Вечерта, 21.11.1934 г.
Безпокойството придружава желанието. Докато умът е пълен с желание, безпокойството ще го има. Когато желанието спре, безпокойството вече не съществува. Докато вървим по улицата много неща се виждат, но ние не изпитваме привързаност към тях. Въпреки това, след като усещането за „мое“ се породи, желанието възниква и човек незабавно започва да се разсейва с обекти. Да чувствам, че нещо е „мое“ само по себе си е робство. Какво е наистина наше във физическото тяло? За тялото въздухът, който е вътре, излиза навън и въздухът отвън влиза. Какво ви принадлежи в този процес? В областта на около две стъпки около тялото има непрекъснати въздушни течения. Който може да вижда фино, може да осъзнае това.
Много специални дни и празници идват и си отиват и вие мислите, че нещата в света са постоянни и ваши, но не виждате, че реално съществувате преди всички тези обективни неща. Когато възприемането на обектите приключи, желанието за обектите също приключва и няма значение дали обектите съществуват или не. Ако мислите, че това, което е направено само от пръст, е ваше, веднага ставате светски. Умът, когато се съсредоточава върху Себето, е лишен от желания, а когато се фокусира върху физическото тяло като „аз“ или „мое“, е пълен с желание.
Странно е наистина това творение, състоящо се от петте елемента. „Едничкото Съществуване“, което играе във всички тела, е всепроникващият „Вселенски Аз“. Разберете, че „Всичко е Брахман“. Примерът за пръстена и златото е често използван. Ако разглеждате пръстена като злато, тогава само златото се разглежда като субстанция, но ако го разглеждате като пръстен, то се счита за отделен обект. Водата е вода, както в океана, така и в стомната, но водата в стомната е отделна, ако държите стомната отделно, така че не я дръжте отделно. Знайте, че „Всичко е Брахман“.
Считайте всички за ваши приятели, така че да няма двойственост или неприязън в ума. Когато повтаряте твърдението, че „Всичко е Брахман“, тогава защо вашето отношение не се променя съответно? Това е така, защото вашето мислене е изкривено от понятията за добродетел и порок и вие приемате критично или дуалистично отношение. Този, който ви харесва, се смята за добър човек, а другият вие смятате за лош. Въпреки това, няма ли много други, които наричат този така наречен "лош" човек като добър? Още повече, до каква степен вие самия сте добър? Няма ли хора, които ви смятат за лош човек? Дори Бог се разглежда като добър или лош от много хора.
Мъдрият човек казва, че след като всички са роби на обстоятелствата (живеейки според съдбата на тялото), как можем да различим добрите от лошите хора. Обстоятелствата са създали различните касти като дърводелци и обущари и т.н. Етикетите на различните професии са ни накарали да мислим за хората като отделни. Иначе къде е разграничението на касти и т.н.? Никой не е лош или добър. Всички тела са подвластни на обстоятелствата. Етапите на детството, младостта и старостта ги има за всеки. Младежът ще има черни мустаци, а не бели, докато старият беззъб човек не може да преглътне хапките твърда храна и т.н. Накратко, не се присмивайте на другите. Всички са подвластни на обстоятелствата. Човек може да има дълга коса на главата или да носи брада, всичко е въпрос на предпочитание. Защо трябва да мразите някого заради такива неща? Считайте този, който ви критикува или ви обвинява, за мил човек. Запазете открито любящо отношение към онези, които ви създават много проблеми, и останете без вражда. Само тогава ще бъдете като Брахман.
Безпокойството ни убива много рано. Този, който се тревожи, умира с тази тревога, а омразата е много тежко бреме за носене. Вишвамитра, който бил ерген и бил извършил голямо количество духовна практика, станал готов дори на убийство, когато отишъл да убие мъдреца Васиштха от завист и злост. Говори се, че торбата с шафран (скъпоценна подправка с деликатен вкус) се превръща в Асафетида (остра подправка със силен вкус и мирис), само защото е в близост до нея. Когато гордостта изчезне, трънът, който ви дразни, изчезва. Убийте гордостта и тогава вие самите ще станете „Божественият Мъдрец“ или „Брахмариши“. Падни ничком пред този, който те мрази. Ако решиш, че някой е лош, значи ти самият ставаш лош. Човек, който няма вражда, самият той е Брахман. Да се караш показва неразбиране. Двойствеността на разграничаването на сетивните обекти трябва да приключи. Не мислете от гледна точка на омраза или вражда, или добро и лошо. Едва тогава вие ставате като Брахман. Нямайте вражда към никого.