Сутринта, 20.11.1934 г.
Ако се стремите да бъдете с Бог, отхвърлете Илюзията (Мая). Надеждата, която е скрита дълбоко в най-вътрешните слоеве на вашето сърце и ум, е само една илюзия. Илюзията поставя воал върху Себето. Себето е вътре и върху него Илюзията слага покривало. Брахман е само „Чисто Съзнание“. Човешкият ум по природа обикновено е външно насочен, фокусиран обективно. Когато умът стане лишен от желания и остане такъв, той е Брахман. Въпреки това, не смятайте ума за Брахман. Да мислиш непрекъснато за обектите на сетивата означава да засенчиш Себето. Когато вниманието се отклони от Себето към обектите, това се нарича начало на затъмнението. Това е илюзията. Това е умът.
Да останеш без мисъл е Брахман. Естествеността е знакът на Брахман. Там няма притеснение, няма похот и няма желание. В тази естественост, дори и цялото ти царство да е изгубено, умът не изпитва безпокойство. Когато обективното функциониране на ума приключи, възниква естественото състояние и човек става стабилен в Себето. Когато безпокойството и загрижеността за светския живот престанат, затъмнението на Себето свършва. Тогава илюзията се разглежда като игра на Бог (Вишну) и се вижда само като Него. Илюзията, когато се разглежда само като играта на Бог, прави ума лишен от желания и безгрижен. Илюзията за индивида (Джива) остава пълна с копнежи и желания. Желанието на индивидуалното его достига дори до нивото на очакване, че човек трябва да получи капка вода в устата си в момента на смъртта. Междувременно Съзнанието, което е Себето, никога не се грижи за тялото. От каква полза за Себето тогава е повторението на име на Бог или мантра по време на смъртта? Това е ключът към липсата на желание.
Колко е дълъг този земен живот? Единият крак е в гроба, а другият е в къщата. Каква е ползата от този семеен живот? Това отношение е признак на липса на желания. Въпреки това, за човек, който е привързан към светския живот, въпреки че е възможно да умре утре, той извършва всичките си дейности, сякаш продължителността на живота му ще бъде стотици години. Човекът без желание смята живота от сто хиляди години за един миг. Привързаността в сърцето, която приема формата на съжаление към всички същества, е само илюзорна игра на Бог и не е нищо друго освен материализъм и тревога. Ние трябва да живеем за Върховния Аз, Параматман, и нашето време трябва да се използва в служба на Параматман.