Вечерта, 18.11.1934 г.
Това Знание (Джнана) е такова, че не може да бъде разбрано само като се опише. Да кажеш на някого, че захарта е сладка, не му позволява да изпита нейната сладост. Човек трябва да я изяде. Брахман може да бъде разбран само чрез изживяването му, а това е възможно само по милостта на Садгуру. Само в правилната плодородна земя, в ума на търсещия, може да се осъществи благодатта на Учителя. Този, който търси Себе си, жъне плодовете на Благословиите на Учителя. Този, който разбира себе си, наистина „разбира“ и чрез Себепознание е „Освободен“. Този, който е разбрал себе си, не се нуждае от нищо, нито иска да притежава нещо.
Този, който е „Върховният Аз“, Параматман, няма полза от Илюзията. В момента си много арогантен поради чувството за „мое“. Имате две съпруги, които са „богатство“ и „жена“. Този, който казва, че нищо не е възможно без пари, няма да срещне Бога. Парите и съпругът са предназначени за егото или индивида (Джива), а не за Бог (Шива), защото Бог е безформен. Той е Чистият Дух. Има преобладаващо погрешно схващане, че без да имаш пари, предаността към Всемогъщия Бог не е възможна. Реално духовността няма нужда от пари. Когато търсим себе си, Висшият Аз може да бъде срещнат и това е мястото, където разбирате, че Илюзията е безполезна. Оставете зад себе си идеите за „аз“ и „мое“. Да осъзная, че "Нищо не е мое" е самата същност на Милостта на Учителя. Трябва да си помислите: „Аз не съм моето тяло. Децата и семейството принадлежат на тялото, а не на мен, чистото безформено Аз“. Тези, които живеят с идеите за "аз" и "мое", са роби на илюзията. Как могат да знаят истинската стойност на един Светец?
Светецът не позволява на Илюзията да стои близо до него. „Богатството на илюзията“ дори не може да се сравни с „Богатството на Свободата“. Богинята на просперитета, Лакшми, прави просяк от този, който я търси, но смирено служи на този, който не го е грижа за нея. Честта е да не изискваш нищо от Илюзията. Да кажеш "Искам, искам" е обида. Да изискваш означава да обидиш. Да не изискваш, означава да почиташ. Знанието (Джнана) не изисква нищо освен отказ. Създайте си навик да се отказвате от всичко. Свети Кабир е казал: "Умът умира, илюзията умира и тялото също умира, но надеждата и желанието не умират." Ако надеждата и желанието умрат, ти самият ще бъдеш Свети Кабир. Когато отровата на желанието изчезне от ума, тогава ще изпиете нектара на безсмъртието. „Нека да няма желание за сетивни обекти", казва Свети Рамдас. Откажете се от чувството за "мое" и сте свободни.