АДВАЙТА БЪЛГАРИЯ / Advaita.bg


ШРИ САДГУРУ СИДДХАРАМЕШВАР МАХАРАДЖ

АМРУТ ЛАЯ - Състоянието на не-състояние Духовни Беседи

< 16 / 50 >

Лекция 16 – Всичко възниква само в илюзията


“Защо питаш за това, което никога не се е случвало? Все пак, аз ще ти кажа нещо, така че да няма място за съмнение.” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 3)

Много хора чувстват, че трябва да направят нещо, за да придобият истинско “Духовно Знание.” Но какъв лек предписва Учителят на ученика, за да придобие Знание? Човек е здрав и пита лекаря как болестта му може да бъде излекувана. Какво може да се каже за това? След това той пита същото главния в селото, адвоката и т.н., и всички те казват: “Станал си здрав.” Тогава той си мисли, “Каква би могла да бъде причината, поради която съм станал здрав?” Той пита лекаря. Лекарят усеща неговия пулс и си мисли, “Какво мога да му кажа, той няма болест, така че не може да бъде диагностициран.” След това той среща някой мъдър като мен, който му казва: “Ти си засегнат от ужасна болест!” Какво друго мога да кажа?

Преследването на Парамартха (Върховната Истина) е подобно на примера, даден по-горе. Хората са започнали да правят нещо, тъй като те трябва да действат. Хората също така казват: “Ти си станал джива, индивидуално същество.” Така че, просто отхвърли това, казвайки, “Нищо не се е случило.” Наистина, нищо не се е случило. Нека твоето разбиране да бъде подобно на това и стани абсолютно свободен. Може ли да се говори за това, което никога не е съществувало? Всички вие казвате “аз,” и именно самото това нещо създава твоята идея за “мое.”

Има една и само една Истина. Виж, че когато казваш “Ръката ме боли,” ти не си твоята ръка. Знанието е за изучаване на това, което си чул. Човек трябва да знае Бог такъв, какъвто е, тогава не остава нищо за придобиване. Когато разбереш истинското значение, тогава нищо не остава за правене. Така че, за да се разбере Истината, илюзията (Мая) трябва да бъде унищожена. Хората започват да полагат усилия, за да я надвият, но тя има много трикове. Тя пребивава в този, който казва, че я е надвил. Как трябва да се подходи към нея? И какво трябва да бъде направено, след като човек стане Джнани, реализиран? Ако попиташ това, отговорът е “Ти не трябва да правиш нищо по отношение на тялото, твоето семейство и т.н. Нека бъдат такива, каквито са.” Да предположим, че докато си бил заспал, си имал сън, където си срещнал мечка, докато си ходил по пътя. Ти си се борил с нея и си седнал на гърдите ѝ, и дори си я убил. В момента, в който си се събудил, е нямало мечка, нямало е нищо. Подобно, да чувстваш “Аз съм Джнани, аз съм Светец, аз съм стремящ се или аз съм подир Духовно Знание,” е все заблуда. Да чувстваш, че Бог идва и Бог си отива, е единствено илюзия. Нашата концепция е мечката във формата на Мая. Понякога тя те кара да падаш, а по друго време, ти я караш да пада. Съветът на Учителя е: “Защо се намесваш в това? Целият този хаос е хаосът на илюзията. Така че нека обектите да бъдат където са.” Ако се опиташ да управляваш нещата, ти забравяш Мула Пуруша (Първичното Битие). Вършителството почива в Мая, а не-вършителството в Брахман.

Стремящите се винаги мислят за това, което е неистина. “Какво трябва да правя, Махарадж?” Гуруто му казва да не подушва тютюн, и така реакцията на ученика е да сложи носа си в кутията, съдържаща тютюн. Ти казваш, че всичко това е фалшиво, и все пак му се отдаваш. Има само две неща в света, светското съществуване и Брахман. Да се интересуваш от това, което се е случило, е да се въвлечеш в светски афери. Ако изоставиш всички тези неща, Истинското Знание ще изгрее. Ето защо човек бива хванат в робство. Сферата на джива е, за да въвлече ума в обективния свят, а Сферата на Бога не трябва да прави нищо. Бог е в храма, а навън лежат камъните. Защо вътрешният Бог трябва да цени камъните (обективния свят)? Когато Бог (Себето) живее сред камъните, това се нарича сфера на джива.

Светецът Тукарам казва: “Този Бог е най-древен.” Себето е първо, преди всичко. Този, който е разбрал, че Върховното Битие, Параматман, е преди всичко, докато седи в това тяло, е Джнани. Оставяйки този Бог настрана, хората мислят за правене на добро или лошо. Илюзията е за дживата. Мая прави човек ерудиран и разказвач на Ведите, и го кара да играе тази светска игра. Ако едно нещо е добро, то е добро, ако е лошо, то е лошо. Ако човек е богат, той е богат, а ако е беден, той е беден. Кой е истинският стремящ се? Този, който е разбрал, че илюзията е нищо. Колкото и да си се борил с мечката в съня, все пак всичко е фалшиво. Но илюзията не иска стремящият се да бъде победител.

Концепцията за “аз” и “ти” е заблуда, както и концепцията за “стремящият се.” Дори идеята “Аз съм Бог” е заблуда. Самият този свят се корени в заблудата. “Аз съм Бог” е заблуда. Ако “аз” и “ти” са богове, тогава защо трябва да има някакво предположение или твърдение? Както беше казано преди, изостави всичко! Невежите хора започват да бият цимбали за обожание. Това знание всъщност е невежество. Следователно, дори това знание няма истинска стойност. Знанието унищожава невежеството. Дживата е този, който тъне в илюзия. Така че, просто не прави нищо. Стремящият се е измъчван. “Трябва да правиш това, трябва да правиш онова.” Всичко това е само, за да го заблуди. Мая има дълги рога на главата си. Ако човек я изпревари, тя го пробожда, а ако изостане, тя го сритва.

