“Защо питаш за това, което никога не се е случвало? Все пак, аз ще ти кажа нещо, така че няма място за съмнение.” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 3)
Защо питаш за това, което никога не е съществувало изобщо? Тъй като мислиш за света, ти ще го виждаш. Според Чистото Знание, тази вселена изобщо не съществува. Тази светска поява е действието на Себето. Всичко това е въображение. Това е една фаза на Знанието, което е особен спектакъл. Себето е царят. Когато се настани в тялото, то се придържа към различни концепции. Мисълта за Себето продължава да се променя непрекъснато. Нищо от този свят всъщност не съществува в Себето. Каквото и да си е въобразило това “аз”, се е появило. Ние преживяваме безкраен брой вселени, тъй като Себето си въобразява, че те съществуват.
Себето е извършителят на всичко. То е Бог, Ишвара. Бог или Бхагаванта означава Себето. Тази вселена е възникнала от Себето, от Знанието. Себето е извършителят. Цялата тази панорама е поради него. Когато Себето знае себе си, то е наречено Бог или Ишвара. Когато забрави собствената си природа, то е наречено “невежество,” или Рудра. Когато не е осъзнато за собственото си Себе или за света, то е наречено състояние на празнота.
Когато Себето гледа към неговата Истинска Природа, има празно небе (пространство). Това е наречено Вътрешното Себе. Когато отвърне поглед от неговата Истинска Природа, то е наречено джива или индивидуално същество. Когато забрави собствената си природа, то е наречено невежество или Рудра (невежият аспект на Шива). Себето, което е въплътено Знание, е Ишвара, Бог, който е създал този свят. От него, от Знанието, се е появила тази сложна панорама. То е наречено Пуруша/Пракрити. То има много имена. В него се появяват силата на действието, силата на волята, силата на разпространението и т.н. Всички тези са родени от Знание. Това знание е наречено в писанията Първичната Пракрити (Мула Пракрити) или Муламая. Неговата първична природа е причината, поради която хората традиционно обожават този Ишвара. Съответно, те също така обожават другите “така наречени” богове, които идват по-късно.
Святото място, наречено Прабхаса, означава “Мястото на Светлина.” Там, всички Ядави са загинали. Ядавите, бидейки роднини на Господ Кришна (Знанието), трябвало да бъдат унищожени от Него (Знанието), тъй като станали егоистични. Силата на всяко действие е дошла поради това Знание. Този Бог е Знанието, за което не може да се говори открито, тъй като всички поклонници се чувстват добре, когато се казва, че “Бог е направил всичко,” но те не знаят кой е Бог. Стремящият се, поради невежество, не вярва, че Знанието е истинският “извършител.”
Този, който казва, че натрупва заслуга или грях, има раждане и смърт, щастие и нещастие, преражда се и т.н., е наречен джива или невежият. Когато невежият разбере чрез съвета на Садгуру (Учителя), че “Аз не съм ума, интелекта, сетивата или тялото,” той става Шива (Чисто Съзнание; Чисто Знание). Причината за цялата тази вселена, е Първичната Илюзия (Муламая). Има робство за дживата (невежия) и освобождение за Шива (Бог). Робството и освобождението са взаимно зависими. Този, който има робство, само той ще има освобождение. Този, който е отвъд както Знание, така и Невежество, няма нито робство, нито освобождение.
Природата на Парабрахман е отвъд както робство, така и освобождение. Светецът Тукарам е казал: “В това тяло и чрез самите тези очи, виж празника на освобождението.” Робството не е нищо друго освен невежество, а освобождението не е нищо друго освен висока степен на невежество. Този, който постига Себе-Познание след заличаване на обуславянето на както джива, така и Шива, постига най-великото добро. Този, който преживява Реалността, знае, че както робството, така и освобождението са заблуда.
Себето, в своята най-чиста форма на Себе-Познание, е наречено Муламая, докато невежеството, което произтича от състоянието на не-знание, е наречено Мая. Само докато този Джагадиша, “Господът на Света,” присъства в сърцата на всички, тази Мая продължава. Веднъж щом Той изчезне, няма Мая. Мула Пуруша, Първичното Битие (Знанието), е илюзия и невежеството (Авидя), също е илюзия. Трябва да бъде изследвано как точно тази илюзия се е появила върху това, което няма форма. Например, точно както магьосникът изпълнява много трикове чрез волята си или ловкостта, драмата на този свят се появява чрез волята на Себето. Ако човек започне да мисли за произхода на тази драма, там няма нищо. Каквото е твоето мислене, такъв ще бъде и резултатът. Чрез милостта на Учителя, ти получаваш знанието, че всичко това е нищо. Умът, интелектът, егото, сетивата и т.н., са видими за теб и всички те са нетрайни. Ти не си нито тялото, нито сетивата, нито праните, нито умът, нито интелектът. Робството и освобождението са природата и играта на илюзията.
Муламая възниква като състояние на Чиста Осъзнатост в Парабрахман. Когато гуните (атрибутите) възникнат в него, той става това, което е наречено Гунакшобхини, тоест движението или пробуждането на гуните. Когато вятърът духа в небето, той не изкривява небето по никакъв начин. Подобно, когато Гунамая (илюзия с атрибути) възникна в Парабрахман, нямаше промяна или изкривяване в Парабрахман. Бхута (петте елемента) означава “това, което се е случило.” Движението и речта са атрибутите на небето. Това творение е създадено от петте елемента, така че това, което виждаш в света е все фалшиво и въображаемо. Както е формулирано в Бхагавадгита, “Това, което е, никога не загива, а това, което не е, никога не възниква.” Това тяло е родено от петте елемента. Планините, скалите, са все с природата на земята.