой кого да търси и къде? Кой кого да познава? Къде може да се намери чувството за „другост“? Как може да съществува нещо, което се нарича "второ", отделно от Едното и как може да познава друго? Навсякъде има само Брахман без никакво движение. Тогава какво може да бъде известно като "друго", второто? Трябва да знаете тази фина разлика. Тук вече няма знаене и не-знаене. Този „Един Брахман“ е всепроникващ. Няма кой друг да знае или да не знае.
Господ Кришна казва: „Чрез постоянна концентрация върху Мен, човек получава сила като Мен. Той постига силата да приема всякаква форма, като се концентрира върху която и да е форма. Когато йоги приеме формата на Ваю или Прана, жизнения въздух, и отиде навсякъде, във всяко тяло, се казва, че той има силата на „влизането на съзнанието в друго тяло.“ Въпреки това, този, който има много силна вяра в „Моята форма“, „Моята Истинска Природа“, вижда само Мен навсякъде. Ако човек осъзнае това, той е във всеки, къде другаде да отиде, да бъде в тялото на друг? Чий ум той трябва да чете, когато се потвърди, че няма никой друг освен собственото Себе?