Вечерта, 19.11.1934 г.
Който търси в себе си, постига Себепознание. Ти, който си „Знаещият Всичко“, си самия Брахман. Не се придържайте към концепцията, че вие сте тялото. Винаги мислете за себе си като за Брахман. Този, който живее като тяло, ще трябва да страда от болките на тялото. Слънцето, което е Себето, е затъмнено от желанията за светски обекти. Идентифицирайте се със Слънцето, Себето, и оставете всичко, което сте натрупали до този момент. Ако се откажете от привързаността си към светските обекти, докато има затъмнение, и също така се откажете от жаждата си за сетивно наслаждение, тогава затъмнението ще свърши. Не можете да изпитате Брахман, без вие самите да станете Брахман. (Забележка - сред индусите е обичай да се дават дарения за благотворителни организации и да се правят жертви по време на затъмнения.)
Златен е денят за човека, в който концептуалните му представи за себе си умират. Това означава, че вашето его трябва да умре. Учителят ще благослови този, който се стреми да търси Себе си. Не трябва да се връща това, което веднъж е дадено. Това означава, че не трябва да се приемат обектите на сетивата, след като са отречени. Висшият Аз, Параматман, е отвъд дори състоянието на всевъзприятие или „Всевиждащ“. Ако извършителят на действията няма чувството, че е действащ, той е свободен от действието. Той става Това, което е отвъд всички състояния. Когато познаването на обектите или диференциацията приключи, фалшивата гордост на „аз“, егото, е унищожена.