Сутринта, 04.12.1934 г.
Думата Вайрагя означава липса на желания или „отречение“. Това качество на ума идва при този, който разбира, че светът е илюзорен. Когато вниманието на човек се отклони от богатството (Лакшми) към Бог (Нараяна), то става лишено от желание. Желайте това, което е блаженството на вашето „Основно Съществуване“. Да почувствате щастието, което естествено съществува във вас самите, да почувствате увеличаване на това щастие, да имате интерес и желание да го познавате все повече и да не харесвате нищо друго освен това вътрешно щастие; това са признаците на липса на желания. С тази липса на желания идва и качеството на благотворителността. С благотворителността идва мъдрост. В индуистката митология имало велик мъдрец на име Агасти. Агасти означава този, който не се скита, а "Гасти" е този, който се скита. Това е индивидът или джива. Да отидеш отвъд раждането и смъртта означава да станеш Агасти.
Разказва се, че в манастира на един велик мъдрец имало сребърни прибори и много други предмети от злато и сребро, полезни за прославянето на Бог. Този мъдрец казал на своите ученици: „Който носи и дава, нека дава. Който отнема, нека отнема. Не пречи на никого.“ Един ден дойдоха разбойници, откраднаха някои от предметите от храма и избягаха, но там имаше двама души с лък и стрели, готови пред портата. Обирджиите се опитвали да избягат през всяка врата на манастира, но на всяка врата били едни и същи двама души. Накрая разбойниците оставили всички неща и паднали в нозете на мъдреца. В това време мъдрецът съжалил разбойниците, защото те не могли да вземат нищо от нещата. Това е благотворителност. Това означава, че може да имате ценни неща, но нямате желание да ги защитите. Ако човек вложи огромна сума пари в банка на свое име и каже, че се е отрекъл, това не е истинска жертва. И ако човек просто се е погрижил да се държи почтено в обществото, това също не е благотворителност. Знаците, които са споменати по-горе, показват състоянието на Брахман. Индивидът наистина не е нищо друго освен Брахман. Докато убеждението „аз съм тялото” не е изчезнало, мъдростта няма да дойде. Докато желанието за натрупване на все повече и повече пари се усеща в сърцето на аспиранта, трябва да се знае със сигурност, че идентификацията на тялото, усещането, че „аз съм тялото“ не е изчезнало.
Ако Различаването (Вивека) и Липсата на Желания (Вайрагя) не присъстват, няма Себепознание. Когато тези качества са налице, от какво да се нуждае човек или какво да изисква? Човек също няма да има място за Бог. Бог казва, че такъв е непобедим. Той казва: „Той не иска нищо. Какво мога да направя? Той е безстрашен. Той е отречен. Не се страхува от никого или нищо.“ Този, който иска нещо, трябва да се покланя на богове или мъртви предци. Докато човек все още има някакво желание, той има страх. Този, който не се нуждае от нищо, е истинският отречен. Никой не може да му попречи. Той изобщо няма привързаност. Не го е грижа за нищо. Този, който иска всичко, се страхува от всичко. Такъв човек е просяк и има голям страх. Има много, които се опитват да примамят мъж, който казва, че не иска нищо. Не приемайте нищо от никого. Има една история за свещеник (брахмин), който открил, че никой не е готов да даде ръката на дъщеря си, така че брахминът решил да не се жени изобщо. Въпреки това, той открил, че когато не искал да се ожени, хората започнали да се състезават помежду си, за да му предлагат предложения за брак и в крайна сметка един мъж успял да омъжи дъщеря си за този брахмин, осигурявайки му много неща. Тази история показва, че ако си алчен, ще съжаляваш и че този, който не е алчен, получава мир и щастие. Дори Смъртта се страхува от този, който няма желание. Той наистина е Бог. Дори боговете не са толкова щастливи, колкото е Той.
Много мъдреци намират за голямо бреме, ако приемат много ученици. Свети Рамдас казва: „Щастливец е онзи йогин, който е погълнат от липсата на желания“. Считайте този, който няма желания, за голям късметлия. Понякога човек казва: „Ще го оставя да си отиде, ако не мога да го получа“, но въпреки това безпокойството в ума не намалява. Каква е ползата от този тип липса на желания? Отношението на човек трябва да бъде такова, че човек да е свободен от желание. Отказът трябва да бъде естествен. Щастлив е онзи, чиято скръб е свършила. Той постига Знание, основано на опит. В противен случай, ако човек има само вербално знание, не може да получи щастието, което истинското Знание носи. Човек, чиято природа е свободна от алчност, се отегчава дори от гледката на диаманти, рубини и купища пари. Такъв човек не може да бъде привлечен от пари, къща или собственост. Докато алчният човек ще бъде принуден да се откаже от притежанията си, само когато не му останат други възможности.
Мъдрецът анулира всички действия, като се отрича от тях от самото начало. Той знае, че отречението не трябва да се пази за последния ден, защото може да се прокрадне някаква привързаност, която да хване човек неосъзнат и да бъде причина за прераждане. Този, който стане напълно необвързан, не трябва да бърза в последния момент. Мъдреците винаги живеят в свобода. Има поговорка, че Свети Муктабай жертва всичките пет вида жизнен въздух (панча-прани или пет прани) в светлината на Арати. Това означава, че не трябва да смятате за свои нещата, които не ви принадлежат. Бъдете изключително внимателни, тъй като със сигурност ще бъде издадена заповед за арест. Знайте, че всички неща на света са чужда собственост. Този, който живее в къщата си, но е лишен от желания, е истинският горски обитател. Той е истинският монах. Той постига „Божията мъдрост“. Основният ключ към духовния живот е състоянието на „Пълна Липса на Желания“. Има една поговорка: "Няма щастие, което да се сравни с липсата на желания."