Сутринта, 24.11.1934 г.
Мъдреци като Шука, Валмики и Нарада са достигнали духовно постижение със Себепознание. Този висок статус е постижим чрез слушане на духовни наставления и медитация върху тях. Човек трябва да практикува според това, което е чул. Само тогава е възможно Себепознанието. Само човек, който не е привлечен от обектите на света, може да придобие Себепознание чрез слушане и медитация. Чрез просто устно описание на сладко ястие, тази храна не се приготвя. Първо трябва да го приготвите и едва след това можете да го ядете. Само тогава човек получава ползата. Изучаването на Аза означава да останем с нагласа на (да бъдем в) единство с Аза или с Истинската си Природа (Сварупа). Никой не става мъдрец, като трябва да облече пурпурните или шафранени дрехи на отреченото.
Вашият ум трябва да приеме това, което слуша. Умът трябва да се настрои към това, което чува. Вниманието на ума трябва да бъде плавно и постоянно като неспирния поток от масло от един съд в друг, на фина тънка струйка. Трябва да четете отново и отново написаното, защото не помните. Тази забрава е причината да не изживеете своето единство с Аза. Всеки строи къщите си на вятъра. Строят замъци във въздуха. В света всичко се случва заради „словото“. Първо концепцията за висока сграда се изговаря с толкова много думи, а след това сградата се издига. Някой, който е невеж, става мъдър само чрез думите. Ако не чувате думите, как може да стане слушането? Да се опитвам да ви уча е като да наливам вода на бивол. Цялата вода се губи. Това е така, защото вашето внимание е фокусирано върху обектите и не отслабва интереса ви към тях. Ако се освободи, тогава работата е свършена и вие сте станали Брахман. Вашето „Съществуване“ трябва да остане постоянно като Брахман.
Всичките пет елемента са фино смесени един в друг. Себето (Атман) също обитава в тях, но е настрана. Всички къщи са построени само от пръст, но формите и собствениците им са различни. По същия начин, въпреки че хората са много на брой, Вътрешното Себе във всички (Бог) и Вятърът са едно. Има обаче някакъв фактор, който нарича себе си „аз“. Този фактор е илюзорен. Не е нужно да го има. Ако се отделите и се гордеете с тази отделеност, тогава страдате от скръб. Тогава слушането става безполезно, защото умът е привлечен от сетивни обекти и се идентифицира с мислите (фините обекти).
Постигането на „Знанието на Брахман“ (Брахмавидя) е трудно, защото нашето внимание е насочено към сетивните обекти. Ако някой обича да слуша духовни учения, изглежда, че нещо му липсва, ако не получи преживяването. Разположението на ума се променя от непрекъсната добра компания. Трябва да има постоянно мислене и медитация ден и нощ върху духовните наставления, които човек е получил. Говорете за това и го слушайте, но още по-важното е да приложите на практика добрите съвети, които сте получили. Само актът на простото слушане на учението не е толкова важен. Човек трябва да получи действителното преживяване на това, което е посочено, и да се почувства обединен с него. Ако човек може да направи това, той постига всички духовни сили (сиддхи). Какъв е смисълът на постигането на духовни сили? Това означава, че човек много естествено получава всички добри неща и удобства на живота. Това се случва, защото той е лишен от желания. Всички хора настояват, че трябва да получат нещо в замяна на това, което предлагат. Не се поддавайте на желанието за богатство. Трябва да запазите липсата на желания и тогава ще бъдете с „природата на Брахман“.