Сутрин, 02.12.1934 г.
Разтварянето на чувството за "аз" (егото) е знакът на Реализацията. Този, който прави това, е истински Йоги, който постига "Силата на Просветлението". В Брахман няма преживяване. Това, което няма дуалност в Съзнанието, е Брахман. Да направиш нещо е знак за осъзнаване на привидния свят. Себето е „Енергизаторът на Илюзията“ и на трите качества (Гуни). В началото на света имаше три неща: времето, пространството и елементите. За да почувствате „аз съм“, има необходимост от тремор или земетресение. "Земетресение" тук означава движение или вибрация. Когато има някакво движение, се създава усещането за "аз". Когато има движение, има възникване на Съзнанието. Себето не е нито малко, нито голямо. Определено има двойственост, когато има преживяване. Там, където има само Един, няма преживяване. За да се получи преживяване, е необходим друг обект. Брахман е недуален.
Една майка каза: „Изпитвам обич към сина си“. Синът каза: „Ти изпитваш обич към мен, но защо аз не изпитвам това към себе си?“ Получавате това преживяване, защото чувствате, че „аз съм отделен от вас“. Дори хората да имат само проблясък на Знанието, те се надъхват. Когато има постигане на "Единството с всички същества" в себе си, спонтанно възникват някои сили (Сиддхи). Мъдрецът, който се заплита в тях, не постига по-нататъшен напредък и се увлича в Илюзията. По същия начин напредъкът на този, който е въодушевен от постигането на някаква добродетел, също се спира. Петте елемента винаги са в някаква степен на противопоставяне един на друг. Ако котките никога не бяха яли плъхове, плъховете щяха да станат толкова мощни, че щяха да ядат човешки същества. Това, което е създадено от всеки елемент, в крайна сметка се разтваря обратно в този елемент. В противен случай, ако остане необуздано, ще продължи да се увеличава и ще доведе до катастрофа.
Илюзията се е погрижила да постави трудности по пътя на щастието. В духовния живот духовните сили се превръщат в капани. Този, който ги приема, е в капан. Не трябва да позволяваме това приемане да ни докосне. Не се замесвайте със сили. Останете със знанието, че Себето е едно и също навсякъде. В Реалността няма място за зло, както и за добро. Думата Брахманда означава "Космическо яйце". Цялата вселена и цялото пространство в нея е това „Космическо яйце“. Нашите действия не трябва да пропускат собствената си цел. Ако умът ви е фокусиран в грешната посока, всичко ще бъде напразно. Ето защо се дават указания по тази тема. Това се казва, за да се намали акцентът върху духовните сили. Тези сили създават очарование на Илюзията и човек се заплита там. Ето защо ви дадох този съвет. Вишну е „Знаещият епохата и времето“. Той е създателят и разрушителят и на двете. Той е самото Съзнание. Този, който медитира върху Своето Съзнание, може да види невидимото, концепциите в умовете на всички. Шахът е игра, която не е нищо друго освен концептуална измислица. Въпреки това хората го играят. Играчите контролират движенията на пешките и хората в играта. По същия начин, когато човек има разбирането, че не той е движещият, а че Висшето Себе, Параматман, е движещият, това е истинското изкуство на „Знаенето“. Когато възприемете позицията на „аз“-а, вие сте подчинени на ограниченията на „аз“-а. Тогава вие ставате малки и ограничени, а Брахман е огромен. Творецът, Господ Брахма, има своето изкуство на „сътворението“, което е извън нашето разбиране. Там, където усещането за „аз“ се увеличава, всичко става обърнато наопаки. Бузите на този, който обича да яде гхи и захар, разказват историята. Това означава, че блаженството никога не остава скрито.
Всъщност се води един странен начин на живот, при който човек заявява, че светът е илюзорен, а в същото време продължава да се държи така, сякаш светът е истински. Когато човек има вяра, че той е Бог, който живее в сърцата на всички (Нараяна), той постига изключителна сила. Духовните сили обаче създават препятствия по пътя на Себереализацията. Параматман е отвъд индивида с качества (Джива), безформения Бог (Шива) и дори отвъд "Пракрити", основния корен на проявлението. Бог (Нараяна) е четвъртото състояние след трите състояния Будност, Сънуване и Дълбок сън. Този, който се е отказал от виждането и нещата, които се виждат, е Нараяна. Четвъртото състояние на съществуване разглежда останалите три състояния като нереални. Четвъртото състояние е интелигентното състояние на Знанието. „Аз съм Един във всички, Богът на Боговете. Аз съм Нараяна, който дарява божественост на Боговете.“ Това е четвъртото състояние, състоянието Турия. Той е наречен „Господарят на трите свята“, защото това състояние е отвъд останалите три състояния или свята. Думата "Трикута" означава трите състояния, които са вътре. Този, който е и в трите състояния и все пак знае себе си като отделен от всички тях, е Нараяна. Който не разбира и не знае тези три състояния не е друго освен роб или слуга в трите свята. Тъй като е слуга, той е индивид, или джива. Този, който познава и трите тези състояния, е Параматман.