Невежеството не се сравнява с „Просветленото виждане“. Невежеството е свързано с физическото възприятие. Великото твърдение „Сарвам Кхалу Идам Брахма“ означава „Всички неща са Брахман“. Всички приятели и врагове са Брахман (Реалността). Така, доброто е Брахман и лошото също е Брахман. Всички хора по света са роби на обстоятелствата. Обстоятелствата могат да принудят човек дори да събира тор. Само предаността (Бхакти) може да премахне обстоятелствата. Чрез „Предаването на Бог“ се постига Знанието (Джнана). Кралят е обвързан от закона, който налага на своите подчинени. Законът трябва да управлява умовете ни. Ние сами трябва да решим дали да бъдем обвързани или не. Предаността е "вътрешното виждане" на мъдростта. Този, който няма Себереализация, докато живее, е наистина изгубен. Този, който е впримчен от светските неща, се губи в потока на светския живот. Вървете с твърда решителност по духовния път, който сте приели.
Не се изкушавайте от Илюзията (Мая). Трябва да унищожите илюзията. Мая се отказва от всички хора със същото пренебрежение. Само аспирантът, чиято духовна практика е останала незавършена, получава отново човешкото раждане и човешките качества. Мая не се страхува от никого, освен от този, който познава Брахман. Много са членовете на култа към Мая и много малко последователи принадлежат към "Пътя на Знанието". Вие по същество сте „Въплъщение на Божественото“ и да унищожите Илюзията е вашата предопределена цел. Не забравяйте, че Мая винаги ви следи и останете винаги нащрек. Не губете от поглед своя произход, своя истински дом. Ако искате да станете зверове като слоновете, конете и т.н., тогава можете да смятате този свят за свой дом. Гордейте се с вашата „Истинска Природа“. Нашето раждане има само за цел да счупи гръбнака на светското. Трябва не само да постигнем собственото си Освобождение, но и да освободим другите. Ако живеете с убеждението, че сте Бог, тогава със сигурност ще бъдете Бог.
Този, който е без преданост, не може да постигне собственото си добро. Ако не следвате „Пътя на Предаността“, докато живеете, никога няма да постигнете свобода. „Който е буден, постига, който спи, губи“, е подходяща поговорка. Дори и да умреш като добър и благочестив човек, няма Освобождение без преданост. Живот без преданост не е нищо друго освен поквара. Светците осмислят живота си, докато са живи. Който е освободен, докато е жив, не се тревожи къде физическото му тяло отпада в момента на смъртта. Светецът не се ражда, значи не умира. Този, който умира, докато е жив, е надхвърлил раждането и смъртта. „Синът на Гуру“ (Гуру-Путра; този, чието съзнание винаги е свързано с това на Гуру) трябва винаги да използва правилно различаване. Живейте в недуалност. Станете стремящи се към Истината.