По този начин, ключът към трансцендирането на илюзията се намира в това просто да не правиш нищо (да не ставаш въвлечен в обективността). Цялото щастие, нещастие, тревога и безпокойство се появяват само в илюзията. Ти не трябва да правиш нищо, не трябва да изоставяш нищо. Цялото това действие и не-действие е илюзия. Това е казал светецът Рамдас в Дасбодх. Така че, тези, които не са разбрали тази илюзия, може да танцуват диво. Мая е подобна на сън. Ако се бориш с мечка в съня, твоята победа или поражение е без значение. Така че е казано, че тази Мая е непобедима, дори за Брахма, Вишну, Шива и т.н. (тъй като те я приемат за истинска).

Вишну е казал: “Аз ще ги пазя,” така че той е станал Бог с четири ръце. Това е илюзия. Всички са погълнати в тази илюзия. Синът на една безплодна жена казал, че е държал факел на сватбата на Марути (Хануман, който е целибат). Този свят във формата на Мая е също толкова фиктивен. Тези, които казват, че са победили илюзията, са напълно измамени. Поклонниците на Бог не преживяват щастието или нещастието, произтичащо от Мая. Славата на неговия поклонник е малка, но е по-голяма от тази на боговете Вишну и Шива. Причината е, че той е разбрал, че всичко е неистина. Няма действие, причина или вършителство. Където има чувство за причина и ефект, е поради чувството “Аз съм Брахман.” Това чувство е ефектът, а дживата, невежеството, е причината. Когато чувстваш, че не си Брахман, ти ставаш джива. Когато чувстваш, че не си нито джива, нито Шива, ти ставаш Абсолютната Реалност, Парабрахман. Джива, добро, лошо и т.н., са все признаци на заблуда с природата на Пракрити или проявения свят. Всичко това е игра на сляпа баба. Той е този, който закрива очите на играча, следователно той не е част от играта. И той заслепява участниците, но само веднъж.

Както знанието, така и невежеството са с природата на Пракрити. Това само по себе си е наречено заблуда. Кой излага писанията и кой дава знание? Пеенето, покаянието, различните практики, изучаването и т.н., са все хипнотичните дейности на Мая. Ти прекосяваш Пракрити, проявения свят, само когато си свободен от всички задължения. Те са все неща при началния етап. Докато има Знание, има и заблуда. Остави всичко, което предполагаш, че си. “Остави” означава не се забърквай в нищо. Продължи своето обожание. “Аз съм Себето, Аз съм Брахман, Аз не съм тялото, Аз не съм еди-как си.” Този, който говори отвътре, е “Аз,” той е Бог. Просто бъди убеден в това.

Имало една принцеса, която искала да се омъжи за мързелив човек. Съответно, във всяко село било направено оповестяване. Скоро пристигнали потенциални ухажори, които твърдели, че са мързеливи. Принцесата искала да се увери във валидността на техните твърдения. Някои хора претендирали за мързеливост, пристигайки в града, седнали на раменете на други хора. Други симулирали тишина в подкрепа на тяхното твърдение. А пък други решили да не използват ръцете си за хранене. Имало толкова претенции за мързеливост, колкото и ухажори. Принцесата отхвърлила всички тях. Но имало един проницателен човек. Той просто информирал принцесата, че е дошъл да се ожени за нея. Принцесата попитала: “Как можеш да докажеш, че си мързелив?” Той отговорил, че е дошъл да се ожени само защото е мързелив. Той казал: “Всички останали просто се преструват. Те са само актьори, те не са наистина мързеливи.” Поддържането на тишина, да не ходиш, да не ядеш с ръцете си и т.н., са само външни действия, имащи за цел да заблудят. Наистина мързеливият човек не може да бъде проследен чрез такова преструване. Наистина мързеливият човек е мързелив по природа. Подобно, за Джнани е абсолютно самопоказателно, че той е Брахман.

Истинският белег на един светец е приемането на света за неистина. Мая също е неистина. Ако не е разбрано, че всичко е с природата на Пракрити (илюзия), тогава човек не може да се ожени за принцесата. Мързелив не означава този, който изоставя външните действия, а този, който е искрено мързелив (не става въвлечен в обективността). Дживата има навика да се ангажира с някаква дейност през цялото време. Какво трябва да бъде направено и заради кого? Да правиш нещо е с природата на телесното съзнание. Илюзия означава нашите идеи или концепции. Има една поговорка, която казва: “Той започна да обожава Бог, когато беше изморен от извършването на неща.”

Ако отхвърлиш всичко, което е неистина, тогава ти ставаш Бог. Да кажеш, че “Аз трябва да направя това или онова и да управлявам това или онова. Аз ще стана богат и след това ще стана светец, и ще започна да действам различно,” е все индикация за илюзия. Така че, остави нещата така, както са. Ако се намесваш, твоето телесно съзнание само се увеличава. Ти винаги чувстваш, че трябва да направиш нещо. Това е препятствието за постигане на състоянието на Сиддха (Абсолютната Реалност). Когато не си тялото, тогава защо е цялото това безполезно мислене за богатство или бедност? Всичко е неистина. Тогава защо е това ненужно запитване за това, което не се е случвало? Божествеността е да не правиш нищо. Ние казваме, “Остани тих като Бог,” но това, което всъщност е направено, е че ние се отдаваме на нашето телесно съзнание. Да не се тревожиш за нищо и да бъдеш в покой, се нарича Ом Шанти. Това е моята благословия за всички вас.


  < Лекция 15 – Знанието е илюзия
Лекция 17 – Практикувай това, което си чул >  

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между текстовете в книгата.